Ако преди седмици британският премиер Борис Джонсън отказа на Шотландия исканото правомощие за нов референдум за независимост, то сега страната след Брекзит отказва да свали знамето на Европейския съюз (ЕС), което се вее пред сградата на парламента в Единбург.
Преди ден, докато Европейският парламент ратифицираше споразумението за Брекзит, парламентът на Шотландия подкрепи предложение с призив за провеждане на нов референдум, на който "народът да може да реши дали желае да бъде независима държава".
Борис Джонсън преди дни обаче отказа да позволи подобно нещо на шотландците, като припомни на шотландския първи министър Никола Стърджън, че страната се е съгласила референдумът през 2014 г., в който шотландците избраха да останат в Обединеното Кралство, да бъде вот „веднъж на поколение".
Тогава 55% от хората отговориха с "не" на въпроса дали искат независимост. Но през 2016 г. се взе решението Великобритания да напусне ЕС, но на това допитване гласоподавателите в Шотландия подкрепиха оставането в евросъюза с 62%, докато в цяла Великобритания общо 52% гласуваха за напускане.
Шотландската национална партия разглежда това като "съществена промяна на обстоятелствата", която би оправдала втори референдум за независимост, тъй като Шотландия е изправена пред това да излезе от ЕС "против волята си". Нещо повече, партията се представи силно на изборите и спечели 48 от 59 места на север от границата на общите избори през декември, провеждайки кампания „бъдещето на Шотландия да е в ръцете на страната".
Целта на Шотландската национална партия е Шотландия да напусне Обединеното кралство и да се присъедини към ЕС като независима държава членка.
Какви са ходовете на Шотландия
Отдавна има правен дебат дали шотландският парламент, вместо депутатите от Уестминстър, могат да приемат законите, необходими за ново гласуване за независимост, но въпросът никога не е бил тестван в съда.
Във всеки случай Стърджън иска правителството на Обединеното кралство да прехвърли правомощията, позволяващи провеждането на референдум, както се случи през 2014 г.
Според нея това ще гарантира, че резултатът от референдума ще се разглежда като напълно легален и легитимен, особено от ЕС. Но Борис Джонсън й отказа. Първият министър реагира, че „не можеш да държиш Шотландия в съюза против волята й". Тя не изключва да стигне до съда по въпроса, което ще бъде труден и потенциално продължителен процес.
Тя изключва варианта с неоторизиран вот и посочва като пример испанския регион Каталония, която доказва, че това „не води до независимост".
Вариант за първият премиер е и да се насочи към наистина голяма победа на изборите за парламент в Шотландия през 2021 г. със изрична предизборна платформа за изискване на референдум.
Данните от проучванията, събрани от What Scotland Thinks, показват известно засилване на подкрепата за независимост - без отговорите "не знам", 51% отговарят с „не" и 49% с „на" (при 55 на 45% през 2018 г., които проценти са същите като на референдума през 2014 г.).
Шотландската национална партия се надява, че комбинация от Brexit и враждебността в Шотландия заради отказа на Борис Джонсън ще насочи още хора в посока подкрепа за независимостта.
На практика Шотландия няма да стане независима в деня след гласуване на евентуален референдум, на който мнозинството гласува с "да".
След това трябва да има период на преход. Около 18 месеца са необходими, за да се създаде независима шотландска държава. Дори и утре да се проведе референдум, преходът ще продължи след края на 2020 г., когато Обединеното кралство трябва да завърши излизането си от ЕС.
Това означава, че Шотландия ще напусне ЕС с останалата част от Обединеното кралство и ще трябва да подаде молба да се присъедини отново. Шотландските министри приемат, че ще трябва да преминат през "процес на присъединяване" за членство в ЕС, но искат да започнат това "възможно най-скоро".
Шотландия би трябвало да отговаря на същите критерии за присъединяване като всяка държава, която иска да се присъедини към ЕС, въпреки че би имала предимството да бъде нов член. Въпреки че много от законите и разпоредбите на Шотландия вече отговарят на стандартите на ЕС, правилата за влизане пораждат цяла поредица въпроси относно неща като валута, нива на дефицит и граници.
Стърджън е притисната по много от тези теми, като твърди, че Шотландия може първоначално да продължи да използва лирата и няма да се нуждае от присъединяване към еврото. Тя казва, че финансовото състояние на страната може да бъде приведено в рамките на правилата на ЕС чрез засилване на икономиката.
Очакванията за независимост на нейната собствена партия предполагат, че това може да отнеме няколко години, докато Стърджън иска Шотландия да се присъедини към ЕС възможно най-бързо. Първият министър също така желае да избегне твърда граница между Шотландия и Англия.
Какво казва шотландската опозиция
Преди ден парламентът подкрепи предложението на правителството за получаване на власт за провеждане на нов референдум за независимост на Шотландия.
Патрик Харви, съ-лидер на Шотландската партия на зелените и член на парламента на Шотландия, подкрепя тази позиция. Според него трябва да се вземе предвид разликата между гласуването на шотландците да останат във Великобритания през 2014 г. и тези, които са пожелали да останат в ЕС през 2016 г.
Главният държавен секретар на Шотландия Алистър Джак коментира, че шотландците трябва да се съсредоточат "върху общата политика в областта на рибарството, нашите крайбрежни общности, нашите търговски сделки, всички добри неща, които можем да направим, а не още една година на референдуми, злоупотреба и разделение".
Временният лидер на шотландските консерватори в парламента Джаксън Карла смята, че Стърджън преследва „мания за сметка на реалните и належащи приоритети на страната" и според него правителството трябва да бъде съсредоточено върху въпроси като образование и престъпност.
А според лидера на шотландските лейбъристи Ричард Леонард "хората на Шотландия не искат скоро да се проведе друг референдум за независимост". На дебатите той каза, че "никой в тази зала наистина не вярва, че ще има референдум тази година". Според него Стърджън използва парламента, „за да говори със собствената си партия", но дори не разговарят за истинските проблеми.
Лидерът на шотландските Либерални демократи Уили Рени също смята, че референдумът не е за страната като цяло, аргументирайки се, че на хората им е омръзнало от конституционното разделение.
Според самата Стърджън "антидемократичната позиция на опозиционните партии" срещу нов референдум е породена от страх да поставят въпроса пред обществото.
И, както Тейлър посочва, Стърджън не иска да просто да проведе нов референдум за шотландска независимост. Тя иска да спечели такъв.
