Един месец преди да навърши 80 години, Силвио Берлускони предприе серия от неочаквани стъпки, които подсказват, че най-големият играч в италианската политика през последните 2 десетилетия се готви да напусне сцената.
Трикратният премиер на Италия, който притежава цяла медийна империя, успя да се възстанови след тежък сърдечен удар през юни, но лекарите го предупредиха, че трябва да внимава. Ако не бяха здравословните му проблеми, вероятно това щеше да е идеалната възможност за поредното му изненадващо завръщане.
Неговият емблематичен стил на звезден политически популизъм и арогантна реч отново бе изведен на мода от играчи като Доналд Тръмп и Борис Джонсън.
Вместо да се възползва от ситуацията, обаче Берлускони предпочете да се оттегли.
Той посочи евентуалния си наследник начело на партията Forza Italia, която напоследък се бори за политическото си влияние. Продаде любимия си футболен отбор Милан, чийто успех торпилира политическата му кариера. Берлускони дори започна да разпродава част от медийната си империя - още един инструмент, който ефективно използваше, за да крепи политическите си амбиции.
Единствената битка, от която все още не се е отказал, е атаката срещу закона, който му забранява да заема мандат в парламента на Италия заради присъдата за финансови измами през 2013 г. Но по всичко друго личи, че никога повече Берлускони няма да бъде онази политическа сила, която беше в златните си години.
"Берлускони започна подготовката за "пенсионирането" си, като продаде някои от медийните си издания. В същото време се опитваше да осигури бъдещето на бизнеса си, като посочи наследник, който да му гаранира добри отношения с правителството", казва Стефано Кинтарели, депутат от партията на Марио Монти - премиерът, който пое властта от Берлускони по средата на финансовата криза.
Известен с грубия си хумор, гафовете, секс-скандалите "Бунга-Бунга" и способността си да се изплъзва от капаните на прокуратурата, Берлускони все още не е обявил публично дали наистина ще напусне политиката завинаги. Но самата идея, че може да се оттегли като председател на Forza Italia, разтърсва политическия пейзаж в Италия за пореден път - и то в момент, в който държавата отново е изправена пред проблеми с икономическата стабилност и политическото си лидерство.
През последните години Forza Italia изгуби силата си в парламента за сметка на възхода на популистката "Северна лига", която направи пробив с анти-имигрантската си евроскептична риторика. В тази преходна ситуация, в която множество депутати напускат партиите си, за да се присъединят към други политически сили, Forza Italia претърпя тежка криза.
Над 100 души от партийната структура предадоха Берлускони в търсене на по-атрактивна политическа платформа. Forza Italia губи и електоралната си подкрепа. На парламентарните избори през 2013 г. партията му загуби над 6 млн. избиратели в сравнение с миналите избори през 2008 г., когато беше първа политическа сила.
Част от причините за упадъка на Forza Italia са свързани със самия Берлускони и с поведението му в миналото.
"Италианците вече не са склонни да му се доверяват. Той продължава да поддържа 10-15 процента подкрепа, но повече няма шанс да бъде лидер", казва социологът Роберто Д'Алимонте.
Здравословните проблеми на Берлускони са основният фактор за евентуалното му оттегляне. След сърдечния удар през юни лекарите призоваха бившия премиер да се оттегли от партийното председателство.
Но има и други фактори - един от тях е слабата икономика на страната, която през последните 20 години не е отчитала никакъв ръст. В същия период Берлускони изкара три мандата като министър-председател, идвайки на власт с обещания за намаляване на данъчното бреме - обещания, които никога не бяха изпълнени.
"Берлускони така и не намали данъците и това е най-голямата му грешка. Той имаше голямо мнозинство в парламента и можеше да намали фискалното бреме, което задушава страната", посочва Джулио Сапели, професор по история на икономиката в Университета в Милано.
Той напомня, че Марио Монти беше избран за министър-председател заради "ужасната икономическа ситуация, завещана от Берлускони".
Изборът на Монти през 2011 г. се случи в разгара на дълговата криза на Италия - третата по големина държава в Еврозоната беше тръгнала по същия опасен път, както Гърция.
Берлускони и съюзниците му отдавна твърдят, че срещу него се готви преврат, зад който стои германският канцлер Ангела Меркел. Една от прочутите "изяви" на Берлускони беше случаят, при който той изскочи зад паметник в Триест и започна да крещи "ку-ку, ку-ку", докато Меркел пристигаше за среща.
Тази "теория на конспирацията" беше доразвита след публикуването на книгата на бившия финансов министър на САЩ Тимъти Гайтнър, който намеква, че американското правителство е помолето да "помогне" за принуждаването на Берлускони да подаде оставка при ескалацията на кризата през 2011 г. Марио Монти обаче твърдо отрича какъвто и да било заговор, като посочва, че дори партията на Берлускони гласува в подкрепа на неговото правителство.
Иронията е, че сега Европа се нуждае от Берлускони, за да възстанови силите на Forza Italia. Нейните членове в Европейския парламент принадлежат към същия центристки десен блок, както и консерваторите на Ангела Меркел. Ако планът пропадне, италианските умерени десни движения ще бъдат смазани от анти-ЕС популистите.
За да вдъхне сила на партията си, Берлускони посочи за свой наследник бившия кмет и директор на телеком Стефано Паризи. Неговата кандидатура на местните избори в Милано през юни беше на път да донесе пълна победа за Forza Italia.
Умерен политик с левичарско минало, но без опит на национално ниво, Паризи е пълна противоположност на Берлускони: един учтив технократ. Докато Паризи не обяви плановете си за възстановяването на партията в края на септември, няма как да знаем дали ще успее да наложи стратегия, с която да спре кръвоизлива на умерени гласоподаватели към "Северната лига".
"Пожелавам му успех, защото бих искала да имаме модерна, а не екстремистка десница", коментира Алесия Моска, евродепутат от Демократичната партия на премиера Матео Ренци.
43-годишният лидер на "Северната лига" Матео Салвини не вярва в успеха на Паризи.
"Не е ясно какво смята да направи. Не мисля, че ще стигне много далеч", казва той пред Politico.
Според Антонио Таяни, зам.-председател на ЕП и дългогодишен помощник на Берлускони, задачата пред Forza Italia е пределно ясна.
"Берлускони търси човек, който може да разшири политическата база на партията. Познавам го. Той никога няма да се откаже", казва Таяни, като намеква, че Берлускони всъщност няма намерения да сдава властта в партията си.
Джанфранко Фини - бивш съюзник на Берлускони - посочва, че номинацията на Паризи и продажбата на Милан "нямат политическо значение. Той просто поръча на един човек, на когото има доверие, да възроди партията му. Ще видим дали ще успее".
Независимо от това как италианските политици разчитат ходовете на Берлускони, почти никой не се съмнява, че времето му приключи. Мнозина смятат, че той се опитва да даде време на партията да се пренастрои преди изборите през 2018 г.
Продажбата на Милан през август е още един знак за залеза на политическата му роля. Клубът беше ключов елемент от аурата на Берлускони като "златен спонсор". Връзката с футбола даде и името на партията му (Forza Italia означава "Хайде, Италия").
"Това е краят на една епоха", написа социологът Илво Диаманти в La Repubblica след сделката за отбора.
Промени се задават и в медийната империя на Берлускони - единственото поле, в което все още държи реална власт. Той започна да разпродава част от бизнеса си на френския магнат Венсан Болоре (64 г.), главният акционер във Vivendi.
Берлускони си отива, докато скандалният му почерк с крещящ анти-политически популизъм се превръща в "новото нормално" в много държави по света.
Бившият премиер на Италия е обвиняван за възхода на т.нар. "пост-демократична" политика, по определението на британския социолог Колин Крауч.
Италия на Берлускони беше "определението за пост-демократична държава", казва Давиид ван Рейбрук, белгийски изследовател и автор на книгата "Срещу изборите".
Берлускони беше и първият политик, който си позволи да се държи като рок-звезда, да изговаря и да прави неща, които се смятаха за забранени за политическите лидери. Сега неговият модел се доведе до крайност от Доналд Тръмп.
И въпреки очевидните прилики - като парите, секс-скандалите, странният тен и прическа - Берлускони не желае да бъде сравняван с Тръмп.
За разлика от кандидата за президент на САЩ, италианецът държи на имиджа си на "самонаправил се" лидер.
