След новината, че гърбът ми наместо спретнат гръбначен стълб има кука от кост, осъзнавам, че най-важното в живота е дълголетието и че лелея да остарея пределно и да ползвам памперси-гащи и антидекубитален дюшек.
На другия ден, подхваната от неудържим порив към здраве и спорт, отивам на йога в близкия фитнес.
На входа ме посреща хостесата на фитнес Pulse. Или може би на Маскара. 14 сантиметра бели нокти, 36 сантиметра токчета и 220 грама фон дьо тен. Проста сметка: тежа около 30 килограма повече от тази и останалите хостеси,взети заедно. Плюс грима. Амбицирам се. Обяснявам,че съм дошла за безплатна йога заради една анкета. Безплатна? Откъде? От интернет. Анкета.
След кратко съвещание ме предават на друга хостеса. Водят ме до съблекалнята. Шкафчетата имат много проста система: един бутон, четирицифрен код по собствен избор и една ръчка.
След десет минути борба и с малко помощ от състрадателно момиче успявам да отворя шкафчето. Личната ми придружителка ме води нагоре, през няколко зали с фотошопнати мъже, телепортирани от холивудска екшън продукция, и ме качва на четвъртия етаж.
Минава през въртележка. Вървя след нея. Блъскам се във въртележката.
Оказва се,че трябва да допра часовник-чип до нея, за да вляза. Били ми го дали на рецепцията. Оказва се, че съм го забравила в съблекалнята. Десет минути по-късно минавам през въртележката с лекота и ми правят досие.
Не съм си взела спортни обувки. Връщам се. Дават ми калцуни.
Обувките ми са туристически, 40 номер и калцуните се късат. Влизам в залата по чорапи. Единият е наобратно, но положително са два от един и същи чифт. Малко съм закъсняла. Няма нищо. Лутам се в търсене на постелка. Единствената останала май е за безплатните.
Мръсничка е и има дупки и една лепенка за мазоли се е инфилтрирала в нея. Няма нищо, моя си е.
Замъквам се назад, през море от руси момичета с потници на плувкини и плочки на коремите, през по-посредствени дами и тук-там господа, дошли да поработят над духовното си развитие, и стигам до най-отзад, където сме разположени най-дебелите и най-неугледните.
Не чувам и не виждам инструктора, но попивам движенията от жените пред мен. Уви, на първото упражнение с разтягане на крака се оказва,че краката ми са прекалено дълги и ритам една от тях по главата. Извинявам се, няма нищо.
Инструкторът казва да се завъртим наляво. Завъртам се и виждам океан от напъващи се лица срещу мен. Явно е казал да се завъртим надясно. След малко достигам кулминацията в комплекса упражнения и успявам да направя мост! Точно за пет секунди, след което падам. Установявам, че имам проблем с гръдния кош, кръста и гърба.
Разтягаме ръце. Пляскам мъжа до мен с опакото на дланта. Извинявам се, няма нищо. Правим поза скорпион. Опитвам се да мисля за хубави неща, но петите на жената пред мен са на сантиметър от очите ми и искам да ги остържа.
Половината час е минал и най-накрая успявам да се съсредоточа.
Някой пръдва. Установявам, че и сърцето ми не е в перфектна форма. Изпъвам се напред, вдигам крака, чувствам се като истински йога и си търся точка, върху която да се фокусирам.
За зла беда, точно пред носа ми се блещи голяма бенка на кръста на жената отпред. Големите бенки ме афектират. Решавам,че ще затворя очи и ще се обърна към вътрешното си Аз, за да намеря там уют, хармония и баланс.
Някой пръдва отново.
Часът е към края си и дочувам,че инструкторът ни съветва да се отпуснем и да си представим топъл пясък и море. Представям си го...дори долита дъх на водорасли. Не си мисля, че може да е от пръдльото. Небето диша върху нас...ние издишаме към него...отпускаме гърба... Сърби ме петата. В далечината крясва чайка...
По околовръстното изфучава бързо шумящ автомобил с Монтанска регистрация. Инструкторът продължава с автогенния тренинг и вербално отпуска всеки мускул в натежалите ни от тренировката тела. Пръстите на лявата ръка се отпускат... Някой ме побутва. Задрямала съм.
Занасям се до съблекалнята с калните топузи и новото си гъвкаво, младо тяло.
Излизам от фитнеса лека като перце, свежа като утринна роса върху миглите на ранобуден скункс и малко по-мъдра. Качвам се в колата, паля, деликатно подмествам Аудито,паркирало зад мен с ловка маневра и тръгвам. Към нови върхове и дълголетие...
