Съобщенията за деца, които са препили или са се натровили и изпаднали в кома от препиване зачестиха като тежките катастрофи, но обществото ни остава странно нечувствително, сякаш става въпрос за дребно запойче на абитуриентски бал. В Канада например, където зрелостниците прескачат до Мексико, за да се напият, подобни новини щяха да предизвикат осъждане.
Но тук сме Балканите, пий, ако си мъж, само женчовците не пият, дори рекламата на Черноморието ни е свързана с евтиния алкохол. Имиджът на алкохолна дестинация се крепи и от един мощен и няколко по-дребни производители, а рекламите на евтиния кофти алкохол те заливат отвсякъде. Децата ни пък се напиват бързо и лесно, напук на разпоредбите, които забраняват продажба на алкохол и цигари на непълнолетни. Огледайте се, гледките на тийнеджъри с бири по паркове и обществен транспорт са вече традиция.
България е на шесто място в света по употреба на концентрати с изпити над 30 литра годишно на глава от населението. Това съобщи вчера психиатърът д-р Александър Канчелов, специалист по лечение на алкохолна зависимост на специализиран семинар по темата.
По думите му, 350 000 българи са алкохолно зависими, но само 1% от тях се лекуват. Наблюдава се и тревожна тенденция на пристрастяване, казва специалистът, тъй като все повече стават българите, които пият редовно, като 30% от мъжете и 20% от жените са в сериозен риск. А държавата игнорира този проблем. Игнорира го упорито и с отчайваща постоянност. Дали пък не е нарочно? Колкото повече пиещи, толкова повече бизнес. Производителите на алкохол са щедри партийни спонсори.
Сигурно сме мнителни, но как иначе да обясним факта, че гласуваното още през 2006 г. решение 1% от акциза за алкохол и цигари да отива за лечение на зависими, не работи. С тези пари трябва да се финансират национални програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.
Тази разпоредба е мъртва. Парите ги няма. На тая държава не й пука за пияните в дискотеките хлапета, нито за наркоманчетата, които измират по подлези и градинки, за хилядите семейства, тероризирани от някой зависим в тях. Същата тая държава не изпълнява закона - и няма кой да й потърси отговорност за това. Тия, дето им зависи бизнеса от такива "потребители", раздават пачки на доста в държавата. Някои от тях даже го играят сътрудници на ГДБОП (!)
Попитайте майките в сдружението срещу дрогата колко им струва лечението на децата им. Знаете ли, че ако детето ви стане зависимо от дрогата или алкохола, в България единственият осигурен от държавата начин за лечение е диспансеризиране в психиатрия (или метадонова програма). Няма наркокомуни или специални програми с включването на психолози, терапевти, социални, спортисти, които да ограничават употребата на алкохол/дрога и да работят с подрастващите, превенцията е почти нулева. Нарочно ли е или просто на държавата не й пука?
Достатъчно е да видите бараките в клиниката в Суходол или състоянието на другите психиатрични клиники и ще разберете.
Министър-председателят Пламен Орешарски каза в "Панорама" как раждаемостта била на такова ниво, че направо ни предстояла демографска криза. Ами достатъчно е човек да се огледа и всяко желание да отгледа поколение тук... абортира. Ще спази ли г-н Орешарски приетото точно при тройната коалиция решение 1% от приходите от акцизи да отива за лечение на зависими - за ЛЕЧЕНИЕ, не за пиар под формата на информационни кампании, не за смяна на дограма и ремонти на административни сгради. Да видим за какви пари става дума.
За 2013 г. са предвидени близо 300 милиона лева приходи от акциз от алкохол и пиво, а прогнозата за т.г. за приходите от акциз от тютюневи изделия е за 1.850 млрд. лева. Това означава, че ако властта спазваше обещанията си, 1 процент от тази обща сума от 2.150 млрд. лева - или 21.5 милиона лева, трябваше да е насочена към лечение на хора със зависимости. Това означава стотици може би спасени животи.
Но в България, както виждате, властта наказва зависимите, вместо да ги лекува, а спонсорите си по традиция уважава и щедро им се отплаща. Само че става въпрос за живот, ако изобщо имате съвест, г-да управляващи.
А междувременно могат най-сетне да декриминализират цигарата марихуана. Надяваме се, че предложилите поправката доволно я кешираха. За сметка на тия дребни наркомани, чиито животи провалиха.
Се'а. дребен наркоман, едър наркоман, наркоман на едро и други подобни категоризации. Живи глупости. Нещо като сагата с цигарите и оборота на печалбарите. Нормално. В парка играеш федербал, пиеш бира, свириш на китара ... и няма 100 лева сметка на излизане. За наркокомуните... Съвсем случайно съм видял едно момиче и едно момче от такава комуна. Някъде покрай Враца е. Момичето беше със съвсем прилична визия и поведение. Споделяше с момчето, което също беше от комуната, но и работеше някъде, че един друг капут я биел за да и вземе метадона. Тя искала да се лекува, но се получава, че като разберат за такъв, "аверите му" моментално се присламчват. Щото едно е метадон без пари, друго хероин на 50 кинта (примерно). Всъщност, проблемът е в това, че потенциално зависимите разполагат със средства за да станат реално зависими. Тук проблемът е на 100% при мама и тати. Да не се правят на луди, че не виждат какво става и накъде отива работата. Лошо е да обвиняваме друг за неща които практически умишлено допускаме/правим. Колко родители са склонни да докладват дъщерите си (учудващо, но те са систематичните алкохолици) в подходящото място след първото донасяне от приятели вкъщи и повръщане цяла нощ?! Постоянно държавата ви е виновна!
Пфф, аман от мрънкачи. Спортувайте бе хора. При сериозни физически натоварвания телата ви сами си произвеждат дрогицата. И е здравословно освен това. Толкова е просто. Приходите от акциз на тютюна и алкохола да вървят на майната си.
Така както физиката, и психиката ни се наследява на едно ниво генетично. Най лесно е да се критикува и да се дава акъл, но има хора които са по лабилни към този път, нещо като хазарта. Родителите, дори да са виновни, това не прави децата виновни. Обществото и околната среда трябва да ги интегрира и да развие потенциала им, и да убие негативните им черти в зародиш. Все пак, ако спазя обещанието си за 1% от акциза, това е всичко необходимо за да не се повдига повече въпроса от гледна точка на държавата, и да се обвиняват индивидите по отделно, за действията им и, че не търсят помощ. Представете си... Имате рак на белите дробове, но няма лекари. Няма от кого да искате помощ. Идва някой и ви казва... "Ми да не си пушил" Аз решение на проблема не откривам, а трябва да съществува такъв. Едва ли някой от нас е бил сериозно зависим, че да разберем през какво минават тези хора.