Когато човек се разрови в досиетата на един от най-големите неразрешени случаи в модерната история на Белгия, едва ли би се почувствал спокоен, че подобни престъпления са останали ненаказани.
Става въпрос за така наречените "луди убийци от Брабант", познати още и като "бандата на Нивел" - тежко въоръжени мъже, които убиват безразборно, включително деца, по време на своите легендарни обири на супермаркети, ресторанти и бижутерии в периода от 1981 до 1985 г.
Вярва се, че в ядрото на групата стоят трима души - Гиганта (който се смята за лидер), Убиеца (който основно е стрелял по жертвите) и Стареца (мъж на средна възраст, който е карал автомобила, с който са се извършвали престъпленията).
Следите им водят до 31 декември 1981 г. - първият им обир, извършен в сграда на жандармерията, от която те взимат автоматично оръжие, боеприпаси и един автомобил.
Следват най-различни грабежи - през 1982 г. основно на магазини за оръжие, хранителни стоки и ресторанти, където често има ранени полицаи, а убити почти няма.
През 1983 г. обаче нападенията се ожесточават - обикновено обирите са на супермаркети, от които крадците успяват да приберат между 15 и 20 000 долара, а част от продавачите, управителите или собствениците на нападнатите обекти са убити.
На 17 септември обаче те отнемат живота на двойка, паркирала колата си в близост до магазин, от който те открадват 20 килограма чай и кафе и 10 килограма олио. Крадците взимат автомобила и бягат с него, но след това явно не успяват да го унищожат и го оставят. Малко по-късно полицията го открива, но уликите, събрани от него, необяснимо се изпаряват.
Най-тежките случаи, свързани с групата, са от 1985 г., когато тя напада съответно два супермаркета и застрелва безразборно 13 души.
Последният им обир е в малкия град Алст на 9 ноември, когато 9-годишният Дейвид ван де Стен излиза от супермаркет със семейството си и става свидетел на убийството на майка си, баща си и малката си сестра (неговата история е разказана и в документалния филм "Не стреляй!" (Niet Schieten) на фламандския режисьор Стийн Коникс).
15-годишният Божидар Джуровски също вижда как убиват баща му, а когато след това отива в полицията, разпознава извършителя в един от полицаите, но от страх не успява да каже нищо, както посочва БНТ.
Той обаче не е първият, нито последният, който свързва убийците с полицията.
Подозренията най-вече сочат към вече несъществуващата белгийска жандармерия, тъй като бандата сякаш през цялото време разполага с вътрешна информация и много ловко избягва своето залавяне.
Ето защо, както отбелязва The Brussells Times, според близките на жертвите разследването на бандата е изцяло манипулирано.
Нещо повече - предполага се, че част от жертвите не са избрани на случаен принцип, а са били елиминирани умишлено.
Това обяснява и някои нелогични кражби, като например такива на бутилки шампанско, кафе и деликатеси, които изглеждат по-скоро като претекст за извършените убийства.
Други теории пък свързват действията на групата с крайнолеви или крайндесни групировки в страната, които са имали за цел да разклатят управлението. Това е теория, която Белгийското правителство дълго време отрича, но през последните години допуска като все по-възможна, както отбелязва "Гардиън".
През годините има двама основни заподозрени - Патрик Хемерс и Мадани Бухош (и двамата починали). Височината на първия се свързва и с образа на Гиганта, но престъпленията, в които той е участвал (Хемерс стои зад отвличането на премиера Пол Ванден Буйнантс и някои други кражби) според полицията имат съвсем различен почерк от този на убийците в Брабант.
Бухош пък е бивш жандармерист и собственик на магазин за оръжия, който през 1986 г. е арестуван за убийството на свой приятел. Смята се, че мотивът за това е тъкмо това, че вторият е заподозрял Бухош във връзка с кражбите и престъпленията през предходните 5 години.
По-късно полицията установява, че Бухош анонимно е наемал гаражи, в които е складирал коли, оръжия, както и превозни средства на жандармерията. Повечето предмети се свързват по някакъв начин с престъпленията на бандата на Нивел. Въпреки това обаче той е освободен през 2000 г.
През 2017 г. пък пенсиониран полицай от Аалст решава да разкаже, че неговият брат - Кристиян Бонковски - е признал на смъртния си одър, че е бил Гиганта. Фeдералната прокуратура обаче опровергава тази информация и заявява категорично, че това не е вярно.
Междувременно тази година има нови "пробиви" по случая - през януари стотици белгийци бяха помолени от полицията да предоставят свои ДНК проби, а на 16 юни полицията публикува снимка на човек, за когото се смята, че със сигурност е бил свързан с престъпленията.
"Според детектив, работил по случая, човекът от снимката е много важен. Най-вероятно той знае нещо или е бил намесен в престъпленията на бандата от Брабант. До днес не знаем кой е този човек. Искаме да разберем това и по тази причина сега направихме кадърът публичен", пишат от Федералната прокуратура.
Ако обаче и този опит удари на камък, през 2025 г. се очаква случаят да бъде затворен. Ако въобще са живи, Гиганта, Убиеца и Стареца тогава ще са най-малко на по 75 години.
