Един подлец, шише бензин и запалка - само това ти трябва, за да пламне нечия кола. За да покажеш на всички, че трябва да си мерят приказките, когато говорят за теб. Инвестицията се изплаща бързо - още от първата дописка, първата снимка, първото видео из социалните мрежи. Толкова е лесно да насаждаш страх, когато няма никакви други правила, освен естествения подбор.
Там, където важат единствено законите на джунглата, силните са силни, а по-слабите са плячка. Така се раждат, така и умират. Това е един свят, в който нищо не може да се промени в живота на малкия човек - отказано му е правото на надежда. Оставен на ръба на оцеляването като мишка в лапите на любопитна котка, вярата му е единствено обект на всекидневна гавра. В тази среда се оскотява - каква любов да чувстваш?
На такива места е нормално за казана истина да те уволнят, набият, взривят, подпалят, залеят с киселина или най-малкото да те „агресират". Защото никой „слаб" не може да бъде нещо повече от плячка, от артикул, който „силните" си купуват от някой магазин. Както у нас са свикнали да си пазаруват журналисти на килограм.
Само за разследващите има значение кой и защо е подпалил колата на Генка Шикерова. Абсолютно все тая е дали „сегашните" сплашват един от смислените хора на екрана или „бившите" нагнетяват напрежение в обществото. И двата варианта са ужасяваща диагноза за държавата, в която живеем.
Поне, ако приемем, че искаме да излезем от джунглата и да се преместим в нормалния свят. Този, който е изграден върху добродетели като вече споменатите вяра, надежда и любов.
Авторът е прав. С едно съществено допълнение: пътят към вярата, надеждата и любовта минава ПРЕЗ ГНЕВА. НЕ през смирението и помирението. Казвал съм го и друг път – МНОГО МАЛКО СЕ ЯДОСВАМЕ. Трябва повече. Значително повече. Не да тръгнем да се изтребваме по улиците, разбира се. Това не е Рим от времето на Спартак, нито полуфеодална Русия от времето на крайцера „Аврора“. Нужни са много по-допустими (и много по-лесно осъществими) неща. На простака трябва да му се казва, че е простак. Непрекъснато. Наглият трябва да бъде наритван – винаги и по всякакъв начин. Мижитурките трябва да бъдат плюти. Овластените кретени и тарикати, които смятат, че са хванали Господ за шлифера, трябва да бъдат презирани и подигравани. Ясно, открито и публично. И то точно когато те самите са убедени, че им се полага безусловно уважение. ЗА ДА СИ ЗНАЯТ МЯСТОТО. Защото това е основният проблем на България. Навсякъде по света има използвачи, престъпници, идиоти, изроди и прочее. Само че в ония страни, по които въздишаме, такива екземпляри са на дъното, в калта. И когато се опитат да излязат оттам, хората ги натискат обратно. И те СИ ЗНАЯТ, че са боклук. А у нас този боклук е завладял цялата обществена стълбица, чак до върха. При това със самочувствието, че е ЕЛИТЪТ на нацията. И без притеснение ФОРМИРА СТАНДАРТИ И ЦЕННОСТИ. И се възпроизвежда, и се размножава. Всяко самонадеяно безобразие като опитът за сплашване на журналист, и то с мръсни криминални методи, трябва да предизвиква реакция. Много проста реакция: всеки път, когато се ядосаме от нещо такова, трябва да реагираме в случаи, които иначе бихме подминали. А с такива се сблъскваме ежедневно. Лично аз, ядосан именно от запалената кола на Генка Шикерова, от вчера сутринта насам съм наритал четирима: един тъп охранител в голям магазин, една мързелива продавачка, една високомерна общинска чиновничка и някаква ленива и безхаберна кака от редакцията на един централен всекидневник, където се обадих с намерението да пусна обява. Това са все случаи, в които иначе бих си замълчал – просто за да не си пиля излишно нервите. Сега обаче отделих по няколко минути, за да обясня на въпросните, че са боклуци – и ТОЧНО ЗАЩО са такива. И то достатъчно цветисто и безкомпромисно, за да съм сигурен, че са ме разбрали. Естествено, реакцията ми няма да ги промени. Е, ще им създаде временен дискомфорт (постарах се за това) – което все пак е някаква санкция. (На такъв да му нарушиш безбрежното спокойствие си е жива санкция.) Ако обаче всички започнем да се гневим по-често, тия същите ще преживяват подобен дискомфорт по няколко пъти на ден. Не веднъж на тримесечие, както е сега. И полека-лека ще започнат да усещат къде им е мястото. А оттам нататък ще започнат трансформации в цялата пирамида. Самочувствието на овластените кретени се дължи именно на самочувствието на дребните им подобия, които им се възхищават и ги подкрепят безрезервно. В момента, в който дребните боклуци се научат да си налягат парцалите и да се съобразяват, овластените кретени и тарикати ще останат без електорална база. Защото електоралната база на различните властови фактори и кланове в България се определя не от партийни пристрастия, а от МАНТАЛИТЕТ. Другото е декор. А когато овластените кретени и тарикати са наясно, че масовото страхопочитание към тях се замества с масово презрение и подигравки, по-трудно биха се осмелили да нареждат палене на автомобили. Не че скачам специално в защита на Генка Шикерова. Случаят с нейния автомобил е само поредният казус от тъжната история на съвременната българска журналистика. Шикерова е добър журналист, но не е от оня тип, чиито изяви следя внимателно заради стойността им. Поне все още не е. Изглежда, че има потенциал, може би някой ден ще стане – и й го пожелавам от сърце. Защото колкото повече такива има, толкова по-добре е за мен. Именно затова тоя калташки номер с паленето на автомобила ме ядоса. Допълнително. И пак затова го приех лично. И още не ми е минало. Утре трябва да ходя да уреждам едни документи. Интересно ми е кой ще е следващият, когото ще насмета.