В последния работен ден на 2015-та година - 30-ти декември, полското правителство предложи, а долната камера на полския парламент гласува, доста спорен законопроект за реформиране на обществените медии в страната.
Законопроектът, който беше одобрен от долната камера (Сейм) с 232 гласа "за", 152 "против" и 34 "въздържали се", в същността си действително е притеснителен, защото предвижда възможността управляващата партия пряко да назначава директорите на обществените радио и телевизия, както и да ограничава броя на независимите кандидати в регулаторния орган.
Новият закон бе внесен в Сейма в понеделник вечерта и гласуван в най-кратки срокове.
Съгласно нормативния акт мандатът на настоящите членове на управителните и надзорните съвети на обществените медии изтича незабавно. Според гласуваните дотук промени, отсега нататък назначаването и уволняването на ръководители на обществените медии ще е в компетенциите на министъра на държавното съкровище (министър на финансите).
Досега това ставаше с конкурс, организиран от Националния съвет за радио и телевизия.
Решението за гласуване на законопроекта беше взето, въпреки писмото на вицепрезидента на Европейската комисия Франс Тимерманс, който по рано в сряда, 30-ти декември, изпрати нота до министерството на външните работи и до правосъдното министърство на Полша.
Тимерманс призова правителството да прецени доколко предвидените промени отговарят на стандартите на Европейския съюз за свободата на словото.
"Свободата и изразяването на различно мнение в медиите са от ключово значение за плуралистичното общество в страна членка на ЕС, според общите ценности, върху които е базиран Европейския съюз", казва се в обръщението на Тимерманс.
Асоциацията на европейските журналисти също изрази голямото с безспокойство относно замислените промени.
"Ако бъдат приложени, предложените промени ще поставят обществените радио и телевизия под прекия контрол на правителството, което ще даде възможност да се уволняват уважавани журналисти по политически причини и ще доведе до системна редакторска намеса в съдържанието на предаванията в полза на управляващите", заявиха от асоциацията.
Ден по ранопет от Европейските най-големи журналистически медийни групировки: Европейската федерация на журналистите, Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), Асоциацията на европейските журналисти, "Репортери без граница" и Комитета за защитна на журналистите (Committee to Protect Journalists) заявиха ден преди гласуването на законопроекта:
"Ако полският парламент приеме предложените промени... Полша ще създаде репресивен режим, който ще бъде прецедент сред всички страни-членки на ЕС".
Законопроектът предстои да бъде одобрен още и от горната камера на парламента, която се състои от 100 души (Сента), а за да влезе в сила, трябва да бъде подписан от президента.
Запознатите с полската вътрешна политика обаче знаят, че в случая това гласуването ще бъде по-скоро формалност, тъй като управляващата партия на Ярослав Качински има мнозинство в Сената, а президентът Анджей Дуда беше избран през май именно като кандидат на същата партия.
Консервативната и евроскептична партия "Право и справедливост" спечели изборите в Полша през октомври 2014-та година с голямо мнозинство и се превърна в първата политическа сила, която има възможност да управлява самостоятелно в демократичната история на страната след 1989-та.
След противоречивото решение, гласувано от Сейма, европейският комисар за дигиталната икономика и информационното общество Гюнтер Йотингер заяви, че има много причини за активиране на механизма на правовата държава и поставянето на Варшава под наблюдение.
Санкциите при нарушаване на основните принципи на Европейския съюз могат да включват дори отнемането на правото на глас на засегнатата страна в Европейския съвет.
Доколко това е възможно да се случи в случая с Полша обаче е спорно, особено, ако си припомним, че дори конституционните промени, предприети от правителството на Викор Орбан през 2013-та година не задействаха подобна санкция срещу Унгария.
А тогава ставаше дума за промени, които засегнаха не само обществените медии, но и изцяло медиите в страната, тъй като задействаха спорен механизъм за ограничаване на "словото на омразата" и дори "квота" за брой положителни новини в независимите издания.
