Както повечето малки деца, Едоардо, Самуеле и Лудовика са увлечени в дива игра, докато чакат в лобито на хотел "Ригопиано Резорт" в сряда вечерта, малко след пет часа.
Времето е лошо, дори опасно, а лавинната опасност е четвърта степен по пет степенната скала. Близо 40-те гости на хотела са събрани в лобито, в очакване да бъдат евакуирани.
Родителите на децата стоят при багажите и чакат да бъде разчистен пътя от около десет километра до първото населено място, за да може да си тръгнат. През това време Едоардо, Самуеле и Лудовика отиват в игралната зала на хотела, където играят билярд.
Майката на Лудовика - Адриана и чичо й Джанфилипо очакват бащата Джанпаоло Парете да се върне. Той е отишъл до колата за лекарство, защото жена му има главоболие.
Точно в този момент огромна маса сняг, изкоренени борови дървета и кал, със скорост 100 километра в час удря хотел "Ригопиано", премествайки целия комплекс на 10 м. разстояние и покривайки го с 89 см сняг.
Парете е ужасен. Първият човек, на когото се сеща да звънне е Куинтино Марчела, негов бивш преподавател. "Планина от сняг покри всичко, цялото ми семейство е вътре" - казва Парете. Марчела веднага се обажда на 112 за помощ.
Но те не му вярват. От другата страна на слушалката го уверяват, че "в хотела всичко е наред". "Казаха ми, че са проверили два часа по-рано и собственикът е заявил, че всичко е наред и че се евакуират долу в планината". Но Марчела не им вярва. Той се обажда на всички спешни номера, за които се сеща.
Но никой не вярва на неговата история и той вече е обявен за "съмнителен". Така или иначе му обясняват, че са заети с други спасителни операции в региона. Тогава Марчела звъни на приятели с молба и те да подадат сигнал на спешния номер, тъй като на него не му вярват.
Няколко часа по-късно, след като повече хора се обаждат, помощта е изпратена.
Тези два часа са съдбоносни. По същото време спасителните екипи в Италия са в зоните, засегнати от земетресението от 5,3 по Рихтер, което се случи във вторник. А единственият път до хотела е напълно блокиран от многото паднал сняг.
Минават 12 часа, докато първите спасители пристигнат на мястото на инцидента. Докато силите на пожарната копаят тунел, за да разчистят пътя, елитните алпински спасители се спускат с хеликоптер до затрупания хотел и продължават пътя със ски. Те са там в 4:30 сутринта.
Силният вятър пречи на хеликоптерите часове наред. През това време Едоардо, Самуеле и Лудовика се крият в билярднта зала. Майката и чичото на Лудовика намират убежище в кухнята на хотела.
Валтер Милан, говорител на алпинските спасители, е сред първите, пристигнали на мястото. "Беше ужасяваща гледка" - казва той. "Копаехме с голи ръце. Викахме, крещяхме, но никой не ни отговаряше".
Това, което Милан не знае, е, че поне девет души са все още живи под руините на хотела, в който Джордж Клуни редовно отсяда по време на снимките за филма "Американецът".
Спасителите не искат да използват тежка техника, те се опасяват, че може целият хотел да се срути и да убие онези, които са преживели лавината.
Никой не знае, че долу, далеч под снега, във въздушен джоб, в стая, останала почти цяла, трите малки деца прекарват най-страшната нощ в живота си. Те говорят през стената с майката на Лудовика, и намират кашон с мини-опаковки течен шоколад Нутела и минерална вода.
Спасителите използват кучета-търсачи и техника, която засича телесна температура и движения. Така те откриват въздушния джоб. Но времето се влошава. В два часа през нощта в петък търсенето е временно преустановено. Прекалено е опасно и те рискуват също да бъдат засипани от снега.
Операцията се подновява отново на зазоряване. Започват да копаятв снега на мястото, където мислят, че има хора. Скоро се чуват гласове. Това е майката на Лудовика - Адриана и чичото. След няколко часа успяват да ги измъкнат живи.
"Сълзите ни замръзваха" - казва един от полицаите - Марко Бинни. "Наричаха ни ангели".
Но спасителите все още не са намерили трите малки деца, които са в билярдната зала, въпреки усилията на Адриана да им посочи мястото, откъдето е чувала гласовете. Часове по-късно те откриват и децата, след дълго копаене в снега и пробиване на дупка в стената. Тогава виждат лицата на децата, целите омазани в Нутела. Те обясняват, че възрастните са в другата стая. Едното се оправдава, че е намазало с шоколад зеленото сукно на билярдната маса.
Лудовика моли за бисквитка. Цялото семейство се събира в местната болница в град Пескара. С тях работят психолози. Те са в много добро физическо състояние, казва говорител на болницата. "Те не си спомнят нищо. За тези деца е по-добре да не мислят, нито да говорят за това отново" - обяснява Марчела, който ги е посетил в болницата.
Малко след като измъкват децата, спасителите намират още четирима оцелели. Те изваждат и две тела на жени, които не са успели да се преборят. Един от мъжете трябва да претърпи спешна хирургическа операция, защото ръката му е смачкана. Друг разказва как с часове е държал ръката на жена си и я е успокоявал, за да я запази жива. "Но след известно време тя почина" - казва той на спасителите, които разказват тъжната история на журналистите.
Когато пуска ръката му, той разбира, че съпругата му вече не е жива.
Другата жертва е майката на Едоардо, която никога няма да разбере колко смело момче е малкият й син. Впоследствие се оказва, че и баща му е сред жертвите. А родителите на третото дете - Самуеле все още се броят за изчезнали.
"Хората могат да издържат до шест дни в подобни условия" - казва Милан на четвъртия ден. "Все още имаме надежда. Затова търсенето продължава".
