Един час път между Белене и Плевен, заснет с телевизионна камера, беше достатъчен на Николай Бареков да направи такива самопризнания за философията и финансите на политическата си кариера, че човек да се смае.
Близки срещи от трети вид между пари, власт и медии, по-по-най-олигархия, кебапчетата като патриотичен дълг към народа и други ценни откровения "в движение".
Това е Новият политик - едно към едно. Той е отворена книга "за всички и никого".
Хитър като бик, як като лисица, честен като никога преди. Трубадур на корпулентния капитал, самонаправил се герой, пътуващ философ на българщината без цензура.
Трагически вестител за нещастието на златния си спонсор, който обаче не иска да си разваля отношенията нито с Рая, нито с Ада, защото има приятели и на двете места.
"Едно обикновено момче от Пловдив", опиянено от собствената си реализация. Като пчела, претоварена с мед, той е готов да я сподели с другите и да им се отдаде без остатък - срещу съответното дарение и телевизионно време, разбира се.
Докато не остане необходен рудник и неусвоена субсидия.
Малоумна анонимка пълна със символи без съдържание. Поне се представете, за да носите персонална отговорност за безмислените си бръщолевения. Не твърдя, че част от тях не са истина, но подредени по този начин без фактология е все едно да гледаш наяве постоен мавзолея на честната българска журналистика
Мда, Бареков мутанта в ролята на миньор. Но какво може да роди една облъчена от радиацията почва освен едни обръснати, червенобузести репи по 100 кила парчето. Силно се надявам този хиперактивен селяк скоро да изчезне в обливион заедно със селяшките си маниери и походка "пълни дайпери".
Сега остава и да му връчат микрофона и да изпее седнала й Радка на мойта патка и ще си влезе в релсите цялата работа.Та нали които пее зло не мисли.