Хаити е държава в състояние на свободно падане.
От над десетилетие насам всяка година е по-лоша от предишната, а към момента няма никакви изгледи за подобряване на ситуацията на фона на неспираща спирала от насилие.
Последната ескалация бе в началото на този месец, когато стана ясно, че над 115 души са загинали при нападение на банда срещу градчето Пон-Сонде, на около 100 километра от столицата Порт о Пренс.
Жертвите са най-вече жени и деца, като според информациите местните власти не са направили нищо, за да отблъснат нападението, въпреки че през последните месеци в социалните мрежи е имало видеа със заплахи за разправа.
Смята се, че причина за нападението е отмъщение за опит да се попречи на членове на бандата Гран Гриф да налагат пътни такси по пътищата около Пон-Сонде.
Заради атаката над 6000 души от жителите на населеното място са избягали в посока съседния град Сен Марк.
Случаят е пореден пример за изключителната жестокост на престъпните организации в Хаити и почти пълния разпад на държавност в страната, чиято територия в голяма степен е извън контрола на правителството.
По данни от Службата на Върховния комисар за правата на човека насилието от начало на годината досега е довело до смъртта на над 3600 души, като повече от 700 000 са разселени. Смята се, че около 80% от Порт о Пренс и околността са под фактически контрол на различни банди.
От своя страна Световната програма по прехраната съобщава, че около 5,4 милиона хаитяни изпитват затруднение в осигуряването на храна, а близо 600 000 са изправени пред глад.
На този фон бандите се възползват именно от липсата на перспективи и условия за базово съществуване, за да набират членове.
Доклад на правозащитната организация Human Rights Watch показва, че минимум 30% от състава на въоръжените групировки в Хаити е от деца, които са привлечени чрез обещания за храна, подслон и някаква сигурност.
"Всички източници на терен, включително членове на престъпни групи, са единодушни, че все повече малолетни и непълнолетни се присъединяват към бандите. Всичко това е подготовка за разширяване на войната с международните сили за сигурност и полицията", обяснява авторът на доклада Натали Котрино пред Guardian.
"Идеята е децата да се използват като пушечно месо, ако се даде начало на агресивни операции в контролираните от бандите райони на Хаити", допълва тя.
През юни в страната бяха разположени първите части на водената от Кения специална полицейска мисия за възстановяване на реда в Хаити, която действа с мандат на Съвета за сигурност на ООН.
Към момента на терен има около 400 кенийци, като президентът Уилям Руто е обещал останалите 600 да пристигнат в островната държава възможно най-скоро, след като завършат обучение.
Около 10 други държави от региона са обещали също да допринесат със свои полицаи и военни, за да може общата бройка да достигне 2500 души. Последните пристигнали са екипи от Ямайка и Барбадос.
Проблем обаче се оказва финансирането.
Мисията не е част от ООН, което означава, че средствата за нея идват от доброволни дарения. Създаден е специален фонд, в който досега са внесени около 85 милиона долара при необходими 600 милиона за всички оперативни разходи за срок от една година до следващия октомври.
"Липсват хора и оборудване за всички полицейски структури в Хаити", заяви временният премиер на страната Гари Конил, чиято роля е не само да въведе ред, но и да организира първите избори от близо десетилетие.
"Докато атакуваме един голям квартал, бандите се разпръскват и ни атакуват на други места. Затова и прогресът през последните месеци е толкова малък и още не можем да прочистим напълно и един квартал. Битката буквално е къща за къща", добавя Конил, цитиран от The Financial Times.
Подобна е оценката и на пратеника на ООН Уилям О'Нийл, който през септември заявява, че "местната полиция няма логистичен и технически капацитет за противодействие на бандите", докато международната мисия "не е разположила и една четвърт от планирания контингент, а наличният на терен не разполага с екипировка и ресурси."
Откакто в Хаити пристига кенийският корпус, единственият по-съществен успех е връщането на контрола върху летището на столицата.
А това определено не е достатъчно.
"Светът има много други приоритети. Но нашият аргумент, който искаме отчаяно да представим, е, че нашите деца имат не по-малко значение от децата в Украйна или Газа", смята Гари Конил.