Гдиня - полският град на брега на Балтийско море с едно от най-големите пристанища в региона, с док, дълъг почти 400 метра и широк 70 метра. В близост до този северен полски град се намира компания, наречена Crist, която произвежда части за кораби, контейнери и вятърни паркове.
Наскоро Crist, чиято продукция отива предимно за държави от Западна Европа, получи 37 милиона евро от Брюксел от фонд, който има за цел да създаде работни места в традиционно по-бедните региони на Европейския съюз.
Но има подробности, които длъжностните лица в Брюксел вероятно са пропуснали. Например фактът, че може би не всички, които работят в тази корабостроителница, работят там доброволно.
Според проверка на местните власти част от работниците, наети като подизпълнители от компанията, са от Северна Корея. Те работят при много ниски заплати и в нечовешки условия. И ако досега за севернокорейци, работещи в чужбина при робски условия, се знаеше, че има в държави като Русия и Китай, които традиционно поддържат отношения с Пхенян, сега става въпрос за държава от Европейския съюз.
Темата обаче се избягва от полските власти, чиито разследвания поне засега остават без ясен финал или без дори публикуване на повече информация за условията на работа за такива работници.
В страната въпросът стана актуален още през 2014 г., когато един севернокорейски заварчик на име Чон Кьонгсу почина по време на работа в един от цеховете на корабостроителницата. Причината за смъртта му е самозапалване заради липсата на защитен костюм и опасната работа.
Тогава разследването на полските власти да посочи Crist и лошите условия създадени от компанията като основна причина за смъртта на мъжа и потвърди предположенията за ужасните условия в които работниците от Северна Корея са принудени да работят. Въпреки това обаче разследването не даде никакви подробности относно това какво реално се случва зад вратите на подобни компании, експлоатиращи труда на чужденци.
Единствените по-сериозни данни по темата идват от изследвания на Азиатския център в Лайден, Холандия. Учените от центъра успяват да направят интервюта с работещи в Полша севернокорейци.
Основното опасение на интервюираните била тяхната анонимност, тъй като те продължават да се притесняват за това, което може да се случи на семействата им у дома.
Изследването установило, че на тези хора е забранено да се движат свободно из страната, както и да говорят с хора извън компанията, която ги е наела. Междувременно те са задължени периодично да получават "уроци по идеология" от представители на режима в Пхенян.
Самите условия на труд са под всякакви европейски стандарти - 6-дневна работна седмица със смени от по 12 часа (а понякога и повече), а от реалната заплата, която им се полага (значително по-ниска от тази на обикновен полски работник), те получават само колкото да се изхранват, докато останалото отива за държавата и "надзираващите" ги нейни представители.
Бягството е невъзможно. Не просто заради строгите мерки за сигурност, които следят работещите севернокорейци да не бъдат изпускани от поглед, но и заради това, което очаква близките им в Северна Корея, ако се опитат да избягат или да направят нещо не по правилата.
Но сега вече има съпротива. За първи път се намира севернокореец, който се е съгласил да свидетелства за експлоататорските условия на труд в компанията и въобще спрямо работниците от неговата страна.
Той твърди, че режимът от Пхенян го е изпратил в Полша и по-специално корабостроителницата в Гдиня, където е бил принуден да работи по над 12 часа на ден при сурови условия и тотален контрол върху личния му живот под заплахата от саморазправа с него и с близките му.
Засега самоличността му се държи в тайна от медиите от съображения за сигурност. Неговият адвокат - Барбара ван Страатен от Холандия - вижда заплаха не само заради дългата ръка на Северна Корея, но и заради нежеланието на полските власти да сътрудничат по темата.
Затова и те са завели дело в холандски съд срещу холандската компания, която на практика е доставила на Crist севернокорейските работници. И именно в това дело се очаква да се разкрият множество подробности за начина, по който са експлоатирани
От една страна, някои полски компании разглеждат Северна Корея като източник на много евтина работна ръка. От друга, е самият режим в Пхенян, за който принудителният труд е добре дошъл доход за бюджета.
Според изчисленията на ООН, КНДР получава годишно между 1,2 и 2,3 млрд. долара от това, че изпраща работниците си в чужбина да извършват тежък физически труд във ферми или във фабрики. Професорът Ремко Бройер, специалист по Северна Корея говори за "съвременното робство".
Смята се, че към момента повече от 50 000 севернокорейци работят при тежки и дори нечовешки условия в над 40 държави по света.
За граждани на държави извън ЕС Полша издава пет различни вида разрешителни за работа, които не могат да надвишават три години, освен ако не са удължени от работодателя. Така че не е лесно да се каже колко са севернокорейците в момента в Полша. Само през 2015 г. са издадени 466 разрешителни.
Властите в Полша отказват да назоват точен брой севернокорейците пребиваващи в момента в страната, но според Бройер става въпрос за около 800 души, работещи в различни заводи. Въпреки че това е сравнително малък брой, съпоставен с хилядите, работещи в Китай и Русия, Полша все още е важна от гледна точка на Пхенян, тъй като заплатите, давани там, са по-високи.
Големият въпрос е какво ще последва сега.
Делото в Холандия определено ще доведе до излизането на бял свят на доста нелицеприятни неща, свързани с експлоатацията на чуждестранни работници, a отговорниците са заплашени от присъди до 18 години затвор и 95 хил. долара глоби и обезщетения.
Това обаче може и да не повлияе особено на полската корабостроителна компания Crist, особено като се има предвид досегашното нежелание на властите в страната да обърнат по-сериозно внимание на проблема.
