Южноафрикански предприемач е застрелян през септември. Двама индийски селяни са убити в престрелка през август. Мексикански екоактивист е сполетян от същата съдба през юни.
Тези престъпления стават на хиляди километри разстояние едно от друго, но убийствата имат една обща, необичайна причина. Това са последните жертви на нарастваща вълна от насилие, провокирана от борбата за една от най-важните, но и най-слабо ценените стоки на XXI век - обикновения пясък.
Колкото и тривиално да звучи, пясъкът е критична съставка в живота ни.
Той е първичната суровина, от която са изградени съвременните ни градове. Бетонът, използван за строежите на молове, офиси и жилищни блокове, както и асфалтът, който използваме, за да строим пътища, са предимно пясък и чакъл, слепени в едно. Стъклото във всички прозорци, автомобилни стъкла и екрани на смартфони се прави от разтопен пясък.
Дори силициевите чипове в телефоните и компютрите, както и почти всички други електронни домакински уреди, са направени от пясък.
Къде е проблемът в това, бихте попитали вие? Планетата е покрита с него. Огромни пустини, от Сахара до Аризона, имат издигащи се дюни от пясък. Плажовете по бреговите линии по света са покрити с пясък. Можем дори да купим чували с него в местния железарски магазин срещу смешна сума.
Вярвате или не, светът е изправен пред недостиг на пясък. Как е възможно да сме заплашени от изчерпване на вещество, което е налице в почти всяка държава по света и което изглежда на практика неограничено?
Пясъкът се оказва най-употребяваният природен ресурс на планетата с изключение на водата.
Хората използват годишно около 50 млрд. тона "пълнители" - браншовото понятие за пясък и чакъл, които често могат да бъдат намерени на едни и същи места. Това е повече от достатъчно, за да се покрие цяла Великобритания.
Проблемът е в типа пясък, който използваме. Пустинният пясък като цяло е безполезен за нас. Огромният дял от пясъка, който добиваме, се използва за производство на бетон, а пустинните песъчинки са с неправилна форма и не са подходящи за целта. Плод на ветрова ерозия, вместо водна такава, те са твърде гладки и кръгли, за да се фиксират и да оформят стабилен бетон.
Пясъкът, от който се нуждаем, е с по-ъгловати песъчинки и се намира в руслата, бреговете и наводняваните райони на реките, както и в езерата и по морските брегове. Търсенето на този материал е толкова огромно, че по света речни корита и плажове са напълно оголени, а обработваеми земи и гори се унищожават, за да се стигне до ценните песъчинки.
Във все повече държави престъпни банди са навлезли в този бизнес, като са породили смъртоносен черен пазар на пясък.
"Проблемът с пясъка е изненада за мнозина, а не би трябвало", казва Паскал Педузи, изследовател в Програмата на ООН за околната среда. Той допълва, че не можем да извличаме 50 млрд. тона годишно от някой материал, без това да води до огромен ефект върху планетата и съответно върху живота на хората.
Основната причина за тази криза е стремителната урбанизация. Всяка година има все повече хора на планетата и все по-нарастващ дял от тях се местят от провинциалните райони в градовете, особено в развиващите се страни. В Азия, Африка и Латинска Америка градовете се разрастват с темпове и мащаби, много по-големи от всякога в историята на човечеството.
Броят хора, които живеят в градските зони, се е учетворил от 1950 г. насам и е достигнал 4.2 млрд. в момента. ООН прогнозира, че още 2.5 млрд. ще се присъединят към тях в следващите три десетилетия. Това е еквивалентът на добавяне на осем нови града с мащабите на Ню Йорк годишно.
Строежът на сгради, които да приютят всички тези хора, както и пътищата, които да ги сплотяват в една общност, изисква огромни количества пясък.
В Индия, количеството строителен пясък, използван годишно, е станало тройно по-голямо от 2000 г. насам и все още нараства бързо. Китай сам по себе си вероятно е използвал повече пясък през това десетилетие, отколкото САЩ са употребили за целия XX век.
Търсенето на определени типове строителен пясък е толкова голямо, че Дубай, който се намира на ръба на огромна пустиня, внася пясък от Австралия. Точно така: износителите в Австралия буквално продават пясък на арабите.
Пясъкът обаче се използва не само за сгради и инфраструктура. Все повече той се употребява и за създаване на земята под краката на хората. От Калифорния до Хонконг, все по-големи и мощни кораби-драги изсмукват милиони тонове пясък от морското дъно годишно, като го струпват в крайбрежни зони, за да създават земя там, където не е имало такава.
Оформените като палмово дърво острови край Дубай са сред най-прочутите изкуствени земни маси, построени начисто в последните години, но те далеч не са единствени.
Лагос, най-големият град в Нигерия, добавя 2400 акра (9.7 кв.км.) градско разширение към атлантическото си крайбрежие. Китай добавя стотици километри към крайбрежието си и строи цели острови, за да разположи на тях луксозни курорти.
Тези нови недвижими имоти са ценни, но често водят до сериозни щети. Изгребването на океанското дъно е увредило коралови рифове в Кения, в Персийския залив и край Флорида. То съсипва морския хабитат и размътва водите с пясъчни струи, които засягат морския живот далеч от мястото за копаене.
Рибари в Малайзия и Камбоджа наблюдават съсипването на препитанието им от копаенето на дъното. В Китай превръщането на водни зони в суша унищожава крайбрежни влажни зони, ликвидира хабитати на риби и крайморски птици и увеличава замърсяването на водата.
Да не говорим за Сингапур, световен лидер в извличането на земи от морето. За да създаде повече място за своите близо 5 млн. жители, пренаселеният град-държава е разширил територията си с още 130 кв. км земя в последните 40 години, почти всички те с пясък, внесен от други държави.
Косвените щети за околната среда са толкова огромни, че съседните държави Индонезия, Малайзия, Виетнам и Камбоджа колективно ограничават износа си на пясък за Сингапур.
Сумарно, според холандска изследователска група, хората са добавили от 1985 г. насам 13 563 кв. км изкуствена земя към световното крайбрежие - територия, почти колкото площта на Ямайка. Повечето от тази земя е изградена с гигантски количества пясък.
Копаенето на пясък за употреба в бетон и за други индустриални цели всъщност е още по-разрушително. Пясъкът за строителство често се добива от реки. Лесно е да бъдат изтеглени песъчинките с всмукващи помпи или дори с кофи.
Пясъкът е лесен за транспортиране, след като бъде натоварен цял кораб, но драгирането на речни дъна може да унищожи хабитата, обитаван от живеещите на дъното организми. Разбитите седименти могат да размътят водата, да задушат рибата и да блокират слънчевата светлина, която поддържа подводната растителност.
Добивът на речен пясък също така допринася за бавното изчезване на виетнамската делта на Меконг.
В региона живеят 20 млн. души и реката е източник на половината от храната на страната, както и на голяма част от ориза, който изхранва останалата част от югоизточна Азия. Предизвиканото от климатичните промени повишаване на морското равнище е една от причините делтата да губи еквивалента на територията на футболно игрище и половина ежедневно. Но друга причина според учените е, че хората ограбват пясъка от делтата.
В продължение на векове, делтата се е попълвала от седименти, пренасяни надолу от планините в централна Азия от река Меконг.
В последните години обаче, във всяка от няколкото държави по течението й добивни компании са започнали да вадят огромни количества пясък от речното корито. Според изследване от 2013 г. на трима френски учени, около 50 млн. тона пясък са били извлечени само през 2011 г. - достатъчно, за да покрият целия град Денвър с 5-сантиметров пласт пясък.
Междувременно са построени пет големи язовира по Меконг в последните години и още 12 са планирани за строителство в Китай, Лаос и Камбоджа. Язовирите допълнително намаляват притока на седименти към делтата.
С други думи, докато естествената ерозия на делтата продължава, естественото й компенсиране с нови седименти спира.
Учените от програмата за региона Меконг в Световния фонд за дивата природа (WWF) смятат, че с тези темпове близо половината от делтата ще изчезне към края на века.
Допълнително ситуацията се влошава от факта, че драгирането на Меконг и други водни пътища в Камбоджа и Лаос причинява срутвания на речните брегове, което отнася посеви и дори домове. Фермерите в Мианмар казват, че същото се случва и по река Айеярди.
Извличането на пясък от реките причинява и несметни щети на инфраструктурата по света. Разбитите седименти задръстват оборудването за водоснабдяване. Премахването на всички тези материали от речните брегове оставя основите на мостовете незащитени и лишени от опора.
В Гана добиващи пясък са изкопали толкова много земя, че опасно са оголили основите на сгради по хълмовете, които са изложени на риск от срутване. И това не е чисто теоретичен риск. Добивът на пясък причинява срутване на мост в Тайван през 2000 г.; същото се случва и на следващата година в Португалия, точно докато автобус преминава по моста, което води до смъртта на 70 души.
Търсенето на силикатни пясъци с висока степен на чистота, които се използват за производство на стъкло, както и във високотехнологични продукти като соларни панели и компютърни чипове, също нараства.
Американската индустрия на фракинга също се нуждае от много издръжливите песъчинки с висока степен на чистота. Резултатът е, че акри земеделски земи и гори в Уисконсин, където има големи запаси от тези ценни пясъци, се превръщат в места за минен добив.
Надпреварата за пясъка е станала толкова ожесточена, че на много места престъпни банди се намесват в този бизнес като изравят пясък с мегатонове, за да го продават на черния пазар.
Според групи за защита правата на човека, в части на Латинска Америка и Африка деца са заставени да работят като роби в пясъчни мини. Бандите успяват да го правят необезпокоявани по същия начин, по който го прави организираната престъпност другаде - като плащат на корумпирани полицаи и държавни чиновници, за да не ги закачат.
И ако преценят за нужно, като пребиват и дори убиват тези, които се изпречват на пътя им.
Хосе Луис Алварес Флорес, еко-активист в южния мексикански щат Чиапас, който води активна кампания срещу незаконния добив на пясък в местна река, е застрелян през юни. Твърди се, че до тялото му е намерена бележка със заплахи към семейството му и други активисти.
Два месеца по-късно полицаи в Раджастан, Индия, са простреляни, докато се опитват да спрат конвой от трактори, превозващи незаконно добит пясък. Във възникналата престрелка двама миньори загиват и двама полицаи са хоспитализирани. По-рано тази година, миньор на пясък в Южна Африка е прострелян седем пъти при спор с друга група миньори.
Това са само последните жертви. Насилието заради търговията с пясък в последните години отнема животи в Кения, Гамбия и Индонезия. В Индия "пясъчни мафии", както ги нарича местната преса, са ранили стотици хора и са убили десетки. Сред жертвите са 81-годишен учител и 22-годишен активист, които са намушкани смъртоносно, изгорен е жив журналист и поне трима полицаи са прегазени от камиони с пясък.
Информираността за щетите, причинени от необходимостта от пясъка, нараства.
Много учени работят върху начини за заместване на пясъка в бетона с други материали, включително летлива пепел, материал, оставащ след горенето във въглищни електростанции, надробена на ситно пластмаса и дори счукани черупки, получени при добив на палмово масло, както и оризови люспи.
Други разработват бетон, който изисква по-малко пясък, докато учените също така се стремят да открият по-ефективни начини за стриване и рециклиране на бетона.
В много западни държави добивът на речен пясък като цяло е прекратен, но убеждаването на останалите държави по света да последват този пример ще бъде трудно. Предотвратяването или намаляването на потенциалните щети за реките ще изисква строителният бранш да бъде отбит от добивани от реките пълнители, констатира скорошен доклад на WWF за глобалната пясъчна индустрия.
Този тип промяна в обществата е подобна на тази, необходима за преодоляване на климатичните промени, и ще наложи изменения в начина, по който се възприемат пясъкът и реките, и начина, по който се проектират и строят градове.
Мете Бендиксен, експерт по крайбрежна география в Колорадския университет, е сред нарастващия брой учени, които призовават ООН и Световната търговска организация да правят повече, за да ограничат щетите, причинени от добива на пясък.
Според него трябва да имаме програма за мониторинг и по-сериозен контрол, защото в момента няма никакъв.
Сега никой дори не знае колко точно пясък се извлича от земята, нито къде, нито при какви условия. По-голямата част от този процес е недокументирана. Просто знаем, заявява Бендиксен, че колкото повече хора има, толкова повече пясък ни е нужен.
