В края на април 2007-а 25-годишният Роджър Федерер и 20-годишният Рафаел Надал - съответно първи и втори в световната ранглиста - се срещнаха във финала на Мастърса в Монте Карло. Надал спечели с 6:4, 6:4 и взе 19-ата си титла при професионалистите (14-а на клей и трета в Княжеството).
Седмица по-късно Рафа защити и купата си в Барселона и увеличи победната си серия на червено на 72 мача. Междувременно, в родната му Майорка от три седмици подготвяха уникален хибриден корт на стойност 1.63 милиона долара. От едната страна на мрежата беше клей, а от другата - трева.
На 2 май преди 11 години се изигра най-необикновеният тенис мач от повече от 30 години. Ако трябва да сме конкретни - от "Битката на половете" през 1973-та в Щатите.
Федерер и Надал вече бяха суперзвезди, а феновете им често влизаха в полемики тип: "Рафа е кръгла нула на трева" и "Федерер не може да играе клей".
Така се роди идеята за шарения корт, като важна подробност е, че по онова време Федерер бе с 48 поредни победи на трева и четири последователни титли от "Уимбълдън".
"И двамата очакваме с нетърпение това уникално събитие. Ще бъде интересно да видим кой от нас ще избере по-добра тактика. Също така се радвам, че мачът ще се състои в родното място на Рафа. Той вече игра в Базел, а сега ще му върна визитата", казва Роджър преди двубоя.
Светът на тениса тръпне в очакване, но домакините са изправени пред сериозно изпитание, след като само ден преди мача, тревната половина на корта е нападната от червеи.
Инвазията на натрапниците е необратима и през нощта на 1-ви срещу 2-ри домакините са принудени да премахнат цялата зелена част от игрището. На пожар помощ оказва местният голф клуб, който предоставя 400 кв. м. чимове, за да не пропадне събитието.
До този момента Рафа Надал още не бе оглавявал ранглистата, но за пореден път показа, че няма проблеми да побеждава Роджър Федерер.
Испанецът спечели в "Битката на настилките" със 7:5, 4:6, 7:6(10) в доста драматичен двубой.
Двете настилки, с които бе покрит корта, сякаш направиха нещата равностойни, но Матадора показа по-здрави нерви.
"Свикнали сме да играем дълги, тежки мачове с много напрежение един срещу друг. Така че беше итересно да играем на този корт, който бе наполовина с тревна настилка и наполовина клей", споделя Федерер.
"Това бе дълъг двубой с много промени в темпото и малко време за адаптация. Краката ми са в тежко състояние след опитите ми да свикна с тревата", казва Рафа след победата си.
Срещата се игра пред 7000 зрители в пълната до краен предел зала в родното място на Надал. На моменти топката отскачаше доста странно, а и двамата тенисисти имаха проблеми при смяната на настилките, но срещата влезе във фолклора на тениса завинаги.
Мачът ще се запомни и с това, че при всяка почивка двамата сменяха обувките си.
Още преди 11 години се видя, че между двамата се заражда силно уважение, което през годините на изумителното им съперничество ставаше все по-голямо и по-голямо.
В седмицата след "Битката на настилките" Федерер губи още втория си мач на Мастърса в Рим от Филипо Воландри, докато Надал взима титлата, елиминирайки по пътя си Джокович и Давиденко.
На следващото събития от ATP 1000 обаче - това в Хамбург - се случва нещо паметно. Федерер побеждава Надал и слага край на серията му от 81 победи на клей.
Това е първият път, в който един от двамата поваля другия на любимата му настилка.
Рафа връща жеста година по-късно на финала на "Уимбълдън" - епично 7:6(7), 4:6, 7:6(3), 2:6, 6:2 след почти 5-часова битка за всяка педя от корта, който за разлика от този Майорка, този път е изцяло тревен. Но протимно на традицията, зеленото бе изострило до краен предел инстинктите на испанския бик и той нямаше спиране.
