Царството на дрогата в Сао Пауло

Дрогата си има почти официална държава в бразилския мегаполис Сао Пауло. Място, което условно можем да наречем Крекландия. Там всичко може да се размени срещу дрога - "слушалка" на душ, захабена раница, кашаса (вид ром от захарна тръстика), слушалки, коли с дистанционно, абажури.

Можете да видите момче да върви, носейки стол - то се надява да го размени за малко крек - вид кокаин. След малко то спира пред барака, а трафикантът вътре го поглежда и прави жест, показващ, че "няма сделка."

Столът тук не струва нищо. Мъж с чифт маратонки има по-голям късмет. "Кой иска чифт Nike? Имам маратонки Nike" вика той. Миг по-късно той вече е направил бартерът.

Наскоро се провежда мащабна полицейска операция, при която трафикантите и потребителите на дрога са премахнати от най-централните и представителни улици на града.

Към момента те са в района около площад "Принцеса Изабел", на 400 метра от бившата Крекландия. Кметът на Сао Пауло - Жоао Дориа - казва, че това е "открит пазар за дрога".

Новата Крекландия се разраства постоянно и е с население почти изцяло от мъжки пол. "Жителите" й достигат 1000 души в зависимост от часовия пояс на деня. На мястото често се налага намеса на полицията.

Крекландия е изградена от брезентови палатки. Те имат две основни функции - предпазват от студа и дъжда и осигуряват дом на трафиканите на дрога. Във всяка от палатките има малка масичка, на която са изложени предлаганите продукти: кристален крек, напитки, запаки, цигари, лули.

Трафикатите седят от едната страна на тези маси, за да преговарят за продажби или бартери, но далеч не се пазарят с всеки наркозависим. Потребителите на дрога са изградили деликатен начин да предават крека един на друг,

През деня потокът от продажби, бартери и употреба на наркотици не е голям, най-малкото заради присъствието на десетки социални и медицински работници. Те се опитват да убедят пристрастените да потърсят лечение за зависимостта си, обикновено безуспешно.

През повечето време полицейското присъствие е ограничено до две бронирани полицейски коли с по четирима полицаи във всяка. Достъпът до площада обаче е свободен и трафикът към него се извършва без никаква намеса на властите.

Нощем вълната от клиенти се засилва. Пристигат стотици хора, търсещи дрога и питиета. Вечер на Крекландия има два типа хора. Едните са бездомните, които съставят около 80% от населението на Крекландия.

Те са безработни или работят нелегално срещу минимално заплащане. Другата група е многообразна и включва добре облечени и поддържани хора на възраст между 20 и 30 години, макар че сред тях има и такива над 45.

Можете да видите мъж, който влиза в района, облечен с панталон с тиранти и елегантно бомбе. Такива хора обаче не се задържат за дълго там. Те купуват желания от тях наркотик (крек, кокаин, марихуана), употребяват го и си отиват.

Някои от хората на средна възраст идват веднъж или два пъти седмично да пушат крек. Те просто приемат наркотика, заплащат и се прибират да спят. Не се задържат на това място и минута повече.

Танци до зори

Часът е 2:30 сутринта и в Крекландия все още има будни хора. От преносими тонколони се лее фънк и рап. Бездомни обикалят с пазарски колички в ръце, а шумът се смесва с чуковете, които забиват колчетата на палатките.

Някой свири на укулеле, а друг подхваща соло на китара, което бързо затихва.

Малко по малко районът се превръща в нещо като рейв-парти. Хората взимат наркотици, танцуват и пият до зазоряване. Има запалени огньове, за да се стоплят, а пушекът допълва миризмата на изпражнения.

Можете да видите младеж да се качва на една от детските площадки - катерушки - и за по-малко от 10 минути си построява импровизиран дом в горната им част. Детската площадка се превръща в жилище. Тунелът под пързалката става приют за още наркозависими.

Денонощно млади момчета карат колела до и от Крекландия. Има и хора, които обикалят наоколо боси, а други лежат на земята, която става кална, когато завали. Някои ровят из боклуците в търсене на нещо за ядене или желязо, от което да си направят лула.

В бившата Крекландия потребителите на дрога и трафикантите са били на една улица. Новата държава на крека е по-скоро като лабиринт. Тя си има "бар", който всъщност е палатка, дълга 10 метра.

Освен лули за крек барът продава уиски, бренди, бира, катуба (вид афродизиак), цигари, запалки, вода и газирани напитки.

Персоналът на "бара" работи на смени. Един младеж например е там до 22:00 часа, след което го сменя руса жена, която прекарва голяма част от нощта, забила поглед в телефона си. От време на време идва мъж, който попълва запасите с нови продукти.

На Крекландия има и храна, макар че поне една пета от хората, които са там, не са се хранили през последните 24 часа. Недалеч от бара мъж продава сандвичи. Той разполага с хляб, пакет маслини, магданоз, лимон, месо, горчица, пипер, маргарин, доматен сос и сол.

За да изпече месото, той разпалва огън в пазарска количка и поставя отгоре грил тиган. Други палатки се специализират в производството на лули. Собствениците на този дребен бизнес прекарват нощите си в производство, за да могат да разменят стоките си срещу крек.

Естествено, всичко това се случва насред облак от пушек от крек. Всеки, който отива там, само за да изяде някой сандвич, вдишва солидно количество пушек от наркотика - дори човекът, продаващ сандвичи, също пуши.

Деца и тийнейджъри обикалят свободно из Крекландия. Един от наркодилърите всъщност е 12-годишно момче. То стои пред маса заедно с жена. И двамата са се скрили под чадър.

В ранните часове на нощта едър разгърден мъж, който не изглежда като типичен консуматор на дрога, идва да си купи малко крек. Хлапето приготвя дозата му. Друго момче признава, че идва тук да взема наркотици. "Но не живея тук" казва то със забит в земята поглед.

Атмосферата като цяло е приятелска. Няма сбивания, само няколко души спорят, без да има нещо сериозно. Млад мъж обаче е пребит от трима полицаи. Други негодуват и се опитват да се намесят. За минути шест коли на общинската охрана пристигат на площада и тълпата се разпръсва.

След първата полицейска операция, кметът Дориа обяви ликвидирането на "Крекландия". Оттогава насам обаче малко неща са се променили за потребителите на дрога. Сега хората са малко по-предпазливи, и не са толкова сигурни на кого могат да имат доверие.

Опасенията им са, че всеки би могъл да се окаже работещ под прикритие полицай... или журналист.

Новините

Най-четените