Бананите са страхотна храна – едновременно вкусен и лесен за намиране плод. Има ги във всеки магазин по всяко време на годината (вече). И все пак, когато хапвате банан, върху езика си вие усещате вкуса на една цяла история, която съдържа не само сладост, но и много трагедия.
Производството и износа на банани по света вече са преживели един голям „бананов катаклизъм“. Заради него сортът банан, който ядем днес, няма общо с това, което са хапвали хората преди 100 години.
Проблемът е, че подобен катаклизъм може да се случи отново, а този път може и да не открием подходящ заместител.
Не само това – заради начина, по който човечеството произвежда растителна храна, много други храни, на които се наслаждаваме ежедневно, също са застрашени.
Историята
През 1950 г. по-голямата част от износа на банани идва от Централна Америка. Гватемала, в частност, има основна роля в империята от бананови плантации на американската United Fruit Company. Компанията заплаща скромни суми на гватемалското правителство в замяна на земя, върху която да засажда растението.
Тя упражнява пълен контрол не само върху това какво правят работниците, но и върху начина им на живот. Освен това контролира транспорта, като изгражда първата железница в страната. Изглежда я така, че да е възможно най-безполезна за жителите на Гватемала и възможно най-ефективна за превоз на банани.
Печалбите на компанията са впечатляващи. През 1950 г. приходите й са двойно по големи от брутния вътрешен продукт на цяла Гватемала. Въпреки това, United Fruit Company (UFC) продължава да инвестира основно в нови начини за транспортиране на бананите. Много малко пари обаче отиват за изследване на биологията на самите банани.
Компанията и другите като нея, които са част от „банановата индустрия“, правят това, което прави всеки бизнес. Намират как да правят добре едно нещо - в случая да отглеждат един сорт банан, Гро Мишел. Поради трудностите за естествено разпространение на плода, Гро Мишел е отглеждан чрез пресаждане и то от дърветата с най-добър плод.
В резултат от това, почти всички банани, които са отгледани в Гватемала и в цяла Латинска Америка, и са изнесени по целия свят са генетично идентични. Идентични по същия начин, по който са идентични двама близнаци, че дори повече.
За индустрията това е страхотно. Всеки банан е като останалите. Нито един няма грешен размер, грешният вкус или каквото и да е грешно по себе си. От икономическа гледна точка да се отглежда само един-единствен клонинг на бананите е гениално. Биологично обаче представлява проблем заради опасностите.
Такива опасности, с които се е сблъсквало и производството на кафе от британците. В Цейлон всичките насаждения от растението са били от един и същи сорт кафе. Но така, ако се появи дадено заболяване или вредител, то ще се покоси и унищожи всички насаждения. Просто защото всички са еднакви - от един сорт са и са близо едни до други.
Точно това се случва. Насажденията в Цейлон са унищожени от т.нар. Кафеена ръжда и са заменени с чай.
С разпространението на бананови плантации по света, учените предполагат, че същото може да се случи и с тях. В естествената си среда плодовете са изключително разнообразни. Има малки, големи, сладки горчиви, твърди, меки и т.н. В едни и същи региони налице са и различни патогени, които да ги застрашават.
Но в света на култивирани банани, където един-единствен сорт е навсякъде, появи ли се някакъв патоген – заболяване или вредител, то той ще унищожи всички.
Ако компаниите бяха взели предвид подобни опасения, вероятно щяха да отглеждат различни сортове от плода или поне такъв сорт, който да е устойчив на повечето опасности. Но защо да го правят, когато бананите Гро Мишел са били най-лесните за отглеждане? Защо да засаждаш нещо друго, което ще ти коства печалба?
Болестта
Тогава се случва неизбежното. Появява се Панамската болест, причинена от патогена Fusarium oxysporum f.sp. Cubense. Болестта започва да унищожава бананените плантации през 1890 г. Нищо не подсказва колко ще се разпространи, нито как може да бъде забавена. Растенията изсъхват масово. Почти всички плантации в Гватемала са унищожени, а след това и изоставени, защото бързо се стига до извода, че след като се е появила, болестта ще остане в почвата с години (а вече се знае, че става дума за цели десетилетия).
Шефовете на United Fruit Company решават, че ако намерят друг сорт банан, който да наподобява Гро Мишел, но е устойчив на патогена, ще могат масово да го засаждат на изоставената земя. Така ще възстановяват своята бананова империя.
Единственият сорт, който изглежда подходящ, е банан, наречен Кавендиш.
Кавендиш има много различен вкус от Гро Мишел и не е толкова сладък. Големият му плюс обаче е в друго – че можеш да го засадиш там, където Панамската болест още е налична в почвата, и въпреки това той ще оцелее.
През следващите години Кавендиш се очертава като единственият сорт, който отговаря на условията. Без други варианти, United Fruit Company започва засаждането на сорта върху стотици хиляди, а след това и милиони акри земя. След това започва износът му за Щатите, заедно с началото на голяма рекламна кампания за предимствата от яденето на банан. Рекламата е толкова успешна, че продажбите на новия сорт са дори по-добри от тези на Гро Майкъл.
Днес, с много малки изключения, Кавендиш е единственият сорт банан, който ще откриете в магазините далеч от регионите, където плодът расте. Успехът му захранва икономиките на цели страни. Той е най-изнасяният продукт от Коста Рика, Еквадор, Панама и Белиз, както и вторият най-важен продукт за износ за Колумбия, Гватемала и Хондурас.
Ако сте родени след 1950 г., едва ли някога сте си купували или сте опитвали друг сорт банан, освен Кавендиш.
Това прави всяка такава индустрия - засажда сорта от дадено растение, който се отглежда най-лесно, за да може да ни го предоставя, когато го поискаме. Същевременно ни подканва да го искаме постоянно. Отглежда по начин, който ще даде възможно най-много плод, дори това да застраши цялото производство.
Всички банани от сорта Кавендиш също са генетично еднакви. Всеки банан, който купувате в магазина до вас, е еднакъв със съседния. Всяко бананово растениее, което се отглежда за производство на плода за износ, всъщност е част от едно голямо растение – колективен ораганизъм, по-голям от всеки друг на земята.
Новият риск
Този гигантски организъм е застрашен от същото унищожение, което е покосило банана Гро Мишел. Появил се е нов щам на патоген, подобен на този, който стои в основата на Панамската болест. Той може да унищожава както Гро Мишел, така и Кавендиш банани. Щамът вече се разпростря от Азия до Източна Африка и вероятно ще стигне до Централна Америка. Бананът е застрашен от нов „бананов катаклизъм“.
Още по-тревожното обаче е, че много от растенията, от които зависим, са в същата ситуация.
Опростяването на културите и това, което ни се предлага за ядене, има своите ползи - възможността да произвеждаш голямо количество храна на дадена площ. Хомогенизирането на растителните култури ни е помогнало да създаваме много по-голямо количество хранителни продукти от декар площ от когато и да е в историята.
Да, това намалява световният глад. Науката ни дава храна в изобилие, но то зависи от способността ни да опазим малкото видове и сортове, от които сме зависими. Проблемът е, че почти всички важни култури са застрашени, най-вече заради опростяването на производството на храна.
В световен мащаб предпочитаме растенията, които имат добър външен вид, ярки цветове и най-ниска цена, без значение от колко далеч идват и какъв е сезонът. Колкото повече се урбанизира цивилизацията, толкова по-откъсната е тя от цикъла на живота и толкова по-остро става желанието ни за даден продукт, без значение от сезона. Засаждат се не културите с най-много хранителни или вкусови качества, а тези, които се ползват за производството на захар (захарна тръстика, царевица, захарно цвекло) и масло (палми, маслини, рапица).
Теоретично, можем да живеем с малък брой растителни видове. Дори с един. Картофите, например, осигуряват почти всички съставки, от които се нуждаят телата ни. Но точно заради търсенето на няколко храни, които искаме да получаваме във всеки един момент, се появява и опасността за тези растения.
Колкото повече се храним на база на примитивните ни желания за цвят и вкус, толкова повече променяме агрокултурния свят. Той става доминиран от няколко култури, които дават много плод, но са застрашени от едни и същи опасности.
Има риск дори за кафето, тъй като Кафеената ръжда отново е налице.
Всички култури са застрашени от вредители, патогени и промяната в климата.
Рискът за растенията расте пропорционално с това колко ние опростяваме земеделието. Почти всяка култура в света има подобна история – идва от един регион, преместена е в друг, където ги няма вредителите и патогените. Но тези заплахи лесно прескачат граници в нашия глобален свят на пътувания по въздух и море.
В един момент ще трябва да търсим начин да предпазим насажденията. Това се е оказало вярно за банана. Спасяването на производството му по света е зависело изцяло от откриването на сорта Кавендиш.
Спасяването на същото това производство от възможното изчезване на Кавендиш ще зависи от откриването на друг подобен сорт и голяма доза късмет. Другият вариант е да създадем изкуствено нов сорт, който да е имунизиран срещу опасностите.
Това обаче трябва да стане скоро.
