Само 9 месеца след последните парламентарни избори гръцките граждани отново са призовани пред урните.
Оставката на Алексис Ципрас сложи край на един от най-кратките правителствени мандати в новата история на Гърция, докато страната се опитва да си поеме въздух след тежката финансова криза, в която потъна около преговорите с кредиторите за новата спасителна програма.
Дълговият крах на Гърция доведе и до политически сътресения, с които бяха белязани последните 15 години - от рухване на двуполюсния модел до възход на радикалните формации от ляво и дясно.
Как се стигна дотук?
2000 г.
Премиерът Костас Симитис свиква парламентарни избори пет месеца преди планираната дата в опит да получи подкрепа за нов мандат, с който да доведе до край преговорите на Гърция за членство в Еврозоната.
Тези избори са най-оспорваните в историята на сблъсъка между ПАСОК и Нова демокрация - двете най-големи политически партии на Гърция след падането на военния режим през 1974 г.
Симитис - член на лявоцентристкия ПАСОК, печели с подкрепата на 43,8% от избирателите, с малка преднина пред дясната Нова демокрация, която взема 42,7 на сто.
2004 г.
След три последователни социалистически правителство Нова демокрация се връща на власт. Костас Караманлис става министър-председател след поредната оспорвана изборна победа: Нова демокрация взема преднина с по-малко от 5% пред ПАСОК.
Костас Караманлис е вторият премиер на Гърция от фамилията: неговият чичо Константинос Караманлис управлява страната в продължение на 6 години между 1974 и 1980 г.
Съперникът му - Георгиос Папандреу - също е наследник на голяма политическа династия. Както баща му Андреас, така и дядо му Георгиос са заемали премиерския пост през последните 50 години.
2007 г.
Костас Караманлис остава начело на гръцкото правителство и след изборите през 2007 г., макар че разликата между неговата Нова демокрация и конкурента ПАСОК е само 3,7%.
Тогава се случва първият видим пробив на крайно-лявата СИРИЗА, която увеличава парламентарното си представителство от шестима на 14 депутати в гръцкия парламент, състоящ се от 300 мандата.
2009 г.
Опозиционните партии настояват за предсрочни избори и формиране на стабилно правителство, което да посрещне удара на икономическата рецесия. Няколко души от управляващата Нова демокрация са замесени във финансови скандали, които нанасят сериозен удар по репутацията на партията.
ПАСОК триумфира, като побеждава десницата с 43,9% срещу 33,5%. Георгиос Папандреу е новият премиер на Гърция.
Това са първите избори на Алексис Ципрас като лидер на СИРИЗА.
Май 2012 г.
Гърция пропада в пропаст от финансовата и политическата криза. Отново се свикват предсрочни избори, но този път целта е да се избере правителство, способно да приложи тежките мерки за бюджетни съкращения, наложени от международните кредитори на Атина.
Двете традиционни партии ПАСОК и Нова демокрация отбелязват крах на електораланта си подкрепа, като общият им вот едва достига 1/3 от гласовете на гръцките избиратели.
СИРИЗА измества ПАСОК и се превръща във втората по големина политическа сила с 16,7%. Тя се нарежда на второ място след Нова демокрация, която получава само 18,8 на сто от гласовете.
Формирането на устойчиво правителство е невъзможно при подобна подредба на партиите, което води до повторно свикване на предсрочни избори.
Юни 2012 г.
Нова демокрация отново излиза на първо място с 29,7%, този път с доста по-голям дял от гласовете през май. СИРИЗА също запазва втората си позиция с 26,9 на сто, а ПАСОК изостава с 12,3%.
Лидерът на Нова демокрация Андонис Самарас съставя кабинет на базата на широка коалиция, в която влиза ПАСОК, но не и СИРИЗА.
Алексис Ципрас остава в опозиция с обещанието, че може да предоговори крайно непопулярната програма за икономии, наложена на Гърция.
Януари 2015 г.
Гърция свиква предсрочни избори, след като парламентът не успява да избере нов президент на мястото на 86-годишния Каролос Папуляс.
За първи път СИРИЗА се оказва първа политическа сила, като получава 36,3% от гласовете на избирателите, а 40-годишният Алексис Ципрас става най-младият министър-председател на Гърция за последните 150 години.
Правителството му идва на власт с обещание да сложи край на дългогодишните бюджетни съкращения. Сривът на ПАСОК продължава, като партията слиза на седмо място с едва 4,7%.
Септември 2015 г.
Оставката на Алексис Ципрас идва само 9 месеца след първата му изборна победа и броени седмици след сключването на ново споразумение с международните кредитори за 3-годишен период.
Предварителните социологически проучвания не показват ясен фаворит на гръцките избиратели, като нито СИРИЗА, нито Нова демокрация имат шанс да получат повече от 1/3 от гласовете.
Едно е сигурно - предстоят тежки преговори за формиране на коалиционно правителство.
