Ако си мислите, че публичните изгаряния на жени са останали само като грозен спомен за дивашки периоди от миналото, то вероятно ще останете неприятно изненадани от факта, че едно 19-годишно момиче беше запалено живо в училището, което посещава.
Това се случва само няколко дни, след като проявява смелостта да говори публично за сексуален тормоз от страна на директора на училището.
Новината за свидетелствата й за злоупотреба с власт и сексуално насилие в училище, самото й запалване и всичко, което се случва между тези две събития, разпалиха сериозни дебати в Бангладеш, където се разиграва цялата тази ситуация.
Южноазиатската държава далеч не е известна с равенство между половете или с правата на жените, но този случай е показателен за това колко всъщност са уязвими жените, станали жертва на тормоз там.
Нусрат Джахан Рафи живее и преподава във Фени, малък град на около 160 километра от столицата на страната Дака. В града момичето следва в местното ислямско училище - мадраса. На 27 март тя казва, че директорът на училището я е повикал при себе си и многократно я е докосвал по неприличен начин. Преди нещата да ескалират, тя успява да избяга навън.
Много момичета и млади жени в Бангладеш предпочитат да пазят в тайна подобни преживявания и злоупотреби спрямо самите тях от страх да не навлекат на себе си и на семействата си срам и публично осъждане. Разликата при Нусрат Джахан е, че тя не просто говори за проблема, а директно отива в полицията със семейството си още в същия ден, в който се е случил инцидента с директора на училището.
В местното полицейско управление тя дава показания. Разговорът е записан с камерата на телефона на полицая, водещ разговора - нещо, което по принцип се смята за неприемливо в подобни ситуации.
Във видеото се вижда, че Нусрат е разстроена и се опитва да скрие лицето си с ръце. Вижда се и как полицаят омаловажава случилото се и я кара да открие лицето си. Още на следващия ден клипът е изтекъл в местните медии.
И така започват проблемите.
Нусрат е от малък град в консервативна държава. Собственото й семейство е също традиционалистки и религиозно, а тя учи в религиозно училище. За момиче в нейно положение да съобщи за сексуален тормоз означава, че ще си има проблеми след това.
В такива ситуации жертвите често се сблъскват с осъдителните реакции в своите общности, включително и онлайн. Това може да означава всичко от злобни и заплашителни коментари и съобщения до директно насилие и нападения. Нусрат е подложена на именно такъв тормоз.
Още в същия ден, в който тя отива в полицията, директорът на училището е арестуван. След това ситуацията за Нусрат започва да се влошава. Пред полицейското управление се събира тълпа от хора, настояващи за освобождаването му.
Протестът е организиран от двама студенти в същото училище и е с подкрепата на местни консервативни политици. Някои хора започват да обвиняват момичето за цялата ситуация.
Семейството й казва, че в този момент са започнали да се тревожат сериозно за нейната безопасност.
Въпреки това, на 6 април, 11 дни след всичко случило се, Нусрат отива в училище, за да се яви на финалните си изпити за учебната година. Тя отива там с брат си, но на него му е забранено да стои с нея и дори не е допуснат в училището.
"Когато заведох сестра си в училището и се опитах да вляза с нея в помещението, бях спрян и не ми беше позволено да вляза. Ако не ме бяха спрели, нищо от това нямаше да се случи на сестра ми", казва нейният брат Махмудул Хасан Номан.
Според показанията на Нусрат нейна приятелка я накарала да се качи на покрива на училището, казвайки й, че неин приятел е бил пребит заради случая. Там обаче я чакат 4 или 5 души със скрити с бурки лица, които започнали да я притискат да оттегли делото срещу директора.
Когато тя им отказала, те я запалили.
Планът им бил всичко да изглежда като самоубийство от отчаяние, но той се провалил, след като тя била спасена от притекли се на помощ хора.
Според следователя от местната полиция Банаж Кумар Мажумдер един от нападателите й я държал за главата, затова керосинът не попаднал там. Така главата й лицето на Нусрат остават непокътнати от огъня и тя може да говори. Въпреки това обаче, когато е откарана в болница, лекарите установяват, че изгарянията покриват 80% от тялото й - нещо, което те не могат да лекуват с наличните им ресурси.
Затова момичето бива изпратено в местната университетска болница. По пътя в линейката, тя, страхувайки се, че ще почине скоро, записва показанията си на телефона на брат си, успявайки да идентифицира няколко от нападателите си - студенти в мадраса.
Новините за нападението над Нусрат и нейното състояние доминират местните медии в последната седмица. На 10 април, 4 дни след атаката, тя все пак не издържа и умира от раните си. Хиляди хора се оказаха за погребението й във Фени.
За това време полицията арестува 15 души, за седем от които се предполага, че са замесени в убийството. Сред арестуваните са и двамата мъже, които организират протеста в подкрепа на директора. Самият директор все още е в ареста. Полицаят, който е заснел жалбата за сексуален тормоз на Нусрат, е отстранен от поста си и е преместен в друг отдел.
Министър-председателят Шейх Хасина се срещна със семейството на Нусрат в Дака и обеща, че всички участници в убийството ще се изправят пред правосъдието и няма да бъдат пощадени.
Смъртта на Нусрат предизвика протести и хиляди използваха социалните медии, за да изразят гнева си както за нейния случай, така и за отношението към жертвите на сексуални посегателства в Бангладеш. Според групата за правата на жените в страната Mahila Parishad, през 2018 г. там са регистрирани общо 940 случая на изнасилвания. Реалният им брой обаче най-вероятно е много по-висок заради силната култура на мълчанието.
"Когато една жена се опитва да получи правосъдие за случай на сексуален тормоз, тя отново трябва да се сблъска с много тормоз и насилие от околните. Случаите често продължават с години, в обществото има насаждане на срам спрямо жертвите, а на полицията й липсва желание да разследва такива престъпления", казва Салма Али - адвокат по правата на човека и бивш директор на Асоциацията на жените адвокати в Бангладеш.
"Това кара жертвата да се откаже от търсенето на правосъдие. В крайна сметка престъпниците не се наказват и те отново извършват същото престъпление. Мнозина не се страхуват да насилват жени именно заради такива примери", допълва тя.
Сега хората си задават въпроса: Защо случаят с Нусрат е привлякъл внимание, едва след като срещу нея е била извършена такава зверска атака? И дали нейният случай ще промени начина, по който хората виждат сексуалния тормоз в Бангладеш?
През 2009 г. Върховният съд на страната издаде заповед за установяване на места за подаване на жалби за сексуален тормоз във всички образователни институции в страната. Много малко училища обаче са направили наистина нещо по въпроса. Сега активистите искат тази заповед да започне да се спазва.
Мнозина обаче са скептични - този зловещ пример със съдбата на Нусрат разтърси обществото, но и преди Бангладеш е ставал свидетел на такива примери. Досега обаче сякаш нищо не се е променило.