И когато Бойко Борисов спре да говори, ефектът на микрофонията продължава - до следващата му изява, след която отново следва репродуциране на същите звуци.
Неспирното говорене на министър-председателя, който през ден повтаря едно и също - инфраструктура, магистрали, избори за президент, катадневния труд без почивка - отдъхва с футболната топка, докато другите обядват, предателствата на десните, болезнено доскучава. Като стандарта за лютеницата.
Защо? Защото Борисов си говори сам, дори когато го интервюират. Защото никой не дискутира с Борисов, нито спори с него, защото Борисов не си говори с никого. Ако не му харесва нечий въпрос, не отговаря. Срещу него никога няма събеседник - само микрофони. Какво може да се получи от отворени микрофони, освен микрофония.
Как ли би се справил в един кандидат-президентски диспут... Там сегашните му реплики от щайгата имат някакъв шанс да бъдат заковани, а сега просто се изливат в ефира като рекламна пауза:
"Колкото и да ми е неприятно това, което се случва в САЩ, Италия и Испания, управлението на тези държави трябва да приеме българския модел... фискална дисциплина, пакт за финансова стабилност" (сутрешна изява в bTV) или "Вече еврозоната трябва да се промени и да станат дисциплинирани и да си направят дефицитите такива, каквито са в България, и едва тогава бихме се присъедини към еврозоната... (виж ти - не че не ни искат, ами ние, видите ли, не щем!!!).
Може би някой ще се осмели да посъветва Бойко Борисов, че ако продължава така, говоренето му има опасност да се превърне в монотонен шум, с който ухото привиква - и не разчленява посланията. Може би ако поспре, ще го чуем в мълчанието му. Или ако реши да си поговори публично с някой - не слушател, а събеседник.
Но премиерът избягва разговорите. Защото си говоря с хората, би обявил за сетен път. Сигурно защото си говори с хората - така както с любимите си кучета.
Японските императори може да си имат любимо славейче, царете в Европа - любим шут, управниците в 21 век - любими и/или приятелски медии. А Борисов май ще си има глух народ.
Какво пък... Кумирите на Борисов също не разговаряха. В соца Тодор Живков държеше речи и се ръкуваше с трудовите колективи, подмятайки насърчителни реплики за полупроводниците и целите... Във времената на управлението на НДСВ и Царя не събеседваше публично. Борисов явно се опитва да изкомбинира двамата си наставници.
Време е да назначи в екипа си нов съветник - г-н или г-жа "Не", който да получава заплата само за да възразява на Бойко Борисов. Така Борисов може и да се научи да разговаря...
*Технически недостатък на тона, който се получава, когато микрофонът приема не само звука от източника, но и репродуцирането на същия звук от близкостоящ високоговорител, т.е. приема звука, който сам е изпратил в ефира. Този огледален ефект се изразява с рязко увеличаване силата на звука и преминава често в силно, болезнено за ухото еднотонно свирене.
Рядко прост индивид. Мисля че, само много прост народ може да избере такъв завършен идиот за премиер
Пепо, четвърт народ като не броиш тия дето не внимават или са били далече, а и да ги броиш пак до една трета няма да стигнеш. Не е че сме толкова прости, ами че все още не сме осъзнали, че имаме само един път - да си съградим държавата наново от нулата, не от Велико събрание, а от дребните ежедневни нужди. Докато не пожелаем да създадем отново организация не защотото така е в Европа, а защото ни трябва за нещо, на власт ще се винаги онези, които ни продават скъпо илюзията за съществуване на такава. В тоя ред на мисли Бойко е добре продадена стока, илюзията, която създава е доста силна и въздействаща, само един проблем има - на поне половината българи не им действа въобще. При регламентираната липса на конкуренция обаче, това е достатъчно. Човека си върши работата прекрасно, прави перки, копки, създава уют и чувство за държавност у онези, които поради ограничения си ум най-лесно могат да бъдат използвани като "народна" сила. Ония, които имат глави на раменете са объркани, нямат обща кауза, нито пък лесно могат да се разберат за едно или друго, достатъчно е да ги държиш възмутени от цялата система, за да ги обезсърчиш и обезвредиш. Вярват или не на илюзията, ако тя е избора на главогъзата част на народа, илюзията има силата на неизбежна реалност - плащаш за тетъра или се оказваш от лошите, мразен и оплют от живеещите в страната на чудесата. Там, в страната на чудесата, правиш първа копка и от нея израства магистрално дърво дето ражда европейски пари! В страната на чудесата няма нужда от икономика, по-важни са европейските фондове и "искреното" желание на главните актьори да "направят нещо".