Той посегна на живота си, защото нямаше работа

Защо един млад мъж решава да се самоубие на 30 години? И то в Италия, а не в Бангладеш. Отговорът се крие в предсмъртното писмо, оставено от Микеле. То разтърси италианците, защото безмилостно обвинява държавата, че е изгубила цяло едно поколение. Млади хора, които нямат работа, нямат надежда, принудени да получават навсякъде отговорът "Не".

След като написва дългото и трогателно предсмъртно писмо, на 31 януари Микеле отива в дома на баба си, взима едно въже и.... приключва със себе си. "Не мога да прекарам живота си в борба за оцеляване.... Не се живее само с отговор "Не", с "Не" се умира" - обвинява със срам и голямо отчаяние младият мъж една система, в която за младите няма работа. Поне не за него и за хиляди млади италианци до 35 години.

"Направих много опити, опитах се да намеря смисъл и цел, използвайки собствените си качества... Писна ми само да правя усилия, а да няма никакъв резултат, писна ми от безсмислени интервюта за работа, писна ми да завиждам, писна ми да се питам как се чувстваш, когато успяваш, писна ми да се усмихвам, когато искам да псувам и винаги да бъда на опашката".

Родителите: "Беше на толкова много стажове и никъде не го взеха"

30-годишният Микеле е от Удине, град със 100 хиляди население до границата със Словения. По професия е график. По-скоро би искал да бъде, защото животът не му позволява да бъде. "Никой не го взе. Беше на толкова много стажове и курсове и навсякъде му казваха "Не". Един, два, три пъти..." - разказва баща му. Той се упреква, че не са усетили, че синът им е в криза. Предсмъртното му писмо е зов за помощ, който обаче остана нечут, един безмилостен анализ на тази система, която убива най-добрите си деца".

Това е викът на цяло едно поколение. В Италия го наричат поколението "Не", млади хора, които нито учат, нито работят и са престанали да търсят, да вярват, да искат. Армия от обезверени и озлобени личности. Цели 40,1% е младежката безработица в страната.

По молба на родителите цялото писмо на сина им беше публикувано от местния вестник Messaggero Veneto. "Защото това е сериозен проблем, истински социален бич, който той се опитва да изобличи" - разказват покрусените майка и баща.

Микеле е дете на Североизточна Италия, на областта Фриули Венеция-Джулия, която в миналото е един от богатите региони на Североизточна Италия. Днес обаче в областта се виждат само руините на затворени фабрики, има хиляди безработни, броят им се е утроил за три години, има и десетки самоубийства.

Много от местните бизнесмени предпочитат да изнесат производствата си в Китай или в съседните страни от бивша Югославия и затварят фабриките в Италия. Те спестяват от данъци, заплати и осигуровки, а местните хора губят работата си.

"Няма какво повече да искаме от нашата действителност - пише в последните си драматични думи Микеле. Не може да се надяваш на работа, не може да се надяваш да бъдеш обичан, не може да претендираш да бъдеш оценен." След като години наред безуспешно търси работа, той започва да вижда нещата само в черно, както настоящето така и бъдещето.

"Една катастрофа, в която не искам да участвам". Думи, пълни с безпомощност, гняв и фрустрации.

Молба за прошка от мама и татко

"Общото състояние на нещата е неприемливо за мен, повече не мога да се товаря с това" - пише Микеле. Накрая моли за прошка родителите си. "Ако можете". Няма по-голяма болка от тази да надживееш детето си. И да получиш посмъртно писмо от него: "Знам, че това ви изглежда като лудост, но не е. Просто съм отчаян. Нямам желание: не съм за тук, нито за сега. Не мога да наложа присъствието си, но мога просто да си отида."

Микеле обяснява, че не става въпрос за момент на лудост, нито за криза. "Вътре в мен всичко е подредено. Това поколение си отмъщава за една кражба, за кражбата на щастие". Баща му счита, че "това са млади хора, които преживяват като лично поражение това, което за нас е удар от едно умиращо общество". За неговия син отказът се превръща в кошмар. "Един свят, лишен от идентичност, лишен от гаранции, лишен от отправни точки". Момчето се извинява на приятелите си.

Последният шамар е за правителството. "Поздравления към министър Полети, той наистина държи на младите". Полети е министърът на труда и социалната политика в служебното правителство на Паоло Джентилони.

В Италия младежката безработица е 40,1% според данните на Евростат от декември. В Европа по-зле са само Испания с 42,9% и Гърция - 44,2%. Най-ниска е младежката безработица в Германия - 6,6% на хора под 25 години. В България 22,4% от младежите са безработни, а средната стойност за ЕС е 18,4%.

Как се стигна дотук?

Според министър Полети причините за огромната безработица сред младите хора в Италия е кризата, заради която са изгубени един милион работни места, опитите страната да се справи с външния си дълг, заради което са блокирани голяма част от парите от бюджета. Не на последно място е пенсионната реформа, която увеличава с шест години възрастта за пенсиониране. Така за хора като Микеле шансът да си намери работа става още по-малък.

Безработицата е сериозен проблем. Особено ако си на 30, имаш диплома в джоба, но от години никой не те взима. Защото си неопитен, а как да придобиеш опит, ако никой не ти дава възможност. Истината е, че мерките, предлагани от италианската държава не дават резултати. А обясненията на министъра и безплодните усилия на държавата се приемат от младите италианци като подигравка.

Друг въпрос е, че италианските младежи са доста разглезени, завършват университета за седем вместо за четири години и живеят с мама и татко, докато може. Някои от тях и не бързат да си намират работа.

На фона на историята на Микеле последните заключения може да прозвучат цинично, но нещо в модела не работи. Нито в мерките на държавата, нито в начина на възпитаване на децата. Прекършеният млад живот, избрал края, без да види остатъка от представлението, е трагично доказателство за това. Дано някой се стресне и нещата да се променят. Иначе ще се окаже, че Микеле си е отишъл напразно.

#1 boris 10.02.2017 в 09:43:34

Не е виновна системата, а са виновни младите хора. Как така от целия свят се тълпят хораQ да си търсят работа в Европа, а за младите европейци все чували "не"?!? Не си мислете, че всеки африканец, пакистанец или индиец живее на социални помощи - повечето от тях работят като магарета. Ако някога бат ви Бойко Борисов е казал нещо съвършено вярно е, че на един въпрос от журналисти - Защо няма работа за младите той - той избухна - Как така да няма, България изпитва изключително остра нужда от овчари и козари! И най-трагичното беше, че това изказване - на днешните изнежени, образовани педерасчета - това им се стори изключително НЕЛЕПО И СМЕШНО!?! Големият борец за свобода, политик и писател - Захари Стоянов е бил овчар - нещо лошо ли има в това?

#3 nikoko 10.02.2017 в 11:45:51

Жалко е но е така, май в целия свят. Отгледахме едно поколение, което го възпитахме, така, че да прави само това което иска а не това което трябва. Жалко за момчето и другите като него. Амин!!!

#5 Дидо 10.02.2017 в 12:44:28

boris Толкова тъп коментар отдавна не бях чел отдавна.Не била виновна системата, хората били виновни.Точно системата е виновна.Тази която оставя млади хора да мизерстват и се оправдава с икономическа криза.Колкото до Борисов , той си е мутра и каквото някога да е казал е много глупаво да се дава за пример.Точно в този момент света си плачи за Анархизъм, та да ги видим плачещите работодатели къде биха се крили при една глобална социална революция.Човек не е създаден за да съществува , а за да ЖИВЕЕ!!!

#9 boris 10.02.2017 в 13:04:14

A Борисов що не е овчар, не е вече млад или е нещо повече от младите, м? И ако да - с Кво???? ------------------------------------------------------- Защото той си е намерил работа. Когато аз завърших университета работих в един разсадник за 350лева на месец. Тоест - може да е малко, но реално взимах триста и петдесет пъти повече пари от тези дето стоят и чакат социалистическа революция..

#10 boris 10.02.2017 в 13:06:34

Дидо | 10.02.201712:44 boris Толкова тъп коментар отдавна не бях чел отдавна.Не била виновна системата, хората били виновни.Точно системата е виновна.Тази която оставя млади хора да мизерстват и се оправдава с икономическа криза. ------------------------------------------------------------------------------ Какво означава това? Ти трябва да намериш начин да се изхранваш, а не НЯКОЙ ДРУГ, да се интересува дали има какво да ядеш или не.

#11 boris 10.02.2017 в 13:08:22

Това ми било мъж. Като искаш да Живееш, отиди в планината и живей като древните аскети. това поне е достойно.

#12 7 10.02.2017 в 13:13:09

@4 Аз пък, къвто съм максималист- кандидатствах за император. Естествено, никъв шанс. Но, като гледам, и по-скромните желания на Д. Иван също са се увенчали с неуспех... ПП В Южна Италия работят за по-малко пари от Северна. Но работят. Изобщо, стандартите май вървят към уеднаквяване на дъното. А, понеже ние сме там, споко, няма страшно. Жалко за момчето.

#15 boris 10.02.2017 в 15:25:37

...няма, щото на всеки е ясно, че като работиш, ако нямаш достойно заплащане, по-добре да не работиш... ------------------------------------------------------------------------------ Аха, ами какво го коментираме, завалията от статията тогава? Разбира се. Ако имате от къде да пада ядене - няма проблем. Никой не бачка от кеф. Ама на "младите" дето чакат "достойно заплащане" родителите им ще грохнат все някога..

#17 7 10.02.2017 в 16:00:17

Ако се раздели световното богатство от около 264 трлн поравно на 8 млрд население, получават се по 33 000 длр на човек...

#18 boris 10.02.2017 в 16:03:36

Илияна Т. ------------------------- Какво значение има това? Какво искаш и как трябва да бъде няма никакво значение, това е само за чесане на езика. Въпросът е какво можеш и какво не можеш да направиш. Да ми пишете дивотии, че да печелиш малко пари е по-зле от това да не печелиш никакви е просто.. просто безсмислено чесане на езика.

#21 boris 10.02.2017 в 16:08:24

Илияна Т. ------------------------ Ми хубаво. Дано.

#25 7 10.02.2017 в 16:44:32

Друго си мисля аз: малко ли е съотношение 1:100 бедни спрямо богати? В смисъл-ако най-бедният взима за труда си 1, а най-богатият 100? И друго- каква е идеалната, според сегашните елити, фигура на йерархията- тетраедър, 4-ъгълна пирамида, фрустум, куб?

#26 explorer 10.02.2017 в 18:38:16

Който иска - намира начин, а който не иска - си намира оправдание. Малко странно ми звучи да не можеш да си намериш работа преди 35, при положение, че в ИТ бранша у нас, те гледат с почуда ако си над 35. От друга страна, приказките за хора, които си обикалят света поработвайки по няколко часа през ден, тотално разглезиха младежите и загърбиха една от основните библейски истини, че земята ще дава плодовете си, само ако я обработваш непрестанно с труд и пот. Съботата беше дадена само на един избран народ. Откъде се пръкнаха тези безумия, че има предостатъчно блага за всички, не знам, но това е най-безумното нещо, което съм чувал в последно време. Има твърде много виртуални пари, зад които не стои нищо към момента. Затова се пробва почвата с криптовалути и тем подобни. Парите не съхраняват стойността си за периоди повече от няколко десетилетия и с увеличението на продължителността на живота, поне в Европа и Сев. Америка, се задава голям проблем - мнозинството хора, ще искат да живеят от спестявания, които са обезценени. Същевременно работещите ще стават все по-малко и все по-ниско платени, заради натиска от евтина работна ръка в една глобална икономика. Какво ни чака, не знам.

#27 7 10.02.2017 в 19:52:02

Същевременно работещите ще стават все по-малко и все по-ниско платени, заради натиска от евтина работна ръка в една глобална икономика. Добре де, нали точно в слаборазвитите държави, с евтина работна ръка, е съсредоточен основният прираст на световното население... Значи, евтината работна ръка там ще се самоиздържа. Същевременно, в ход е 4-тата индустриална революция-роботизирането на производството е факт. То е с изключително повишена ефективност. Населението на развитите държави се свива, ще може да бъде поето от айти и робото-сектора и от сферата на обслужването. Дори и 30% от тези 264 трлн длр да са неналични, "виртуални", при съотношение на разпределението на доходите 1:100, пак би трябвало да има дори за най-бедните по света доход от порядъка на БГ прага на бедността... Според мен, проблемът е в ограничаването на природните ресурси-там роботизирането и паричните наличности не помагат...просто консумираме прекалено много, а материята на планетата е в ограничено количество и не се възстановява с темповете, с които я изразходваме ...

#28 7 10.02.2017 в 19:57:35

ПП Тоест, освен до липсата на разумна социална солидарност, нещата опират и до лакомията ни- за манджа, секс /и свръхпрокреация/, предмети ...

Новините

Най-четените