"Обичам детето ни, но не обичам живота си". Думите са на 42-годишният Джон, но могат да са и на Хуан, Георги или Игор. За по-удобно обаче ще го наричаме Джон. Той среща бъдещата си съпруга по време на туристически поход. Отседнали са в една и съща хижа.
И той, и тя са заети по това време, но взаимното привличане е осезаемо.
В крайна сметка двете двойки говорят цяла вечер и си изкарват прекрасно. За Джон това е удобен претекст да се сдобие с нейните координати и "да се чуят някой път".
В крайна сметка събира кураж и й пише да се видят на по питие, но поканата остава неуточнена. Джон се опитва да е тактичен - ако не е разпознал правилно сигналите, винаги може да се оправдае, че е имал предвид среща между четиримата.
Оказва се, че той няма от какво да се притеснява, жената е повече от съгласна да се видят и оттам нататък нещата се развиват естествено.
Младият мъж винаги е мислил, че това е нечестен начин да започнеш връзка и сериозно предупреждение, че го чакат неприятности. От дистанцията на времето вече оценява отговорът й, който изглежда толкова безгрижен и нечестен, без да я интересува, че загъбрва петгодишна връзка. В онзи момент я оправдава обаче, оправдава и двама им. Може би връзките и на двамата буксуват. Може би е късмет, че са се намерили. Даже звучи романтично...
Дори и тогава Джон е честен с нея. Едно от първите неща, за които си говорят, са бракът и децата. Джон й казва, че не вярва в брака и категорично не иска деца в този живот. И двамата не искат женитба заради "едно парче хартия". За нея бракът е отживелица, която просто предава жената от едно семейство в друго. Той обожава колко независима и самоуверена изглежда събеседничката му.
Тя е няколко години по-голяма от Джон и в първия момент му харесва жената до него да е няколко крачки напред. Тя прави плановете, тя организира нещата и Джон се чувства комфортно от това. Двамата се забавляват и годините си минават спокойно и приятно, без да се усеща тежест и излишни очаквания.
Може би по тази причина в един момент Джон се оказва неприятно изненадан.
Когато жената до него навлиза в средата на своите 30, нещата леко започват да се променят. Идеята за женитба изниква все по-често с аргумента, че нейните родители наистина много ще се зарадват. Тя е единствено дете на късен брак и е нормално да искат да я видят задомена. В крайна сметка е "едно парче хартия", какво толкова?
Джон се жени, но без голяма, традиционна сватба. Всичко е спокойно и романтично. И все още не се усеща какво се задава.
Вече съпруга на Джон, тя е със спирала и двамата нямат притеснения. Но темата за децата започва да се прокрадва - много фино и много артистично. Първо - веднъж на няколко седмици.
Джон обаче е непреклонен - харесва живота си така, харесва да няма кой знае колко грижи, харесва свободата и финансовата независимост. Децата не влизат в плановете му за бъдещето. Съпругата му го контрира да не се впряга всеки път, когато тя погледне след някое бебенце.
Една сутрин тя му съобщава, че е бременна.
Той е съкрушен, тя е в еуфория. Като я гледа колко е щастлива, не може да й каже, че иска да направи аборт. На въпроса за спиралата тя му казва, че е била стар модел и затова имало известен шанс за забременяване. Джон има избор - да й повярва или да се довери на интуицията си, която му казва, че спиралата е била махната и тя е забременяла на драго сърце.
Сега той ежедневно преглъща (предполагаемото) двуличие и се бори с възмущението си към нея. Да е родител се оказва точно така, както си го представя, само че още по-трудно. Въпреки това не иска да наказва детето си за действията на родителите му. След края на всеки работен ден Джон едвам се добира до вкъщи.
Тя е направила избора вместо него и той я мрази затова...
Подобни истории има не една и две, и още - подобни истории огично могат до доведат до историите за домашно насилие завършило с убийство и (понякога) опит/самоубийство. Човек (може и да е жена) започва да натрупва, ако си интровет се натрупва по-дълго докао в един момент "припатква" и гледаме по телевизията и цъкаме с език.
Ебати тъпака.
Е тоя от статията. Ората под мене са си мноо добре, даже доста.
На някои хора въображението работи само в една посока. Ако Джон е на 42 и жена му е няколко години по-напред от него и освен това е родила през втората половина на 30-те си години, то сега те имат тийнейджър в къщи. И ако Джон още не се справил с горчивите чувства, то от полицията трябва да го наглеждат защото вероятността да го отнесат повече хора е над 50%
deowin | 06.11.201816:49 Взимането на едностранно решение относно неща, които касаят и двамата... ------------------------ В случая даже касаят трима!
А пък върхът на тъпотията ще е, ако детето даже не е негово. Обаче деоуина громи наред, и изобщо не чатка колко ненормална е цялата история, и хоп - жената е виновната. Не е, защото: Жената години наред го е тествала - и путьото е ходил по свирката й. Тя съответно е разбрала, че тоя е нийди будалата, дето ще виси до гъза й, дори гъза й да стане с размерите на Т-34. И съответно е задоволила напълно естествената женска биологична нужда да продължи вида. По-долу хората го обясниха - във всеки един момент Джон е можел да си направи вазектомия, да носи презервативи, или като не излиза на глава с жена, дето няма брак с нея, да си хване шапката и да си тръгне. Обаче Джони е путка от мъжки род, и сам си е виновен, задето е дал на жена си да си разиграва коня. Това е.
Горното освен че е измислица е не дотам добър опит за илюстрация на домашно насилие от втори тип - китайско мъчение. Китайското мъчение е онова с вързания на кол и кофа, от която бавно му капят капки на главата. В крайна сметка човек полудява. По подобен начин, някои жени връзват някой мъж с дете (или деца) и започват да му пилят ден след ден. На това във ВМФ му викахме, да ти пият мозъка със сламка или по народному "мъж под чехъл". Сега, определно не е тайна, че жените от една възраст нататък започват да си мислят за и да искат деца. В общият случай това не е нещо над което могат да надделеят, както и мъжете не могат да не гледат/искат привлекателни жени. И тук идваме до връзките и брака. Първо трябва да сме готови и второ трябва да сме наясно с това, което искаме. Бракът не е гнездо, в което се люпят яйца, не се върти около децата и къщата. Бракът е завет между двама пълноценни зрели индивида от различен пол. В брака се възпроизвежда двойката, като децата носят чертите и на двамата и бракът продължава и след като децата станат самостоятелни и се отделят от родителите си. Бракът е завет и се гради на доверие. Не е лист хартия. Бракът е символ на завета между Господа Христа и Църквата - т.е. вярващите. Затова бракът се сключва пред Бога, другото е законовата рамка, според законите на обществото, в което живее семейството. Сега за Джони, ако са имали разибрателство, че не искат деца и са се разбрали да се пазят по определен начин, който е под контрола на жена му, и тя го е издънила. Той има два варианта: да я остави, като поеме своята част от издръжката на детето им или да приеме риска и последствията от неуспешната контрацепция и да спре да се оплаква, а вместо това да се зарадва и да заеме мястото си на глава в това семейство. За жалост в нашия бит е пълно с квартали, в които мъжете не им се прибира в къщи и си правят беседки в междублоковите пространства, а по-заможните (основно на запад) ходят в клубове или по заведения от клубен тип.
Така е Онуфри, въпроса е дали плащаш с кеф или с клизма ;)