Ако отворите снимки от някой репортаж, отразил безредиците в Мексико сити от понеделник, едва ли бихте нарекли протеста "мирен".
Точно това е целта на контингента, който се събра на 28 септември в центъра на столицата на Мексико, за да отбележи Глобалния ден на легалния и безопасен аборт.
Въпросът за прекратяването на бременността в силно католическата страна не е болезнен от вчера. Абортът е позволен едва в два щата - Мексико сити и Оаксака (от 25 септември 2019 г.), докато в останалите е почти напълно забранен и дори криминализиран.
Статистиката обаче ясно посочва, че тази политика води до проблеми - според последно проучване нелегалният аборт е третата поред причина за смърт на родилки, а около 20 жени в момента лежат в затвора заради излагане на процедурата.
Законите за абортите и тяхното прилагане се различават в зависимост от региона, но в консервативни части на страната жените са рутинно преследвани и осъждани: в щати като Гуанхуато например има повече от 679 издадени присъди, отбелязва "Гардиън".
Всичко това обаче мобилизира феминистките движения и жените в страната, които периодично протестират не само в подкрепа на правото да прекратят бременността си легално, но и срещу друг сериозен проблем: нарастващото насилие над жени.
Те успяват да постигнат и известна победа: през октомври 2019 г. обединените комисии на прокуратурата, на правораздаването и равенството между половете в щата Пуебла гласуваха наказанието за аборт да се намали от пет на една година.
Наказателните кодекси на всички мексикански щати също така разрешават аборти в случаи на изнасилване, а освен в Гуанахуато, Гереро и Керетаро, животът на майката също така е с приоритет, ако възникнат определени здравословни проблеми с плода.
Според статията на The Guardian обаче на практика няма щат, който да осигурява достъп на тези жени до лекари в изброените случаи. Властите просто не преследват медиците, които осъществяват аборти незаконно и при животозастрашаващи условия.
Междувременно президентът на страната Андрес Мануел Лопес Обрадор, който се описва като ляв политик с известни консервативни уклони, не предприема никакви стъпки към реформи, въпреки че неговата партия контролира двете камари на конгреса и повече от половината законодателни органи в мексиканските щати.
Това вероятно е и причината шествието, организирано на 28 септември, да се отправи тъкмо към неговата резиденция.
На първа линия на протестите по традиция седят членовете на феминистките организации в страната, които носят всеизвестните "зелени бандани", превърнали се в символ на женската съпротива в цяла Латинска Америка.
Тези шествия обикновено са водени от жени, които покриват лицата си, използват димки и коктейли "Молотов". Обикновено проявите завършват със сблъсъци срещу силите за сигурност, които в подобни случаи са съставени главно от жени.
Ситуацията сега обаче е малко по-различна - от началото на септември феминистки колективи са окупирали и седалището на Националната комисия по правата на човека. Това се случва след като няколко жени, отишли на среща с представители на организацията, отказват да напуснат заседателната зала и настояват за справедливост по техните дела.
Една от тях, чиято дъщеря е била изнасилена през 2017 г., дори се завързва за стол, за да не я изведат. В крайна сметка те напускат мястото, но активистите, дошли да ги подкрепят, се връщат вътре и остават в сградата и до днес.
Що се отнася до проблема с насилието над жени, исканията на групите са конкретни: да се издаде Обща препоръка към федералното правителство на Мексико, местните власти и прокурорите, която публично да признава сериозността на проблема с насилието, основано на пола.
Всичко това обаче по-скоро ядосва властите, които инициираха контраатака, за да настроят обществото срещу активистите.
Правителственият ръководител на столицата Клаудия Шейнбаум например обвини Мария Беатрис Гаска Асеведо, председател на същата тази комисия, че финансира групата, окупирала институционалната сграда, пише El Pais.
По думите ѝ Асеведо е жена "с богати икономически ресурси", която е била видяна да раздава храна от луксозния си автомобил, за да задържи хората вътре.
Логично, това доведе и до уволнението на Асеведо, след което тя публикува и писмо, в което признава, че действително е помагала на феминистките в сградата и дори призовава за административно съучастие, за да бъде "изкоренено насилието над жени" в страната.
"Моята работа, моето професионално представяне и моите професионални постижения нямат нищо общо с моите убеждения като жена, с моята феминистка борба или с моята съпричастност", казва още тя.
Атаките обаче не спират дотук.
Директорът на звеното за поддръжка на правосъдната система Паулина Телес също реши да излезе пред медиите, за да обвини публично една от феминистките организации в това, че част от членовете ѝ взимат по 3000 песо от пострадали от насилие жени, за да ги насочат към услуги, които правителството иначе предоставя напълно безплатно.
Тя подчерта още, че през 2019 г. Министерството на вътрешните работи в Мексико е създало звено за подкрепа на жените, пострадали от всякакъв вид насилие, които могат да получат безплатна помощ по време на търсенето на справедливост по съдебен път.
"Знаем, че някои от онези жени, които са събирали пари, сега са окупирали Националната комисия по правата на човека. Техните жертви сами ни разказаха за това и споделиха колко са уплашени, че няма да успеят да платят дълга си. Това разбива сърцата ни", казва Телес.
Няма обаче изгледи ситуацията да се разреши скоро.
Нещо повече - убийствата на жени в Мексико тази година са с 2.2% повече от същия период през миналата година и наброяват 645 жени само в месеците от януари до август, съобщава Reuters.
Ето защо на окупираната сграда и протестите се се виждат транспаранти с един основен слоган: "Нито една повече".
