На пръв поглед най-новият скандал във Вашингтон няма много общо с българската действителност. Бен Роудс, заместник-съветникът на президента Барак Обама по националната сигурност, е име, което до преди няколко дена 99% от американците дори не бяха чували. Тогава какво остава за родната публика?
Махнете обаче огромната власт на Белия дом и главозамайващото глобално ниво на политиката на Вашингтон и ще установите, че сюжетът е странно трагикомичен. По залитания и изцепки, шокиращо, дори напомня за недоразуменията из родните кулоари на властта.
Накратко скандалът може да се опише така: Бен Роудс, 38-годишният заместник-съветникът на президента Барак Обама по националната сигурност, даде неочаквано откровено интервю пред журналиста Дейвид Самюълс.
То бе публикувано под формата на обширен портрет в The Nеw York Times под заглавието "Кандидат-писателят, който стана външнополитическото гуру на Обама".
Задълженията на Роудс се състоят главно в това да комуникира позицията на Белия дом по международните отношения и глобалната сигурност. Съветникът често също участва в дискусиите на американската външна политика.
Роудс е известен като човек, който е много близък до Обама - човекът, който "чете" мислите на президента и ги привежда в съобщения до масовата публика. В статията Роудс се хвали с "mind melt" с Обама, т.е. "сливане на мозъците".
Останалите признания в текста са също толкова арогантни и директни.
Например Роудс признава, че историята, с която бе продадена атомната сделка с Иран на американската общественост, е доста разтеглена версия на случилото се.
Досега, според комуникационната стратегия измислена от съветника на Обама, Белият дом обясняваше, че смяната на властта в Техеран през 2013-та, когато по-умереното крило водено от Хасан Рохани спечели изборите, е дала възможност за преговори.
В действителност няма данни, че с избирането на президента Рохани Иран е станал по-либерален.
Още по-голямата манипулация представлява времето на преговорите, защото реално те са започнали още през 2012-та. Завъртайки историята около избирането на "умереното крило" обаче, американската публика бе убедена, че това е шанс на милиони и няма защо да се задават въпроси какво съдържа всъщност сделката.
Статията също честно разкрива как Белият дом "захранва" близки журналисти с информация и мнения.
Не че в практиката има нещо ново или изненадващо, но все пак никой не очаква администрацията хладнокръвно и пренебрежително да си го признае от страниците на авторитетното издание.
Други моменти в текста на журналиста Самюълс са направо комични, въпреки че това явно не е целта. Роудс например се оплаква как всички репортери са "на по 27 години, и единственият им опит е да отразяват предизборни кампании... Те буквално не знаят нищо". Критиката не е неоснователна, но звучи крайно проблематично, ако не и направо иронично, точно от неговата уста.
Роудс има магистратура по креативно писане, но след 11 септември 2001 година решава, без никакъв външнополитически опит, че иска да пише за външна политика.
Благодарение на връзките на родителите си получава назначение като автор на речи за конгресмен. Оттам става и секретар на Iraqi Study Group, комисията, която разследва как администрацията на Джордж У. Буш вкара САЩ във войната в Ирак. През 2007-ма той се озовава в предизборния екип на Обама.
С други думи Роудс, на 38 години, страда от същите недостатъци, в които обвинява репортерите.
Нито е пътувал кой знае колко по света, преди да поеме поста, още по-малко има солидна академична подготовка. Единственото, с което може да се похвали, е, че е научил как да играе изключително добре политическата игра.
В българския вариант Роудс щеше да бъде наречен "калинка", популярното название на учили-недоучили парашутисти, спуснати на високите държавни постове по политическа линия.
Авторът на статията Дейвид Самюълс, уж опитен журналист, не може да се спре да се възхищава на откритите манипулации на Роудс. И така, без да иска, вероятно излага съветника много повече, отколкото би го направил с критична статия.
За тези, които не са имали взимане-даване с Роудс, текстът в NYTimes дойде като пълна изненада.
Макар и само периферно, аз също съм работила с него. Като акредитиран чрез Държавния департамент журналист, имам право да слушам телефонните брифинги на Белия дом по международните теми (чуждестранните репортери обаче не получават право да задават въпроси).
Брифингите обикновено се водят от Роудс, който обширно разяснява опорните точки на администрацията на Обама.
През годините за мен слушането им се превърна в занимание, също толкова желано, колкото и ходенето на зъболекар. Не само че рядко излиза истинска новина, но и подходът на Роудс е труден за преглъщане за всеки над петгодишна възраст. Кратко и образно, това е тонът на някогашен комсомолски секретар, който обявява, че всички в понеделник трябва да се явят с бели ризки и колосани якички. Защото така.
В интерес на истината авторът на статията в NYTimes Дейвид Самюълс също отбелязва тона на Роудс, който, според него е "подплатен с агресивно презрение за всеки или всичко, застанало на пътя на президента".
Един пасаж в книгата "Duty"("Дълг") на бившия министър на отбраната до 2011-та Робърт Гейтс ме убеди, че грешката определено не е в моя телевизор.
Гейтс директно нарича вътре Роудс некомпетентен.
Всъщност настоящата статия дори не е първото разкритие за необичайно голямата роля на съветника. Още през 2013-та изданието написа, че Роудс е убедил Обама да оттегли подкрепата си за египетския диктатор Хосни Мубарак по време на Арабската пролет.
А това е ход, променил Близкия изток и дълбоко спорен сред външнополитическите експерти.
Обяснимо в последните дни реакциите спрямо статията и Роудс в частност, са крайни. Том Рикс, популярният коментатор на сп. Foreign Affairs, направо го нарече "задник".
Рикс подчертава, че е гласувал два пъти за Обама.
"Аз очаквам цинизъм във Вашингтон. Но той обикновено е комбиниран с много знания - като например Хенри Кисинджър. Да си циничен и незнаещ и да обърнеш тази комбинация в добродетел? За това се изисква арогантност в индустриално количество", написа още Рикс.
Президентът Обама работи по своето изявление във връзка със ситуацията в Либия през 2011-та година. До него са съветниците му по сигурността и по стратегическите коминикации - Том Донилън и Бен Роудс.
Снимка: Getty Images
Vanity Fair саркастично се запита дали толкова гениалният комуникатор ще успее да излезе от кашата, която сам забърка.
Със сигурност от критиките Роудс най-много трябва да го е заболяло сравнението, че не е много по-различен от идеологически закостенелите съветници на Джордж У. Буш, вкарали Америка в Ирак. В крайна сметка той, а и Обама, винаги са настоявали, че са по-различни и по-умни от неоконсерваторите.
Проблемът на Роудс очевидно е, че вижда всичко през обектива на американската грешка в Ирак през 2003-та. За него няма нюанси или променени обстоятелства, а всеки позволил си да критикува или да е на друго мнение, автоматично е вкаран в графата на стария, прегрешил външнополитически елит, жадуващ да вкара Америка в нова война.
Той накратко ги нарича в статията The Blob.
Това име идва от класическия филм на ужасите със Стийв Маккуин, където гигантска извънземна амеба започва да поглъща всичко по света.
Роудс дори си позволява да обяви хора, служили в администрацията на Обама като Хилъри Клинтън и Робърт Гейтс също за част от The Blob.
Разбира се има достатъчно съмнения, че Роудс е, който е, и е там, където е, защото президентът се нуждае точно от подобен политически питбул.
Арогантен съветник, който директно атакува старите пушки и бие канчетата на журналистите, е удобен когато шефът не желае сам да се ангажира с подобна непопулярна дейност.
За нещастие обаче "калинките" имат тенденция да оплитат конците и вкарват политическите си благодетели в каши (още един набиващ се паралел с родната действителност).
Може би никога няма да получим отговор на въпроса какво е накарало Роудс, който иначе не обича името му да се цитира директно в статии, да даде подобно откровено и арогантно интервю.
За администрацията на Обама последиците обаче са крайно неприятни. Роудс вече бе накаран да се извини публично на журналистическата гилдия.
Въпросите обаче дали администрацията е лъгала за атомната сделка с Иран не могат да бъдат спрени. Още по-остри са критиките, и от ляво и от дясно, че външната политика на САЩ се води от аматьори.
Напълно възможно е и скоро Роудс да подаде оставка и изчезне в небитието. Вредите обаче остават.
