В нашето общество целувката се смята за нещо естествено, за признак на романтични отношения и любов. Всеки помни първата си целувка. Всъщност, това е еволюирал навик, който днес не се среща в над 50 на сто от съществуващите култури по света. Щом като и животните не го практикуват, как се е появила целувката?
Ако се замислите, обмяната на слюнка не е особено хигиенична, още повече че една целувка може да предаде 80 милиона бактерии, далеч не всички от които добри за здравето. В много племенни и скитнически общности нямат такива съображения, защото изначално приемат целувката по устата за отвратителна или вулгарна.
И тъй като тези плена в Латинска Америка и Африка имат сравнително най-сходен начин на живот с този на нашите предци, може да заключим, че те не са се целували изобщо. Затова учените от САЩ смятат, че романтичната целувка по устата е западно изобретение, което се предава между поколенията.
Колегите им от Оксфорд обаче са открили най-ранното документиране на сливането на устните между двама души - писание на санскрит отпреди 3500 години, в което целувката се описва като вдишване на душата на другия. За разлика от това в запазените рисунки от Древен Египет няма целувки, а само физическа близост между партньорите.
Естествена или изкуствена е целувката тогава?
Шимпанзетата, най-близкият вид до човека, се целуват. Биолози са наблюдавали такива реакции включително след спречкване между мъжкия и женската - като вид помирение. Всъщност, много по-често мъжките шимпанзета допират взаимно устни след бой, прегръщат се, което означава, че целувката не е романтичен акт, а изпълнява съвсем друга функция в отношенията.
Представителите на вида Бонобо се целуват дори по-често - и то с език, което не е изненада на фона на тяхната изострена сексуалност. Ако за хората е нормално да стиснат ръце, когато се срещнат, за тях е нормално да правят секс, но целувките също не са основно заради романтика.
Тези примати са единствените представители на животинския свят, които в някаква степен, форма или причина се целуват. Останалите видове се привличат по миризмата и специфични хормони, които привличат, възбуждат, а също и отблъскват противоположния пол. И това се оказва достатъчно. Животните нямат нужда да се приближават достатъчно близо, за да разберат дали партньорът им е подходящ.
Ето тук стигаме до разплитането на загадката
Мъжете улавят женските феромони и обратно - това са естествено произведени от тялото химически вещества за привличане на противоположния пол. Някои учени ги наричат подсъзнателни обонятелни „сигнали", когато срещнем някой, който ни се струва привлекателен.
Проучване през 1995-та година установи, че жените „надушват" подходящия партньор с различен генетичен материал от техния. Това също е напълно обяснимо от гледна точка на стремежа към създаване на здраво и силно потомство. Неслучайно повечето хора, на въпрос кое е най-важното за тях, когато се целуват с някого, посочват именно аромата на другия. Отговорите са най-чести при млади жени във фертилна възраст.
„Феромоните играят голяма роля за чифтосването на бозайниците, това донякъде важи и за хората, защото също сме бозайници - просто се сме добавили още фактори зарази еволюцията", коментира Рафаел Влодарски от Оксфорд.
В този ред на мисли целувката е приемлив начин да се приближим достатъчно близо до някого, за да засечем неговите феромони. Трудно е да се каже кога точно този навик се е зародил у хората, но явно чисто физиологично може и без целуване. Ако все пак решите да намерите подходящия партньор единствено и само чрез с помирисване, пригответе си чувството за хумор, защото ще ви трябва.
