Ожесточените сражения в Източна Украйна от тази седмица не са единствената причина да бъдем скептични за дългосрочния ефект от срещата на високо равнище, състояла се в Минск, когато бе договорено мирно бъдеше за страната.
Дори споразумението, подписано от украинския президент Петро Порошенко, руския лидер Владимир Путин, германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд да се спазва - за разлика от това, подписано през есента, пак в Минск - реалността на конфликта остава неизменна.
А именно - подкрепяните от Русия сепаратистки бунтове в Украйна са част от общата стратегия на Москва.
Путин, който вярва, че в исторически план е унизен, знае, че Русия е нападана не само от Наполеон и от Хитлер, но и от шведите, поляците и литовците. Затова Москва, след разпадането на Варшавския договор, се стреми към буферна зона в Централна и Източна Европа.
Кремълската стратегия включва империализъм чрез налагане на енергийна зависимост, операции на руското разузнаване и спецслужби, престъпен рекет, купуване на инфраструктура и медии чрез посредници, подкупване на местни политици и заиграване с несигурността на етническите малцинства.
Путин може и да е автократ, но слабите демокрации са удобни за неговите цели. Техните крехки институционални режими и нестабилни системи за гарантиране на върховенството на закона улесняват предпочитаните от него форми на подривна дейност.
Така България, Молдова и Сърбия са изложени на по-голям риск, докато Румъния, също член на Европейския съюз от 2007 година, но доста по-стабилна от България, е в по-голяма безопасност
Путин има средноевропейска равнинна стратегия, която прилага за прибалтийските държави и Полша. Тя акцентира върху зависимостта от природния газ и манипулацията на руските малцинства в прибалтийските страни.
Путин има и Черноморска стратегия, която видяхме миналата година в действие с анексирането на Крим, желанието за сухопътна връзка между Крим и сепаратистка източна Украйна, военния натиск над Грузия и приятелството му с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Всичко това засилва руското влияние на Балканите, тоест в Европа.
Западните санкции срещу Русия и отслабването на рублата (заради падането на цените на петрола) може и да ограничават донякъде Путин, но руската история разкрива силна тенденция за авантюризъм в чужбина, когато в страната царят икономически трудности. Засилването на национализма при икономическа криза е обичаен инструмент за автократите.
Борбата с многостранния империализъм на Русия изисква многостранна контрастратегия на САЩ: координирана употреба на достатъчна военна помощ, разузнавателни операции, електронно разузнаване, икономически санкции, информация и кибервойна, а също законови и юридически стъпки. Администрацията на Обама вече прилага донякъде подобна стратегия, но без енергичност и отдаденост, необходими за успеха й.
Въпросът не е да се стремим към война, а да накараме Русия да спазва границите
Администрацията на Обама трябва да засили икономическите санкции, които допълнително намаляват възможностите на Русия да работи с американски банки; да помага на съюзниците си да изграждат терминали за втечнен газ, за да се намали зависимостта от руски енергоизточници; да предлага повече инструменти на съюзниците си, за да се отбраняват срещу руски кибератаки; и да стартира пълномащабна кампания за засилване на военните и другите институции в Украйна.
Другите мерки би трябвало да включват покана към наскоро избрания президент на Румъния Клаус Йоханис и други прозападно-ориентирани лидери от Централна и Източна Европа на официални посещения във Вашингтон, засилване на темпото на двустранни военни учения със съюзниците, граничещи с Русия, и предлагане на съюзниците на САЩ на повече разузнавателна информация за руските престъпни организации.
Преди всичко, американските политици трябва да разберат, че Член 5 на НАТО - въоръжена атака срещу един от членовете на съюза ще се счита за атака срещу всички членове - не защитава членките от руска подривна дейност вътре в страната.
Затова военната подкрепа за Украйна трябва първо да включва убеждаване на правителството в Киев и въоръжените сили на страната да се модернизират, като освен другото бъдат включени експерти от НАТО и други организации в украинските министерства и военни структури. Едва тогава украинските военни ще могат да използват допълнителното въоръжение, което съюзниците им би трябвало да се стремят да им дадат. Това е теза, която Вашингтон трябва да формулира и отстоява. Най-добрата отбрана на Украйна срещу Русия е да стане по-жизнеспособна „западна" държава.
Има обаче и друг проблем: Европа
Бюрократите в ЕС не желаят да се занимават с проблемите на 45-милионното население на Украйна и корумпираните й институции; същото не желаят и повечето страни-членки на НАТО. Европейският апетит за помощ за Украйна не отговаря на апетита на Русия за дестабилизацията й.
Проблемът е неотделим от собствената неспособност на Европа, въпреки наскоро стартиралата там версия на количественото облекчение, да се справя решително с не-бележещата ръст икономика на ЕС. Тъжната европейска истина е, че не са достатъчно отделните държави, готови на жертви една за друга. Защо тогава те изобщо биха се жертвали заради Украйна?
Поради това САЩ, освен че трябва да се справят с агресивна, но икономически сриваща се Русия, трябва да се справят и с безгръбначна Европа.
За да спрат геополитическите амбиции на Русия, САЩ трябва да се концентрират върху защита и укрепване на това, което полският генерал и патриот от ерата между Първата и Втората световна война Йозеф Пилсудски нарича "интермариум" (лат. "между моретата," разстоянието между Балтийско и Черно море). Пилсудски си е представял пояс от независими държави, простиращ се от Естония южно до България, който би издържал на руска агресия от изток и германска агресия от запад.
Но тъй като Германия на Меркел е като цяло добронамерена и конфликтна сила, дори когато Путин се опитва да разширява влиянието си в територията на бившия Съветски съюз, "интермариумът" трябва вече да се простира от Прибалтика до Кавказ, където руският лидер, освен че оказва военен натиск над Грузия, е превърнал Армения в почти стопроцентен свой сателит, където са разположени хиляди руски войници.
Което означава, че богатият на петрол Азербайджан, въпреки историята си на нарушения на човешките права, е фактор с решаващо значение, наравно с Полша на североизток и Румъния на югоизток
Скорошното разпалване на военните действия между Армения и Азербайджан заради спорната територия на Нагорни Карабах осигурява на Русия дори още по-големи възможности за упражняване на влияние, като се има предвид, че Москва е въоръжавала и двете страни.
Междувременно визията на Путин за непрекъснато разширяваща се сепаратистка част от Украйна съответства на това, което той вече е постигнал в окупираната от Русия Транснистрия - ивица земя, практически анексирана от Молдова в началото на 90-те години, където той създаде същински рай за контрабандистите; понастоящем там са разположени 2500 руски войници.
Транснистрия би могла да се превърне в модел за бъдещето на Украйна, ако Обама не действа решително. Със слаба и объркана Европа, плюс Путин, разпалващ национализъм насред икономическата криза в Русия, вероятно само САЩ могат да бъдат организиращият принцип за засилване на "интермариума".
Кукуриго Петльо
Прав си, Краси, тъй ще да е. То само като го видиш Вовата на снимката отгоре, с какво лукавство гледа, веднага става ясно, че нещо коварно е замислил, мръсника! Друга работа си е Обамича, само по благия му поглед можеш да разбереш, че е добряк, който иска само мир и любов по света! Ама върви обяснявай на простите команези...
Ето абзац от статията... ''Кремълската стратегия включва империализъм чрез налагане на енергийна зависимост, операции на руското разузнаване и спецслужби, престъпен рекет, купуване на инфраструктура и медии чрез посредници, подкупване на местни политици и заиграване с несигурността на етническите малцинства.'' Правя елементарно заместване и абзаца звучи по следният начин... ''Американската стратегия включва империализъм чрез налагане на енергийна зависимост, операции на американското разузнаване и спецслужби, престъпен рекет, купуване на инфраструктура и медии чрез посредници, подкупване на местни политици и заиграване с несигурността на етническите малцинства.'' Старата ИЗПИТАНА тактика,когато крадецът вика-''Дръжте крадеца!''
Те тоя убавец, написа статията "Идва анархия" Те там обяснява , как увеличаването на населението в развиващите се страни и ползването от тях на ресурси , са основна заплаха за Западната Демокрация. Съветът му е , че трябва да започне редуциране С думи прости- теорията на Златният милиард
Емилийке, Емилийкеее, на този свят не всичко е черно или бяло... Не всеки, който не е съгласен със статията е "рубладжия" - по същата логика ти си доларджийка.... Знаеш поговорката "когато атовете се ритат"... Америка си гледа нейният интерес - вътрешна стабилност, т.е. доларът да е винаги световна валута. Това става чрез световна доминация, те да са единствена сила, респективно слаба Русия, Европа под контрол, слаб Китай, никакъв БРИКС и т.н. Ти ако си на мястото на Путин ще се съгласиш ли с това? Доброволно да си дадеш базата на Средиземно море (Сирия), в Черно море (Севастопол), да се откажеш от Евразийския съюз и т.н. Тук идва въпросът за атовете и магаретата - или "Къде сме ние"? Обясни ми как по-точно ще се случи също в Източна България? Или май е важно да наплашим магаретата!
Някои участници във форума много се засягат, когато било в статиите във вебкафе-то (много рядко) или в коментарите (по-често), се критикува политиката на САЩ по света, държава с масирано военно присъствие навсякъде по земното кълбо, а и над него. Страна, която няма равна на себе си след 1947 година по броя на инициираните от тях нападения на суверенни държави, в случай, че те не се съобразяват с техните, на САЩ, „непреходни” национални интереси; държава, която да е организирала толкова много преврати ,свалили законно избрани правителства; която да е причинила толкова много разрушения смърт и нещастия на хората по всички краища на света.
О, тя "госпожа Емилия" си е класически НПО папагал в най-чист вид, всъщност основната част от мненията й тука са по отношение на рубладжиите плюс някоя друга опорна точка в стил "Отворено общество" тук-таме. Всъщност, дали тя не е новата инкарнация на Оня, дето е малоумен и тъй мистериозно изчезна?
Много е тъпо човек да става „адвокат” на Путин и на Русия. В крайна сметка Русия си е грижа на руснаците. И руснаците „няма да си вържат черно”, ако ние, както вървят нещата, се затрием. Реалността е, че ние заедно с Полша и Прибалтийските държави сме сателити на САЩ и бъдейки в ЕС, прокарваме интересите на САЩ в този алианс. Старите европейски демокрации все още имат някаква консервативна компонента, която донякъде уравновесява неолибералната в политическия и стопанския им живот. Докато в САЩ политическата и икономическата система са изцяло функция на неолиберализма. Премахването в голяма степен намесата на държавата в дейността на стопанските субекти води до пълна свобода на наднационалните компании и финансови институции и те със своята смазваща мощ монополизират пазарите, с което свеждат до някаква фикция конкуренцията, като основен признак на свободния пазар. А с инструмента на лобирането във Вашингтон, подплатен със стотици милиони долари, те прокарват в законодателството на страната удобни за тях отстъпки, които естествено са във вреда на обществото. Резултатът е максимално свиване на дела на средните и дребни предприемачи, които са субектът на демокрацията. Няма ли ги тях – резултатът е плутокрация – точно това наблюдаваме по света и най-вече в САЩ. Затова се стигна до там, че 1% най-богати да владеят собственост колкото останалите 99% . А демокрацията е само параван за маскировка на явления, които нямат нищо общо с нея, а и с човечността като цяло.
Не е необходимо човек да е дипломиран политолог за да проумее една особеност на неолибералния модел на политическата система каквато е в САЩ и и в най-голяма степен в повечето новооглашените демокрации от Източна Европа,със сигурност засега без Унгария. Тази особеност, която различава този политически модел от традиционния капитализм от примерно първата половина на ХХ век, е че либералната компонента на политическия модел заема цялото политическо пространство, а неговата опозиция , консервативната компонента е атрофирала и е без всякаква тежест. Затова и неолибералният модел е нехармоничен и протичат необратими процеси в него - за да се се стигне до там, че 1% от хората даa владеят собственост колкото останалите 99% , и това неравенство ще се задълбочава още повече.
Консервативната съставляваща е тази, която осигурява равномерното развитие на обществото. Тя възпира начинания, които могат да се окажат катастрофални и осъществява контрол върху измененията в обществения и социалния живот, така че те да стават на базата на вече постигнатото и здраво вкорененото в живота, на традицията. Консереватизмът включва в себе си: - солидарността на съсловията пред общите предизвикателства; - утвърдените през вековете норми на нравствено-етично поведение; - нормите за нормалност на базата на преобладаващите в мнозинството представи за това, кое е нормално за човека; - религията; - привързаността и преклонението пред националната държава на базата на общата история и обществения договор между гражданите и властите, които упражняват властта; - пиетет по отношение на националните символи и националните герои, привързаност към националната култура и наследството, унаследено от миналите поколения. Напълно закономерно е, че точно тези характерни черти на консерватизма са атакувани най-жестоко от демократичните медии и политически дейци, отчасти защото спъват неограничената от нищо лична инициатива, отчасти защото те се заклеймяват като сексистки, религиозно мракобеснически и националистически. И тъй като Владимир Путин е взел на въоръжение консерватизма и го е поставил в основата на политиката си, на всеки, който не приема неолиберализма, му се слага клеймо ПУТИНИСТ, РУСОФИЛ и още по-лошо КОМУНИСТ.
Горният текст потвърждава едно отдавна установено от психологията явление - че всеки човек е склонен да привнася собствените си възгледи за света, като такива и на останалите човешки същества /Вж.коментар 8 на Конспи/. Не знам много за горопесочената като автор персона, но се съмнявам да е живял дълго в Русия и да познава спесификата на руската душевност. Въпросната персона познава света от гледната точка на САЩ, т.е. има единствено информация за това какво и с каква цел вършат САЩ. За това му се струва, че същото и със същата цел върши и Русия. Много съжалявам, но това е мироглед сходен с този на шамани от екваториална Африка /без въобще да искам да ги обиждам/, а не на гражданин на държава, с претенции за лидерство във всички аспекти на съременния живот.
Четейки коментарите, се уверявам в правотата на написаното в статията. Толкова проруски настроения не съм виждал дори по време на "вечната дружба" и "с КПСС-навеки" ! Много руски агенти, много нещо! А така товарищи, стегнете редиците, громете врага, империализма,НАТО и Обама, хвалете путин и русия..... Сладките вие, така ви харесвам, с пяна на устата... Ама дайте го малко по-спокойно, да не се капичне някой преди да си вземе хонорара. Винаги се питам, в рубли ли ви плащат или в евро? Рапорт даден!
“Четейки коментарите, се уверявам в правотата на написаното в статията. Толкова проруски настроения не съм виждал…………..” Всеки има право да си прави изводи, каквито според него са „реалистични”. Но тъй като този извод засяга едно становище, отрицателно на политиката на „световния шериф”, както се изживяват политиците на САЩ, не е много вероятно всички, които не одобряват изводите и препоръките направени от г-н Каплан, да са руски платени агенти. Тук се бърка причина с повод. Причината, поне за моето отрицателно мнение е, не да подкрепям Путин и политиката, която провежда в Русия, а неодобрението ми на политиката на САЩ по отношение на всеки, който може да засегне техните интереси някъде по-света, да не говорим да оспорва тяхното място на единствена свръх сила. Една страна, която не само не одобрява нарушаването на международното право, но организира страните, над които има влияние, за да накаже нарушителя, а самата тя, ако не безброй, то стотина пъти е го нарушавала след Втората световна война. Страна, която си е присвоила правото да реагира превантивно с цялата си мощ навсякъде по света, коятонейните ръководители решат, че заплашва тяхната сигурност, независимо, че става дума за суверенни държави.
Повтарям последния абзац от коментара ми поради мое недоглеждане: Една страна, която не само не одобрява нарушаването на международното право, но организира страните, над които има влияние, за да накаже нарушителя, а самата тя, ако не безброй, то стотина пъти го е нарушавала след Втората световна война. Страна, която си е присвоила правото да реагира превантивно с цялата си мощ навсякъде по света, във всяка страна ,която САЩ решат, че заплашва тяхната сигурност, независимо, че става дума за суверенни държави.
Ето линк към едно интервю на Дейвид Барсамян (David Barsamian) с Ноам Чомски (Noam-Chomsky) за "Jacobin", САЩ , озаглавено The World of Our Grandchildren в който са показани много примери на политиката на САЩ в Близкия Изток и Латинска Америка, където САЩ са се намесвали брутално с военна сила, за да прокарат своите икономически интереси. При това, Чомски определено не е нито русофил, нито привърженик на Путин, още по-малко е рубладжия и комунист. https://www.jacobinmag.com/2015/02/noam-chomsky-interview-jacobin/