В Латинска Америка го наричат Movimiento Gordo ("Мазното движение") - то има за цел хората да приемат различията в теглото си и да постигнат масов консенсус, който да пребори съвременните стереотипи.
Една аржентинска писателка решава да сподели своите възгледи по въпроса.
Лукс Морено е авторка и философ от Аржентина и е един от идеолозите на движението за по-добро приемане на дебелите хора.
В нейната родина "gordo" обикновено се използва като обида към пълен човек. Морено е родена през 1986-а и наскоро издаде своя автобиографичната си книга "Дебела и горда". Тя е била пълно дете, което се е превърнало в анорексична тийнейджърка и след това във възрастна с наднормено тегло. След това преминава през стомашен байпас по лекарско предписание.
Никой обаче не я предупреждава, че интервенцията не е магическа пръчица, с която ще свали килограмите. Пациентите не биват информирани, че операцията не се препоръчва за жени във фертилна възраст, защото могат да се получат тромбози през първите месеци, че трябва да тренират поне пет пъти седмично, че до края на живота си ще трябва да приемат хапчета витамини и желязо.
Малко от прочелите "Дебела и горда" няма да намерят нищо общо между себе си и Муено. Колко хора никога не са се опитвали да отслабнат? Или са потръпвали от ужас, защото се налага да си поискат по-големия размер дреха, защото са напълнели?
Ясно е, че тези притеснения тормозят повече жените, отколкото мъжете, тъй като женските тела по-често са обект на внимание. Сега насред ожесточените дебати за правото на аборт в Аржентина, Лукс вижда идеалната възможност хората да спрат и да се замислят за телата си.
Движението за толерантност към дебелите се появява през 60-те години на миналия век, когато се води борба за правата на най-различни малцинства.
То се съживява отново през 80-те и 90-те. Днес, осем години, след като Световната здравна организация (СЗО) обяви наднорменото тегло за глобална епидемия, може би имаме нужда от ново тълкувание на думата "дебел".
Първата стъпка е да загърбим индекса на телесната маса (ИТМ) като универсална мярка. Индексът се възприема като общовалиден, но не взима предвид неща като раса, пол, етнически особености и други фактори, които могат да окажат влияние, уточнява Морено.
СЗО от своя страна понижи стойностите на ИТМ и така изведнъж направи половината свят с наднормено тегло. Но в последните 20 години точно този индекс стоеше в основите на здравните грижи относно теглото.
Сега хегемонният медицински модел те задължава да си слаб, коментира Морено и допълва, че той лесно се трансформира в осъдителни погледи и подмятания. Това прониква в съзнанието на по-пълните хора и на начина, по който се възприемат.
Да си слаб е нормата, значи да си пълен е ненормално. Предпочитаният служител и кандидат не е дебелият човек, защото теглото му се свързва със слаба воля, неефективност и грозота.
Дори и богатите и известните трудно избягват социалните предразсъдъци. Лукс посочва за пример британската певица Адел, чието тегло непрекъснато е тема на дискусии.
Друга група, която се бори с предразсъдъците в Латинска Америка, е AnyBody. Те се опитват да притиснат масовите магазини за дрехи да поддържат наличност от всички размери, защото обикновено големите се изчерпват бързо и остават само по-малките.
Слоганът им е "Красотата идва във всички размери", въпреки че в сравнително малко държави по света има стриктни регулации относно размерите на облеклата. Според Морено брандовете се опитват да се измъкнат с оправдания като това, че големите размери дрехи излизат по-скъпо.
Писателката допълва, че драстична мярка като хирургическата операция вече изпреварва хранителните режими като метод за отслабване заради натиск от страна на "неолибералния свят".
Посланието е еднозначно - нямате време за губене.
Нямате три години за здравословно хранене и упражнения. Трябва да отслабнете веднага.
В Древна Гърция са вярвали, че истинската красота е недостижима, идеал, запазен за боговете. Но в съвремието, казва Морено, красотата вместо вдъхновение носи болка и страдания.
