По следите на изгубеното руско злато

Една от неразрешените енигми на историята е какво се случва с руското злато след руската революция. Става въпрос за една от най-енигматичните загадки в руската история - тази за златния резерв на семейството на цар Николай II, огромно количество благороден метал, който се предполага, че изчезва преди 100 години по време на революцията.

Според едната версия, златото е било закарано с влак по транс-сибирската железопътна линия, счита се, че този влак може да е решил изхода на руската революция.

Някои са убедени, че златото е погребано вън в полетата на Сибир, а пазачите му са успели все пак да откраднат малко от него.

Други твърдят, че съкровището лежи на дъното на езерото Байкал.

Историците считат, че цялото състояние е открито и отчетено. Това е описано и в книгата на Сергей Волков, която проследява съдбата на "златния влак" на генерал Колчак. Според мнозина обаче написаното там не е вярно - всеки може да напише каквото си иска в книга. Ако обаче търсиш истинската история - трябва да чуеш какво мислят хората.

Преди Първата световна война Русия притежава третия по големина златен резерв в света, по-големи са запасите само на САЩ и Франция.

Когато избухва войната, поддръжниците на царя - Бялата гвардия, местят над 500 тона злато от тогавашната столица Санкт Петербург. Те се опасяват, че тя е много близо до западната граница на страната, до Казан - голям търговски град на пътя на транс-сибирската железопътна линия и на около 630 км източно от Москва.

Червената армия на болшевиките, предвождана от Владимир Ленин и неговия командир Леон Троцки, обсажда Казан с цел да заграби златото. Който получи съкровището, ще има достатъчно средства, за да плати за оръжие и войници и да спечели революцията.

През лятото на 1918-а, след тежка битка Троцки и Ленин успяват да превземат Казан, но когато войниците от Червената армия тържествено преминават по стълбите на банката в града, те намират празни трезори. Съкровището вече е на път към Сибир, който все още не е под контрола на революционерите. Троцки съставя собствена влакова композиция и тръгва по следите на златото.

Книгата на Волков е публикувана през 2011-а година. Той самият е историк с големи познания за Сибир и Байкал. Ако човек чете неговия труд, може само да си представи две въоръжени влакови композиции, които се гонят през сибирските гори. Пътят от Сибир до Казан в момента е три дена, но преди век се е равнявал на месеци. Влаковете са били задвижвани от въглищни пещи, които са били зареждани ръчно.

По-важното е, че пътуването е накъсвано от битки, недостиг на гориво, сурови зимни условия.

Заради всеобщия хаос нито Бялата гвардия, нито болшевиките напредват особено бързо. Преследването напомня бягане с препятствия, което се развива като на забавен каданс.

Няколко месеца по-късно, наполовина навътре в Сибир, златото пристига в ръцете на генерал Александър Колчак, новият предводител на Бялата гвардия. С войниците на Троцки по петите си, той нарежда влакът да отиде още по на изток, колкото се може по-далеч от врага. Влакът стига до Иркутск, търговски град близо до езерото Байкал.

Точно в Иркутск са блокирани чешките батальони, които са наети от Русия, за да се сражават заедно във войната. Те обаче са закотвени, тъй като болшевиките завладяват западната част на страната и прекъсват пътищата към Европа.

Чехите обаче искат да се приберат в родината си и затова, когато влакът със златото пристига в Иркутск, те пленяват Колчак и съкровището и го предават на Червената армия като откуп срещу позволението да си заминат от пристанището във Владивосток.

По онова време инфраструктурата в Източна Русия все още не е толкова поразена от войната и по тази причина за чехите този маршрут е по-безопасен.

Заговорът се оказва успешен - болшевиките взимат златото, позволяват на чехите да заминат и незабавно убиват Колчак, който в следващите 70 години ще бъде представян в учебниците като враг на народа.

В Иркутск обаче има почти нов паметник на генерал Колчак. Руските историци явно са пренаписали главата, която проследява хронологията на революцията. Паметната плоча на монумента гласи, че той се е сражавал за идеалите си и е защитавал съкровището на империята.

Историята на Колчак свършва в Иркутск, но не и тази на руското имперско злато.

Руснаците натоварват златото на друг влак, който трябва да се завърне обратно в Казан. Според книгата на Волков съкровището се връща непокътнато в града. Но някои историци не са съгласни с това твърдение и казват, че липсват най-малко 200 тона от благородния метал.

Местните се питат - с такова огромно богатство в ръцете си, дали чешките войници са предали всичко на Червената армия, или са спестили и малко за завръщането си? Според тях чехите са прибрали кюлчета злато във влаковете за Чехия и са тръгнали през Саянските планини, които е почти перпендикулярна на Байкал.

Точно по тази стара железопътна линия се твърди, че една от композициите дерайлира по опасното трасе и потъва в дълбоките води на езерото.

Както твърдят легендите, златото си е там и до ден-днешен.

Ако питате местните дали това е мястото, на което "златният влак" е пропаднал, те ще ви отговорят, че зависи кого питате. Хората в Москва не вярват на тази история и считат, че тя е напълно измислена. Но по-възрастните жители на Иркутск, които са чували легендите от техните родители, знаят, че нещо се е случило. Освен това старите влакове са били нестабилни.

Според тях обаче Байкал пази добре своите тайни. Дори и опитни водолази все още не са открили злато на неговото дъно. Дали обаче наистина златото е някъде на дъното му?

Когато изследователската подводница Мир обхожда дъното на езерото през 2009-а година, екипажът намира останки от влакова композиция на 700 метра дълбочина. Те виждат малки проблясващи частици в почвата, но не могат да ги достигнат, за да ги извадят на сушата. Някои се чудят - ако това не е злато, то какво е тогава?

В крайна сметка всички в този край се питат дали златото е заровено някъде там - на дъното на езерото или в близките гори. По тази причина легендата за изгубеното руско злато е неизменна част от Байкал и Сибир. Твърде очарователна е, за да умре просто така.