Ех, ако Ангела Меркел получаваше по 1 евро при всеки случай, в който германската преса обявяваше края на политическата й кариера...
Сега пророците на апокалипсиса отново повтарят катастрофалните си прогнози за финал на ерата "Меркел". Въпреки че медиите преекспонират опасността за канцлерския й пост, вътрешнополитическата криза може да има наистина опасни последици за способността й да се справя с управлението на Европа.
Новата вълна от сътресения около Ангела Меркел е провокирана от факта, че миграционният въпрос отново се оказа централен проблем за германската вътрешна политика.
Трябва обаче да се отбележи, че броят на новодошлите имигранти в Германия, е спаднал с пъти в сравнение с пика на кризата. За първите 4 месеца на 2018 г. общо 56 127 души са подали молба за убежище в страната - на фона на 240 126 души в същия период на 2016.
Междувременно вътрешният министър в кабинета на Меркел - Хорст Зеехофер - разработи строг план за съкращаване на миграционния натиск, който искаше да представи на 12 юни. Меркел го блокира, тъй като е твърдо против предложението му за връщане на бежанци от германската граница в случаите, когато те вече са регистрирани от миграционните служби на друга страна-членка на ЕС.
Налагането на подобни правила може би щеше да мине с много уговорки като съответстващо на германското законодателство (макар че съдилищата в провинциите вероятно щяха да вземат окончателното решение). Във всички случаи обаче предложенията на 68-годишния Зеехофер влизат в противоречие с настоящото европейско право. Според него бежанците могат да бъдат депортирани само в страните, които са ги регистрирали при стъпването им на територията на ЕС. А това почти никога не са страните, през които тези хора реално влизат в Германия.
Ангела Меркел инвестира доста време и усилия в преговори на най-високо ниво в ЕС, за да реформира системата за предоставяне на убежище на територията на съюза - система, която показа, че не работи по време на бежанската криза от 2015 г.
Опитът за налагане на национални квоти за прием на бежанци също се провали заради отказа на източноевропейските държави да приемат тази политика.
Последните идеи за реформа се фокусират върху хармонизирането на процедурите за даване на бежански статут и търсенето на начини за облекчаване на бремето на т.нар. посрещащи страни - като Италия, Испания или Гърция, например.
На практика, планът на Хорст Зеехофер бламира опитите на Ангела Меркел да договори единна европейска политика. Преговорите трябваше да приключат по време на срещата на върха на ЕС в края на месец юни, но по всичко личи, че ще продължат още дълго.
Зеехофер все още има възможност да приложи плана си с министерска заповед, независимо от критиките на Ангела Меркел. Самият той отдавна се наложи като опонент на политиката на канцлера за отворени врати.
Но в този случай бунтът му не е принципен. Причините са свързани с опасенията за поста му на председател на Християнсоциалния съюз (ХСС) - баварската партия-партньор на ХДС на Ангела Меркел.
Провинция Бавария се управлява от еднопартийно правителство, ръководено от ХСС, а не от коалиция. Предстоят нови парламентарни избори на локално ниво, които ще се проведат през октомври, в момента партията на Зеехофер се ползва с малко над 40% одобрение. Това означава, че има реален риск ХСС да загуби абсолютното си мнозинство.
Баварските гласоподаватели отдавна настояват за по-строга политика спрямо мигрантите - поне откакто провинцията се превърна във входна точка към Германия, през която преминаха стотици хиляди бежанци през 2015 и 2016 г. Премиерът на Бавария Маркус Зьодер смята, че справянето с т.нар. "бежански туризъм" е въпрос на оцеляване за партията.
"Бавария е наш дом, Германия - наше отечество, а Европа - нашето бъдеще. Но за нас Бавария винаги ще бъде на първо място", каза Хорст Зеехофер по време на последния партиен конгрес на ХСС, като направи препратка към цитат от легендарния си предшественик Франц-Йозеф Щраус.
Втвърдяването на тона беше нужно, след като Християнсоциалният съюз регистрира исторически спад от 10% в родната си Бавария на последните парламентарни избори, а голяма част от избирателите му се преляха в крайнодясната "Алтернатива за Германия".
Локалният политически императив на Хорст Зеехофер обаче е несъвместим с дългосрочните европейски планове на Ангела Меркел. Германия е развила политическа култура на преговори и компромиси, а ХСС е партньор в управляващата коалиция.
Ако Зеехофер продължи да настоява на своя план, а Меркел го уволни от кабинета, най-вероятно дългогодишната дясна коалиция ХДС/ХСС ще се разпадне. А това е сякаш немислимо - двете партии са партньори от няколко десетилетия.
Напрежението отново даде повод на германската преса да лансират мрачни прогнози за способността на Ангела Меркел да ръководи федералното правителство и да удължи политическото си бъдеще.
Тези анализи вероятно ще се окажат преждевременни. Както много пъти в миналото, и сега Ангела Меркел е далеч от изчерпване на силите си. Без мястото си в коалицията с ХДС партията на Зеехофер ще изгуби сериозно влияние на национално ниво, а това никак няма да му помогне в кампанията за местните избори.
Ако се наложи, Меркел може да покани в управлението про-миграционните "Зелени". Никой не иска нови федерални избори, с изключение на шепа по-малки партии.
В крайна сметка, може би залогът е много по-висок за Зеехофер, отколкото за Меркел.
Точно затова той има интерес от компромис, след който едновременно да запази образа си на принципен лидер в очите на баварците, но да избегне катаклизъм в Берлин.
Вече има данни, че той сам е предложил междинни решения, които Меркел е отхвърлила. И все пак досега всички конфликти между двамата коалиционни лидери са завършвали с разбирателство. Председателят на Бундестага Волфганг Шойбле също се ангажира да посредничи в спора от страна на Ангела Меркел.
Рано или късно, германските съюзници ще преодолеят различията си. Но ескалацията на този конфликт и потенциалът му за разрушителни последици са достатъчно сериозни фактори, за да накарат Ангела Меркел да поглежда непрекъснато зад рамото си, докато преговаря с другите европейски лидери.
Един вътрешнополитически спор в Германия може да унищожи новото споразумение за бежанската политика в ЕС с не по-малка сила от упоритостта на Виктор Орбан или популизма на италианската управляваща коалиция.
Тази нова политика трябва да бъде договорена на европейски ниво. Едностранните ходове като този на Зеехофер не водят до нищо друго, освен до връщането на постоянния граничен контрол на континента - и то тъкмо когато напливът на мигранти вече не представлява сериозна опасност за хаос или социална криза.
