Беларуската армия все още не е участвала директно във войната на Кремъл срещу Украйна, но от началото на конфликта досега Минск помага на руските сили по почти всеки друг възможен начин.
Това включва и позиционирането на руски тактически ядрени оръжия на територията на Беларус.
В края на миналата седмица основният съюзник на Москва изведе на преден план нова военна доктрина, която за първи път в историята на страната предвижда употребата на подобни средства.
"Разполагането на тактическо ядрено оръжие на територията на Република Беларус представлява важна мярка за превантивно възпиране на потенциални противници от разгръщане на въоръжена агресия срещу Република Беларус", заяви Виктор Хренин, министърът на отбраната в правителството на президента Александър Лукашенко.
За последно страната променя своята военна доктрина през 2016 г., като тогава се подчертават рисковете от хибридната война и се цитират примери с конфликтите в Украйна и Сирия.
След това отношенията между Минск и Запада преминаха през известен период на затопляне, но се влошиха рязко през 2020 г.
Това се случи в контекста на репресиите срещу антиправителствените протести заради резултатите от президентските избори.
Междувременно Вашингтон и Москва замразиха преговорите по няколко споразумения върху разпространението на ядрени оръжия, а в началото миналата година президентите Путин и Лукашенко се договориха за разполагане на руски тактически ядрени бойни глави, след като Беларус специално промени конституцията си за целта.
Те са с малък заряд и са предвидени като средство за нанасяне на ограничен удар върху конкретна точка от фронта по време на военни действия.
Въпросната точка даже може да се намира и на съюзническа територия или пък в непосредствена близост до собствената армия.
Самият Лукашенко през декември потвърди, че всички доставки са завършени, макар да не е ясно какъв вид и колко точно тактически ядрени оръжия има в Беларус.
Ясно е обаче, че най-вероятните техни носители са руските балистични ракети с малък обсег "Искандер", разположени миналата година, както и специално пригодени бомбардировачи Су.
В началото на 90-те, когато получава своята независимост, Беларус наследява от Съветския съюз ядрен арсенал, който включва няколко десетки междуконтинентални балистични ракети и тактически ядрени оръжия от неизвестен тип.
Тогава президентът Лукашенко се съгласява да ги върне на Русия като част от по-широко споразумение, но три десетилетия по-късно държавата му отново ще стане домакин на ядрен арсенал с мотивите, че той е необходим на фона на "ескалиращото военно-политическо напрежение" в Източна Европа.
Според военния министър Виктор Хренин в доктрината "е създадена отделна глава", която описва ходът на действията "в случай на въоръжена агресия" срещу съюзниците на Беларус.
Това означава, че страната няма пряк контрол върху оръжията, чиято употреба зависи от волята на Москва.
Все пак новата доктрина изяснява условията, които режимът на Лукашенко би счел за достатъчна заплаха за сигурността, налагаща необходимост от искане до Русия да използва ядрения арсенал.
Текстът на документа все още не е публично достъпен.
Неговото финално одобрение трябва да се случи през април при заседание на Всебеларуското народно събрание, което се събира веднъж на няколко години и задава основните насоки и параметри за развитието на държавата.
Едва ли обаче ще има проблеми с приемането, при условие, че лидерът Лукашенко има ясно изразена готовност за използване на ядрени оръжия.
"Те представляват силен възпиращ фактор. Но това са тактически ядрени оръжия, а не стратегически. Затова ще ги използваме незабавно, ако срещу нас нас започне агресия", казва той в интервю за държавната информационна агенция БелТа.
