В най-западния край на Европа има два острова със сложно минало.
Ирландия и Британия са едва на 19 километра отстояние в Ирландско море, но там водите са дълбоки във всеки смисъл на този израз. През изминалия век северната част на Ирландия е част както от кралство Великобритания, така и от Северна Ирландия.
В опит да се подобрят вътрешните транспортни връзки, правителството на Обединеното кралство в момента провежда проучвания, които имат за цел да проверят дали Северна Ирландия може да бъде свързана с мост или с тунел с Шотландия - най-близката съседка по вода. Изводите трябва да бъдат представени още в края на лятото.
Идеята, разбира се, не е нова, но придобива по-голяма популярност през 2018 г.
Тогава в подкрепа на идеята за мост се изказва премиерът Борис Джонсън, а проект за мост с железопътно трасе представя шотландският архитект Алън Дънлоп.
Сред по-новите аргументи в полза на моста са така наречените "войни на наденичките" между Европейския съюз (ЕС) и Обединеното кралство заради Брекзит, който даде нов тласък на търсенето на връзки над водата.
Самото разстояние между островите не е голямо. Съществуват обаче геоложки и екологични предизвикателства, които превръщат моста в едно от най-амбициозните технически проекти в историята на инженерството.
Плановете на Уестминстър са посрещнати със скептицизъм от местните политици, а шотландския премиер Никола Стърджън го описа като "отклоняване на вниманието от истински важните въпроси". В Северна Ирландия обаче проектът беше определен като "мечтан мост".
Вече изолирана от Европа, Великобритания има репутацията на държава, която по-скоро изгаря мостове, вместо да ги строи.
Ако обаче Лондон успее да завърши този проект, той ще си съперничи с "Голдън гейт" или тунела под Ла Манша. Въпросът, на който трябва да отговори бъдещият доклад, е може ли връзката над морските води да бъде осъществена и заслужава ли си инвестицията.
Уникалната геология на този край на света се забелязва в така наречения Път на великаните - забележителност, призната от ЮНЕСКО. Легендите твърдят, че едно време на това място е имало естествен мост, който се е държал на базалтови колони, създадени от древните потоци от вулканична лава.
Но дълбоко под повърхността се намира огромен 50-километров естествен изкоп, който се е образувал през последния ледников период. Средната дълбочина е около 150 метра, но в най-дълбоката си точка е около два пъти повече, което е достатъчно, за да потопи Айфеловата кула.
Дигата се пада точно под най-прекия път между Шотландия и Ирландия и е сред най-известните военни сметища на Великобритания.
Там лежат повече от един милион тона невзривени боеприпаси, както и химически и ядрени отпадъци, изхвърлени от Министерството на отбраната в периода между Втората световна война и 70-те години. Над тези боеприпаси са бурните морски води, водните течения и непредвидимото английско време. Мунициите обаче са предизвикателство номер едно.
Ето защо би била нужна "сериозна кампания по разчистване", както я нарича институтът "Рамора". От там отбелязват, че изчистването на боеприпасите не е невъзможно, но ще бъде невероятно трудно. Специалистите го сравняват с опитите да бъде извършена реконструкция на може би най-известния кораб в света - "Титаник".
При евентуално започване на изкопните дейности екипите ще се сблъскват с от един до десет големи боеприпаса дневно, така че ще мине много, много време, преди истинските строителни действия да започнат.
Теченията наоколо са наистина силни, подчертава и Маргарет Стюарт от Британската геоложка служба.
Затова и точното местоположение на мунициите не е напълно известно, тъй като много от тях са били отнесени от силните течения, a други така и не попадат в самата дига, защото са изхвърлени от кораби, опитващи се да спестят малко време.
Ако обаче поставяте основите на мост или тунел, трябва да сте сигурни, че зоната, в която го правите, е напълно чиста.
А и да построиш мост или тунел не се изчерпва в това да свържеш двете най-близки късчета суша. Дори и да си го представяме така, морето не е бяло платно, което само чака да бъде нарисувано. Има вече налична инфраструктура като кабели и коридори за преминаване на корабите и когато започне да се картографира, морето далеч не е толкова празно, колкото ни се струва.
Няма голям инфраструктурен проект, който да не е търпял критики - на тази позиция пък е архитектът Дънлоп пред "Си Ен Ен". Той е изучавал проектите за мостове и тунели, изградени в затруднени геоложки условия, макар и да признава, че този мост ще е най-голямото предизвикателство от всички тях.
Архитектът обаче е категоричен, че Англия разполага с достатъчно опитни специалисти, за да изгради проекта.
Неговото предложение е за мост на име "Келтски проход" с прогнозна цена от 20 млрд. британски лири или около 28 млрд. евро, както и за тунел в морето. Той гледа на евентуалния мост като на национален символ, който да демонстрира с какъв размах мислят келтските нации.
Мостът трябва да е дълъг 45 километра и да е построен на плаващи понтони, закотвени към морското дъно с кабели. Съоръжението е вдъхновено от петролните платформи в Мексиканския залив, които са свързани с морското дъно въпреки дълбочината от около 1000 метра.
Според Дънлоп най-големите уроци могат да бъдат извлечени от норвежката крайбрежна магистрала, която е дълга 1100 километра и свързва цялото западно крайбрежие на страната. Тя включва плаващи мостове, които се поддържат от понтони - начин за справяне с екстремните дълбочини. Там се намира и един от малкото плаващи тунели в света.
Ситуацията в Ирландско море обаче е много различна и със сигурност ще има периоди, в които мостът ще бъде затварян заради метеорологичните условия.
И точно както в легендата за Прохода на великаните, така и тук е възможно надменността и подценяването на природата да изиграят възможно най-лошата шега на амбициозния проект на Дънлоп.
