Арън Алексис търсел нещо. Започнал да посещава будистки храм във Вашингтон, научил се да медитира и да рецитира мантри, търсейки мъдрост и покой. "Искам да стана будистки монах", признал веднъж на приятел. Учил тайландски език, продължил да посещава храма.
Но животът му се променил драстично
На 16 септември 2013 г. Алексис отива с колата си до Washington Navy Yard, където отскоро работи. Часът е 8 сутринта. Минути по-късно охранителните камери го заснемат с пушка в ръка. Преди 9 сутринта 12 души са мъртви. Алексис стреля на случаен принцип, първо с пушката, а след като остава без амуниции, с оръжието на вече мъртъв пазач. В крайна сметка загива след престрелка с полицията.
Само 24 часа по-късно журналистка разбира, че Алексис е будист, което я провокира да зададе въпроса: "Може ли да има и не толкова позитивна страна на медитацията?" Будистите на Запад незабавно реагират: "Този човек представлява учението на Дхарма не повече, отколкото терористите от 11 септември 2001г. са представлявали учението на исляма".
Други обяснили, че Алексис е имал дълга история на психични заболявания. Някои все пак отбелязали, че медитацията, въпреки целия й потенциал за преодоляване на стреса и човешко развитие, може да запрати човек в бездните на разума по-дълбоко, отколкото бихте желали.
Наближаваща 60-те, учителката по йога и медитация Луиз е като цяло мълчалива и говори, когато има нещо важно за казване
Тя преподава йога повече от 20 години, но спира, защото нещо неочаквано е променило живота й. По време на една групова медитация в уединение, както тя казва, пояснявайки, че е ходила на много такива - усещането за собствената й личност се е променило драстично. "Добре - помислила си тя първоначално - това трябва да е част от изживяването".
"Не се притеснявай, просто продължавай да медитираш и това ще си отиде", казал й нейният наставник. Това обаче не се случило. Тя не можела да се върне към обичайното си "аз". Сякаш някой, нещо нарушава усещането й за идентичност, за света и за другите хора. Тя плачела и изпадала в паника.
Когато се прибира у дома, тялото й е все така безчувствено и тя не искала да става от леглото. В следващите 15 години тя се лекува от психотична депресия. Сега говори с ясно съзнание за болестта си и възможния й произход (включително генетично предразположение). "Наложи се да премина през електроконвулсивна терапия," разказва тя.
Ако прегледате медицински и психологически данни за потенциалните негативни ефекти от медитацията, ще останете шокирани
Доклад от 2001 г. на британски психиатър разказва за 25-годишна жена, която подобно на Луиз е имала сериозен психичен проблем след медитация в уединение. Първия път е приета в болницата със симптоми на "разстройство на мислите и хаотичност на идеите", развеселено настроение и грандиозни заблуди, "включително убеждението, че има някаква специална мисия за света... да предложи „безсмъртна, безусловна любов" на всички. Тя беше лишена от критична мисъл или осъзнаване на състоянието си".
Мис X, както е наречена в доклада, е диагностицирана с маниакално разстройство. След 6-седмично медикаментозно лечение, симптомите й са овладени. Психиатър я преглежда редовно в продължение на две години, посещава терапия.
След това тя участвала в дзен-будистка колективна медитация и отново била хоспитализирана - липса на сън в продължение на пет дни, раздразнителност, неспокойство, липса на сексуални задръжки. Редовно извършвала жестове на молитва и атакувала много от представителите на персонала на болницата.
Но може би това е нещо, с което се сблъскват само най-неопитните, и нима няколко дни медитация не биха дошли в повече на тези, които тепърва започват с тази практика? Науката опровергава това твърдение.
Много будисти на Запад съзнават, че не винаги медитацията се развива според очакванията
Те дори са дали име на възникващите емоционални трудности - "тъмната нощ" - заимствайки фразата на християнския мистик от XVI век Св. Йоан Кръстни, описваща напредналия етап на молитва и размисъл.
Уилоуби Бритън, невроспихолог и психиатър в университета", се опитва да проучи това, което тя нарича "тъмната страна на Дхарма", към който тя е проявила интерес, след като е видяла двама хоспитализирани след интензивна медитация, плюс нейния собствен опит след медитация, при която тя е изпитала невъобразим ужас.
Четейки класическата будистка литература, тя е осъзнала, че подобни изживявания често се споменават като чести етапи от медитацията
Сбирките за медитация често дават на хората различни възприятия за света: слухът става по-остър; времето се движи по-бавно. Най-радикалната промяна обаче се случва в това, което Бритън нарича "повествование за аза". Пробвайте да се фокусирате върху настоящия момент, върху нищо друго освен настоящето.
Може да успеете да го сторите лесно за кратко време. Ако обаче опитате да разширите това "оставане в настоящето" за час-два, или няколко дни, обичайното ви усещане за вашия "аз" - стъпил в миналото с единия крак, и в бъдещето с другия - се срива. Практиката може да оставя отлични усещания у някои хора, но за други е като влакче на ужасите.
Може да се случат и други неприятни неща, както открива Бритън чрез интервюта сред многобройни хора - размахване на ръце, гърчене и конвулсии; еуфория или депресия, липса на каквото и да е чувство, тъй като всички физически усещания изчезват.
Понякога те се превръщат в клиничен здравословен проблем, който трае средно повече от три години. Нещо повече, учителите по медитация знаят за това - поне така твърди Бритън - но учените обикновено са скептични; те питат за психиатричната история на медитиращите, които изживяват психични разстройства, сякаш самата медитация практически няма нищо общо.
Доказателствата за вредата от медитация са многобройни - и почти навсякъде
Ето пример от раздела за кореспонденция на сайта на Дийпак Чопра, където читателите задават въпроси и Чопра отговаря. На 11 април 2014 жена, медитирала от година, твърди, че за нея това е "истинско блаженство" - описва как два пъти е изпитвала дълбоко емоционално усещане, "сякаш нещо бива изтръгнато от мен", след което желание да плаче и крещи.
Отговорът на Чопра е оптимистичен: "Това е напълно нормално и естествено. Означава, че има някаква дълбока емоционална травма от миналото, която не е готова да бъде излекувана. След медитация бих ви препоръчал да отделите няколко минути и да пеете на глас - песен, която резонира с емоционалния тон на вашата мъка. Това ще улесни процеса на освобождаване и излекуване."
Какво обаче би станало, ако някой като Арън Алексис би писал на Дийпак Чопра? Дали пеенето на любимата песен щеше да излекува емоционалните му травми, вместо да убие дузина души? Надали.
Въпреки тъмната страна и ограниченията на настоящите научни изследвания, медитацията остава техника с реален потенциал за лична промяна, ако бъде правилно насочвана и преподавана в по-мащабна духовна и етична рамка.
"Има нова догма за медитацията: когато тя се проваля, ограниченията й никога не се подлагат на съмнение. Заявяват ни, че човекът просто не я е практикувал правилно. Може би нито самата практика, нито човекът са лоши. Реалността е, че няма нещо, което да върши работа за всеки", казва южноафриканката Свами Амбикананда, която е хиндуист и преподава медитация и йога в Рединг.
Според нея медитацията е конкретен път, затова не е подходяща за всеки. В светски условия тя се продава като продукт, който не само ще ни накара да се почувстваме по-добре, но ще ни направи по-добри хора - по-успешни, силни и убедителни..."
"Категорично не", контрира Амбикананда: "Медитацията трябва да бъде възприемана в своя контекст; има морални и емоционални напътствия, които трябва да се спазват. Егото ми може да се стопи, докато медитирам. Но когато се изправя, то се реконструира наново. Може да медитирате по 22 часа на ден, но в тези два оставащи часа сте жив човек".
Затова експертът не бърза да свързва убийствата с медитацията, особено в случая с психически проблеми като Алексис. Медитацията е да гледаш в бездната вътре в теб. Тя е, за да се борим с илюзиите, които имаме, и да осъзнаем какви сме наистина.
