"Мисля, че вършите много мръсна работа в Европа", казва френският философ Бернар-Анри Леви по време на разговора си със Стив Банън, бившия главен стратег на Белия дом. Двамата дебатират пред Атинския форум за демокрация в една от множеството публични прояви на американеца през последната година в опита му да създаде движение, целящо подкрепа за националистическите антисистемни партии на континента.
Леви засяга Банън по слабото място: "Онези движения, на които се опитвате да помагате, май не са чак толкова щастливи от вашата намеса".
Независимо от продължителната кампания на Банън преди Европейските избори резултатите му не показват особен напредък. Някои крайнодесни партии действително постигнаха определен прогрес и потвърдиха постоянното си присъствие на европейската политическа сцена, но предупрежденията за възход на популизма някак не се сбъднаха. Неоправданите очаквания се повториха и при поредица от национални избори в различни страни в Европа.
Стив Банън обаче вярва в успеха си и дава за пример крайнодесните партии в Италия, Франция и Великобритания.
Дори ако популистките и националистически сили се утвърждават в Европа, изобщо не е ясно какво общо има с този процес самият Банън. Неговият тинк-танк "Движението", базиран в Брюксел, до голяма степен се оказа провал както заради слабия интерес на европейските партньори, кака така и заради засилените законови ограничения за политическо финансиране от чуждестранен произход.
Вторият му опит да създаде т.нар. alt-right академия за обучения на новото поколение националистически лидери се сблъсква с нови проблеми поради решението на властите в Италия да го изгонят от територията на древен манастир, където Банън беше настанил школата си.
Може би най-сериозната спънка за успеха на Банън в Европа бяха самите възпявани от него крайнодесни партии на континента.
Малцина от лидерите им се осмелиха да се появят под неговия флаг, независимо от появата на бившия стратег на Тръмп редом до Марин льо Пен във Франция или Матео Салвини в Италия. Шведските демократи отказаха да участват в проекта на Банън. От партията "Фламандски интерес" от Белгия определиха движението му като "зле организирано". "Алтернатива за Германия" обяви, че интересите на антисистемните партии в Европа са прекалено различни, за да се обединяват.
Най-често срещаната причина за скептицизма към плановете му е фактът, че той просто не е европеец. В очите на мнозина от местните лидери Стив Банън си остава "американец в лошия смисъл на думата". Антиамериканизмът си остава един от водещите политически разграничители за немалко партии в националистическия спектър в Европа.
Критиките им срещу външната политика на Вашингтон правят сближаването с Банън несъвместимо.
Произходът и биографията на Банън не са единственият възпиращ фактор в това отношение. Проблемът му в комуникацията с много от европейските партийни щабове произлиза от фундаменталното неразбиране на начина, по който те функционира. Много от тях имат общи възгледи по теми като имиграция, икономика и бъдещето на Европейския съюз. Но тези убеждения невинаги се ползват за основа на общи политически цели. Напротив.
Това е и причината, поради която крайнодесните партии не сбъднаха намерението си да станат водеща сила в ЕП след изборите през май, защото вътрешнополитическите им идеи взеха превес над каквато и да е представа за общ наднационален проект.
Групата на Матео Салвини не успя да убеди Brexit-партията на Найджъл Фараж и Fidesz на Виктор Орбан да се присъединят.
Предполагаемата цел на Стив Банън беше именно тази - да надскочи националните разделителни линии, като излъчи обща кауза на европейските популистки партии не просто като борци срещу съответната национална система, но срещу глобализацията като цяло.
В исторически план създаването на транснационални обединения винаги се е получавало по-лесно в левия сектор, отколкото в десния, коментира професорът по политически науки в Университета в Кенг Матю Гудуин. Ако левичарските движения намират по-широки общи принципи (класова солидарност, разпределение на ресурсите и др.), то десницата е по-склонна да се затвори в себе си.
Всъщност, никой не знае каква точно е крайната цел на Стив Банън - дали да повлияе върху развитието на крайнодесния популизъм в Европа, или просто да създава впечатлението за своята значимост като политически фактор.
Самата мистерия около образа, действията и мотивацията му е част от личната му стратегия да изглежда като "зъл гений", който е едновременно навсякъде, да "дърпа конците" и да разгръща плана за завземане на властта. Резултатите говорят сами за себе си.
