Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Аушвиц - място за 2100 човека и 836 коня

Непоказван досега план на лагера доказва, че е правен с подкрепата на държавата
Мерките за сигурност в Аушвиц се затягат с годините. По бодливата тел е имало ток до 2 хил. вата, който е убивал още при първия контакт. Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
Мерките за сигурност в Аушвиц се затягат с годините. По бодливата тел е имало ток до 2 хил. вата, който е убивал още при първия контакт.
Надзирателите:  8000 служители на SS (Държавна сигурност) са били ангажирани с патрула и охраната и предотвратяването на опити за бягства, въпреки оградите, по които е протичал високоволтов ток. Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
Надзирателите: 8000 служители на SS (Държавна сигурност) са били ангажирани с патрула и охраната и предотвратяването на опити за бягства, въпреки оградите, по които е протичал високоволтов ток.
В газовите камери не е имало нужда от специално оборудване. В празната стая са вкарвани голи хора, за да бъдат убити. Газовата камера до крематориум 1 в основния лагер е единствената, която не е унищожена от нацистите при напускането на Аушвиц. Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
В газовите камери не е имало нужда от специално оборудване. В празната стая са вкарвани голи хора, за да бъдат убити. Газовата камера до крематориум 1 в основния лагер е единствената, която не е унищожена от нацистите при напускането на Аушвиц.
Този план на лагера от 6 октомври, 1942 г. е открит от историчката Сюзън Уилемс във военния архив е Прага. 
Маркираните в червено места са по волята на министъра на въоръженията и военната промишленост Алберт Шпер, който е отпуснал за тяхното изграждане 14 милиона райхсмарки. Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
Този план на лагера от 6 октомври, 1942 г. е открит от историчката Сюзън Уилемс във военния архив е Прага. Маркираните в червено места са по волята на министъра на въоръженията и военната промишленост Алберт Шпер, който е отпуснал за тяхното изграждане 14 милиона райхсмарки.
Пътят към лагера на смъртта. Преди да станат концентрационен лагер, казармите са ползвани от полската армия. 33-те сгради стават ядрото на лагера Аушвиц 1. Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
Пътят към лагера на смъртта. Преди да станат концентрационен лагер, казармите са ползвани от полската армия. 33-те сгради стават ядрото на лагера Аушвиц 1.
Кремтариум 1 - след напускането на SS-силите, той е почти разрушен, но днес е реставриран като място за памет. Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
Кремтариум 1 - след напускането на SS-силите, той е почти разрушен, но днес е реставриран като място за памет.
Затворниците са били разделяни по пол. В женския лагер смъртността е била особено висока. Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
Затворниците са били разделяни по пол. В женския лагер смъртността е била особено висока.
В близост до основния лагер през 1942 г. Krupp правят огромно производствено хале. Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
В близост до основния лагер през 1942 г. Krupp правят огромно производствено хале.
Хиляди затворници са работили тук принудително за военната индустрия Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
Хиляди затворници са работили тук принудително за военната индустрия
В блок 11 на основния лагер е имало и затвор
По заповед на Хайнрих Химел през октомври 1943 е построен лагерен бордей, който е можел да бъде посещаван само от привилегировани затворници. Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
По заповед на Хайнрих Химел през октомври 1943 е построен лагерен бордей, който е можел да бъде посещаван само от привилегировани затворници.
След бягството на 25-годишната Янина Новак, всички жени е трябвало да бъдат с обръснати глави. Мярката е с цел да затрудни бягствата. За жените това е било още една стъпка към загубването на личната им индивидуалност. Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
След бягството на 25-годишната Янина Новак, всички жени е трябвало да бъдат с обръснати глави. Мярката е с цел да затрудни бягствата. За жените това е било още една стъпка към загубването на личната им индивидуалност.
Черната стена, на която са били разстрелвани затворниците. На 28 октомври 1942 при масова екзекуция са убити едновременно 200 души. Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
Черната стена, на която са били разстрелвани затворниците. На 28 октомври 1942 при масова екзекуция са убити едновременно 200 души.
Кука за закачане на хора Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
Кука за закачане на хора
Бункер за служителите в случай на бомбено нападение Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
Бункер за служителите в случай на бомбено нападение
Затворници, които не са убивани веднага, са минавали през дезинфекция Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
Затворници, които не са убивани веднага, са минавали през дезинфекция
По четири човека са спели на тези нарове. От 1941 г. затворниците се татуират от лявата страна под мишниците. Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
По четири човека са спели на тези нарове. От 1941 г. затворниците се татуират от лявата страна под мишниците.
Отровата, която започва да се ползва за масово унищожаване Циколн В.  4 кг. са  достатъчни, за да убият хиляди хора. Само за годините 1942/3 са доставени 20 тона. 
Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
Отровата, която започва да се ползва за масово унищожаване Циколн В. 4 кг. са достатъчни, за да убият хиляди хора. Само за годините 1942/3 са доставени 20 тона.
Днес това е жилищна сграда, но по времето на нацизма тук е живеел Рудолф Хьос - комендант на лагера Снимка: Fritz Schumann/Edition Ost
Днес това е жилищна сграда, но по времето на нацизма тук е живеел Рудолф Хьос - комендант на лагера

Когато преди 70 години на 27 януари Червената армия освобождава затворниците от Аушвиц, войниците са потресени, от това което виждат: по земята лежат хора-скелети, които гледат с невиждащ поглед.

В състава на Червената армия по време на операцията има руснаци, украинци, чеченци, татари, грузинци и казахстанци. Настъплението им принуждава нацистите да отстъпят от окупираната Източна Европа към Германия. Те взимат със себе си много от затворниците, които да избият по пътя.

Лагерът е перфектната бюрократична машина за смърт, убила, измъчвала, обгазила и осакатила минимум 1,1 млн. души.

Първите обитатели на Аушвиц са 728 поляци, част от тях отиват там с надежда.

В началото концентрационният център е трябвало просто да подпомогне препълнените полски затвори. След това става най-жестоката машина за смърт.

Създаване на „машината"

На 26 септември 1941 г. Рудолф Хьос получава заповед да построи допълнителен трудов лагер за 100 000 руски военнопленници в областта Аушвиц. Този лагер възниква в областта Биркенау, на около 3 км от концентрационния лагер Аушвиц I.

След построяването на лагера, националсоциалистите принуждават населението от тази област да напусне домовете си. Арестантските командоси имали за задача да съборят къщите, за да набавят необходимия материал.
Първоначално това е работнически лагер за военнопленници и други арестанти, които да бъдат принудително заети с работа за СС. Функцията на лагера обаче бързо бива променена. В началото на 1942 г. в Аушвиц руски комисари и негодни за работа арестанти са убивани чрез „Циклон Б" (виж в галерията), а в края на 1941 г. настъпва времето на експерименталните опити. Аушвиц приема функцията на унищожителен лагер, но също така запазил дейността си на концентрационен и работен лагер.

Всеки ден нови затворници пристигат в лагера с влакове от цяла окупирана Европа. Веднага са разделяни на групи. Първата отива директно в газовите камери - предимно жени, деца, старци и всички, които не минат пред комисията по пригодност за работа. Втората група затворници се отправяли на работа към индустриални заводи на различни компании. В комплекса около 405 000 затворници били изпратени към фабриките от 1940 до 1945 г.

Третата група, в която влизали близнаци и малки хора, били отвеждани за различни медицински експерименти, в частност при д-р Йозеф Менгеле, известен като „ангел на смъртта". В четвъртата група попадали жени, които нацистите използвали за прислужници и лични слуги.

През 1943 г. на територията на лагера е сформирана съпротива, която помогнала на няколко затворници да избягат, а през октомври 1944 г. групата разрушила един от крематориумите. Дейността на някои крематориуми и газови камери от концентрационния лагер е прекъсната още от ноември 1944 г. Пещите за горене са демонтирани и е трябвало да бъдат отново построени във все още считания за сигурен концентрационен лагер Маутхаузен. Последните крематориуми били взривени от националсоциалистите малко преди освобождаването на лагера през януари 1945 г.

Между 17 януари и 23 януари 1945 г. са евакуирани 60 000 арестанти. В лагерите и външните постове са оставени 7500 арестанти, тъй като са прекалено слаби или болни, за да маршируват. Повече от 300 са разстреляни. Предполага се, че една планирана унищожителна акция е била предотвратена поради бързото преместване на червената армия.

В памет на жертвите от лагера през 1947 г. Полша създава музей „Аушвиц-Биркенау" на територията на лагера. От 1979 г. тази област е въведена в списъка за световно културно и природно наследство на човечеството.

Около 9500 надзиратели и други служители са работили в лагерния комплекс.

Оцелели от лагерите казват, че съвременното човечество не може да разбере целия ужас на случилото се в концлагера. Дори и по-младите да посетят лагера, няма да могат да разберат, защото хората не могат да осъзнаят, че човечеството е способно със собствените си ръце да създава подобни трагедии.

Смайващите статистики не са историите, които трябва да се разкажат.

Непоказван досега план на лагера разкрива структурата му и доказва, че е правен с подкрепата на държавата (вижте в галерията).

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените