По стъпките на Тачър, но в обратната посока

Тереза Мей най-после разкри стратегията си за "чист" и "твърд" Brexit, след близо половин година колебания, отлагане и уклончиви фрази.

Реакциите след речта на Мей в евроскептичните британски медии, които открито агитираха срещу членството в ЕС, бяха колкото еуфорични, толкова и неверни. Ако вярвате на описанията в най-гръмогласните таблоиди, на 17 януари Великобритания едва ли не разкъса всички "окови" на европейското робство.

Всъщност премиерът на Великобритания потвърди, че страната ще сложи край на пълноправното си членство в Европейския съюз, без уговорки за запазване на елементи от договора си за присъединяване.

Лондон ще се откаже от всички привилегии на членството в общия пазар, за да сключи съвършено ново споразумение за свободна търговия с Европейския съюз - всичко друго, обясни Мей, би противоречало на принципа за свободния избор, който беше изведен като приоритет по време на референдума за Brexit през юни 2016 г.

Забележителен е символизмът в избора на Ланкастър Хаус за платформа, от която Тереза Мей произнесе ключовата си реч. Именно в това имение, използвано от британското Външно министерство, през април 1988 г. Маргарет Тачър слага началото на кампанията си "Европа - отворена за бизнес" - кампания за създаването на общия европейски пазар.

Тачър беше един от основните "архитекти" на идеята, че Европа трябва да се зона за свободна търговия, в която компаниите могат да търгуват помежду си без ограниченията на националните граници и без намесата на местните правителства, независимо от всичко.

Сега, почти 30 години по-късно, Тереза Мей използва същото място, за да сложи край на модела на Желязната лейди.

Вноската в европейския бюджет също ще бъде спряна, макар че би могло да има "определени програми на ЕС", по които Великобритания да допринася с финансова помощ. Със сигурност ще се запази досегашното сътрудничество на службите за сигурност и борба с тероризма.

Премиерът на Великобритания настоява за значително намаляване на броя на имигрантите от страни-членки на ЕС. Страната няма да предоставя същите условия на труд и свободно пребиваване, каквито гарантираше досега, но поема ангажимент да запази правата на имигрантите от ЕС, които вече живеят и работят на Острова.

Всичко това ще трябва да бъде включено в бъдещото споразумение за Brexit, което ще се гласува от двете камари на парламента в Лондон.

Тази относително ясна изходна позиция, която Мей защити, не е никак лош ход.

Тя спасява Тереза Мей от обвиненията, че действа половинчато и че не изпълнява ангажимента, с който пое мандата. Стратегията за "чист" Brexit й беше нужна преди всичко във вътрешнопартиен план, особено за регулиране на напрежението в Консервативната партия.

Икономиката също работи в полза на Мей: оказва се, че през втората половина на 2016 г. (т.е. месеците след Brexit) е отчетен по-висок ръст на икономиката във Великобритания, отколкото преди референдума за напускане на ЕС. Годишният доклад на МВФ показа, че Великобритания отчита най-висок растеж за 2016 в сравнение с всички останали големи икономически сили в света.

В същото време, опцията за договаряне на напълно нови условия за партньорство между Лондон и Брюксел дава неограничени възможности за споразумение между двете страни.

Тереза Мей не желае нито "модела Норвегия", нито "модела Швейцария", при който страните не членуват в ЕС и не отговарят пред Съда на Европейския съюз, но получават частичен достъп до общия пазар срещу известни ангажименти - включително парични вноски и допускане на свободно движение на граждани на ЕС.

Изследване на Civitas показва, че дори да не се постигне споразумение за безмитна търговия между Великобритания и 27-те страни-членки на ЕС, Лондон ще излезе на сметка.

Евентуалните мита върху износа на британски стоки в ЕС се изчисляват на 5,2 млрд. паунда, докато таксите от вносните продукти във Обединеното кралство биха възлизали на 12,9 млрд. паунда. Разбира се, последиците от подобен краен вариант на раздяла между Острова и Европа, с връщане на пълния митнически контрол, са много по-сериозни от това просто изчисление.

Самите преговори между Великобритания и ЕС дори не са започнали. Какъвто и да е изходът от тях, едва ли ще се хареса на булевардната преса в Обединеното кралство толкова много, колкото им допадна първата стъпка на Тереза Мей.

It is the 27 EU nations who decide how we leave and what deal - if any - we will end up with. And this is what they'll wake up to.. pic.twitter.com/noHjXQYHlp

— David Lammy (@DavidLammy) January 17, 2017

От ключово значение ще бъде решението на британския Върховен съд, което се очаква до края на януари и което трябва да определи дали парламентът има право да се намесва в преговорния процес между Лондон и Брюксел. Самата Тереза Мей е против подобен сценарий, който би могъл да забави или попречи на договарянето между двете страни.

Правителството на Тереза Мей планира да започне процедурата по член 50 от Договора за ЕС не по-рано от месец март 2017. Това означава, че Brexit няма да има преди пролетта на 2019 г.

Сега всичко зависи от уменията за договаряне на европейските лидери.

За много от тях 2017 г. ще е година на тежки и важни национални избори, в които вътрешнополитическите битки ще бъдат от първостепенно значение. Във всеки случай, нито Франция, нито Германия, нито Холандия имат интерес да компрометират бъдещето на Европа заради краткосрочни партийни цели.

Добре би било, ако лидерите на ЕС осъзнават историческите отговорности, които са в ръцете им. Добре е да се знае и че при преговорите с Великобритания не може да се помпат мускули и да се мерят сили, защото резултатът ще е фатален и за двете страни.

Залогът е много по-сериозен от оставката на кабинета в една или друга столица, защото ако Brexit приключи със скандал, това ще е заплаха за целия европейски проект.