Водород - на този елемент се гледа като изключително важен източник на електроенергия за в бъдеще, особено в светлината на проблема с климатичните промени и опитите за преминаване към изцяло възобновяеми източници.
Затова и ентусиазмът, който водородът предизвиква у някои активисти, не е никак учудващ.
Миналата година Международната агенция по енергетика публикува един от най-подробните доклади по темата за водорода като средство за добиване на енергия.
Изводът е, че е силно препоръчително той да се възприема като все по-важен елемент, с помощта на който ще извършим огромната крачка от "сега" - изкопаеми горива и ядрено гориво като основни източници - към бъдещето, което принадлежи на зелената енергетика.
Същото се подчертава и в отворено писмо, публикувано от редица издания, сред които и Financial Times, според което водородът е ключът към едно човечество, което живее с нулеви въглеродни емисии.
Логично беше новата Европейска комисия да се включи в общия тон, особено след като обяви намеренията си ЕС да постигне "въглероден неутралитет" до 2050 г. Затова Комисията очертава една "водородна стратегия за по-добър климат", а планът е приет още на 8 юли. Той би трябвало да доведе след себе си редица регулации и промени в бранша с горивата и автомобилния сектор.
Всички тези ходове говорят, че никой няма право да оспорва невероятните качества, които притежава водородът.
Този елемент има своите неоспорими предимства. Остатъкът от него може да се съхранява след преобразуването му в електричество, особено в периоди, в които има свръхизлишък от зелена електроенергия, особено добита от вятърни генератори.
Може да се използва в чистата си форма, но и като съставка в ново поколение горива, предназначени за различни дейности - авиационният транспорт, където набавянето на гориво е далеч по-голямо предизвикателство от това за автомобилите.
Водородът обаче предизвиква и куп спорове. Зелените неправителствени организации са твърде заети да обсъждат рисковете, породени от изкопаемите горива, и рядко обръщат внимание на конкретните източници на екологична електроенергия.
Други експерти посочват, и то съвсем резонно, че преминаването на електроенергия, добита от водород, ще я оскъпи сериозно за крайния потребител, а и формирането на цените ще зависи от твърде много фактори по веригата.
Европейската комисия за момента отказва да разглежда тези аспекти като препятствия пред водорода.
Освен това пази пълно мълчание около един от най-важните въпроси, които чакат своя отговор - като оставим настрана тревогите за изкопаемите горива, действително ли е толкова мъдро решение да произвеждаме почти цялата си електроенергия с водород.
И въобще, бихме ли могли да намерим някое по-ефикасно решение, с което да намалим въглеродните емисии и така да спасим климата си? Отговорът на първия въпрос е "Не", а на втория - "Да" - и това е резултат от проста аритметика.
Обяснението е съвсем лесно - конвертирането на електричество, независимо зелено или не, във водород, носи около 30 процента загуба на електроенергия по веригата. Каквато и следваща стъпка да бъде направена за практическо използване на водорода, тя отново ще води след себе си въпросните 30 процента загуба.
Така оставаме с малко повече от половината получена енергия, която първоначално сме предвидили и която, да не забравяме, все пак трябва да бъде предоставена на достъпна за крайния потребител цена.
Често се заявява, че водородът ще разреши проблемите със загубата на електроенергия, особено в периоди, в които голяма част от енергията идва от вятърни генератори.
Това не бива да бъде приемано като напълно валиден аргумент.
Подобно твърдение може да е вярно за североизточния край на Северно море, но така или иначе остава проблемът с недостатъчното наличие на инфраструктура за производство и пренос на зелената енергия.
Големи части от Европа ще се сблъскат с трудности да си набавят енергия, която не повишава въглеродните емисии, и с още по-големи предизвикателства, за да въведат структурни промени в секторите, които зависят от изкопаеми горива, като транспорта и отоплението например.
Защо тогава Европейската комисия хвали губеща стратегия, при която се плаща повече и се получава по-малко, а не рекламира директно зелената енергия, която ще доведе до по-голямо редуциране на въглеродните емисии на по-ниска цена.
Най-вероятно всичко е в резултат на лобизъм от редица компании, които стоят зад Европейския водороден алианс. Все пак тук са замесени много пари, отделени за изпълнението на стратегията, сред които 30 процента от средствата от Фонда за възстановяване, както и още 1 млрд. евро, предвидени в бюджета са следващите седем години.
Всичко, казано дотук, не означава, че водородът не може да бъде интелигентният енергиен подход.
Просто общият ентусиазъм по темата за водорода като основен източник на електроенергия засега е излишен.
Както мъдро ни напомня Еклесиаст, за всичко има време и сега не е времето за мащабни промени с цел преминаване към "водородна икономика".
