Ако Ангела Меркел се е надявала да посрещне тази Коледа далеч от канцлерското кресло, може би ще трябва да преосмисли плановете си.
Ситуацията в Германия след изборите за Бундестаг е достатъчно сложна, че да изисква преговорите за оформяне на нова управляваща коалиция да продължат седмици или дори месеци.
А това би означавало Меркел, която вече 16 години е начело на страната, да държи временно юздите, докато не стане ясна коалицията, а с това и нейният наследник като канцлер.
Изборите в Германия завършиха със сериозен срив за Християндемократическия съюз (ХДС) с близо 9% в сравнение с тези от 2017 г. Същевременно основните им конкуренти от Социалдемократическата партия (СДП) за четири години са успели да повишат резултата си с 5% и по предварителни данни вече са първа политическа сила.
Въпреки това нито една от двете големи партии няма значително предимство, което ги поставя в ситуация на надпревара за подкрепата на третия и четвъртия на изборите тази година.
По всичко личи, че Германия ще има начело тройна коалиция, а в ръцете на Зелените и Свободната демократична партия (FDP) е да решат с коя от двете големи политически сили ще се коалират.
След изборите всеки претендира за успех
Временните резултати сочат, че Социалдемократическата партия (СДП) е първа с подкрепа от 25,7%. Християндемократическият съюз (ХДС), заедно с баварската им сестринска партия Християнсоциален съюз (ХСС), получават общо 24,1%.
Според Олаф Шолц, финансовият министър на Германия и кандидат за канцлер на СДП, избирателите ясно са показали, че предпочитат социалдемократите. В голяма степен благодарение на него СДП се издигна от трето място в предварителните проучвания до победа на вота, макар и с малка преднина.
"Можем да заключим от резултата, че имаме мандат да кажем, че ние искаме да формираме следващото правителство. Гражданите искат промяна", коментира Шолц.
На негова страна е това и че е по-популярен от новото лице и наследник на Меркел в ХДС Армин Лашет. Почти половината от гласоподавателите на социалдемократите казват, че не биха подкрепили СДП, ако Шолц не беше кандидат за канцлер, сочат данни от екзитпол. При Лашет резултатът е едва 10%, посочва "Политико".
Въпреки второто място, Лашет казва, че ХДС ще направи "всичко възможно да се опита да изгради коалиция". По думите му християндемократите са предпочитаният от германците вариант пред ляв кабинет, оглавен от СДП.
За разлика от други държави в Европа, включително и България, в Германия не е необходимо държавният глава да даде проучвателен мандат за съставяне на правителство. Вместо това партиите започват да правят своите опити да сглобят коалиция и в тях е инициативата да излъчат кабинет.
Двете големи партии, които управляваха заедно през 12 от последните 16 години, вече заявиха, че повече няма да си сътрудничат. Но с резултати като тези от изборите, всяка от тях задължително се нуждае от това да търси по-широка коалиция, за да може да управлява. Краят на доминацията им означава и друго - възможност за по-важна роля на по-малките партньори в една бъдеща тройна коалиция.
И СДП, и ХДС ще търсят подкрепата на третия и четвъртия на изборите - съответно Зелените с 14,8% подкрепа и Свободната демократична партия (FDP) с 11,5% от гласовете, пак по предварителни данни.
Така се очертават две основни възможности за коалиция - СДП, Зелени, FDP или т.нар. вариант "светофар" (заради цветовете на партиите), или ХДС, Зелени, FDP - вариантът "Ямайка" (защото цветовете им са като тези в ямайското знаме).
И така големият въпрос - дали Германия в следващите 4 години ще се управлява от лявоцентристка или дясноцентристка коалиция, всъщност зависи от това кого ще предпочетат третият или четвъртият за партньор.
Преимуществото на по-малките
На пръв поглед от лидерите на двете големи партии зависи как ще убедят третата и четвъртата политическа сила за евентуално партньорство. Същевременно Зелените и Свободната демократична партия имат разминаващи се гледни точки по редица въпроси. Ако ги изчистят, възможно е сами да намерят отговор на въпроса с кого да се обединят в коалиция.
Никой обаче не бърза да прибързва с ангажиментите или предпочитанията.
Нормално е - защо да посочват ХДС или СДП, след като тепърва ще водят преговори и с двете големи партии, а едно изявено предпочитание толкова рано, последвано от обрат и избора на другата голяма партия за партньор може да създаде негативно впечатление. Така че по-умният ход е да се изчака и да останат отворени всички възможности.
Всичко вероятно ще опре до това на какви отстъпки спрямо по-малките партньори ще са готови ХДС и СДП.
Зелените твърдо заемат позицията, че няма да се откажат от борбата си срещу глобалното затопляне, като според съпредседателят им Аналена Бербок основно предизвикателство пред следващото правителство ще е полагане на основите за това Германия да стане климатично неутрална през следващите 20 години.
Политиките им очевидно срещат подкрепа сред германците, защото партията подобрява резултата си с 6% в сравнение с 2017 г. Бербок посочва свои грешки в кампанията като причина резултатът да не е дори по-добър, както някои социологически проучвания предполагаха.
Що се отнася до Свободната демократична партия (FDP), за тях дори минималното повишение на резултата им в сравнение с този отпреди 4 години е успех, тъй като остават с централно значение при разговорите за формиране на коалиция.
Те участваха в такива преговори и през 2017 г. - със Зелените и ХДС на Меркел, но тогава лидерът им Кристиан Линднер беше този, който сложи край на разговорите, а после се оправда, че Меркел не е била склонна на достатъчни отстъпки за партията му.
Да заеме подобна позиция втори път няма да е добър ход и Линднер вече коментира в неделя, че предпочитан за него вариант е правителство, оглавено от християндемократите, тъй като тази партия имала повече общо с неговата. Въпреки това той остави вратичката към СДП също отворена - по думите му е рано за окончателни решения, тъй като FDP е "много независима" с резултат от над 10 процента.
Социалдемократите на пръв поглед имат предимство в предстоящите разговори с по-малките партии. Техният кандидат за канцлер е по-харесван, първи са на изборите, макар и с малко, отбелязват ръст в подкрепата в сравнение със спада за ХДС.
И въпреки това не е изключено накрая ХДС да формира коалиция. В Германия и преди се е случвало първият да остане в опозиция - през 1969 г. консерваторите завършват с 3,5 процента пред социалдемократите, но Вили Бранд - канцлерът от социалдемократите, успява да направи коалиция със свободните демократи.
Още по-фрапиращ е случаят от 1976 г., когато Хелмут Кол и християндемократите взимат цели 48,6 процента от вота, но все пак властта отива в ръцете на коалицията на СДП и FDP.
Ами останалите?
Дотук говорим само за четири партии и има основание за това. Двете големи партии нямат интерес да се коалират с останалите сили в Бундестага. Става дума на първо място за крайнодясната Алтернатива за Германия. Тя получава 10,3% от гласовете, но с анти-имигрантската си риторика не е предпочитан партньор и очевидно отново ще остане в опозиция.
От своя страна т.нар. Лява партия успява да отбележи 4,9%, но са минимални шансовете да формира коалиция със социалдемократите и Зелените, тъй като подобна коалиция не би имала мнозинство в Бундестага.
С изключването на двете сили от възможните коалиционни конфигурации се гарантира и че бъдещето управление на Германия ще продължи да бъде умерено и про-Европейски съюз.
Но дали ще е във вариант "светофар", или във вариант "Ямайка", зависи от умението на ХДС и СДП да убеждават (или да правят отстъпки). Това обаче може да отнеме немалко време, а за оттеглянето си Ангела Меркел ще трябва да почака.
