През 2017 г. младите хора по целия свят се надигнаха остро срещу един австралийски милионер, който ги засегна с коментара си, че те "харчат по 40 долара на ден за смачкано авокадо и кафе“ и все още да очакват да си купят дом въпреки това.
Но в Южна Корея едно поколение на дълбоко разочаровани млади хора се отдава все повече на идеята за фриволните и безразсъдни разходи - от ежедневните таксита до скъпото суши - като инструмент за психологическо оцеляване, наречен "шибал бионг".
Грубият превод на този термин би звучал като "по дяволите и разходите" - от съществителното "шибал", което е жаргонна обидна дума в корейския език, и "бийонг" - разходи.
За пръв път "шибал бионг" се появява като фраза в туит от края на 2016 г. като допълнение към идеята за разход, който човек не би си и помислил да направи, ако не е подложен на сериозен стрес, като например скъпа доставка на храна за вкъщи или излишно возене с такси. Туитът набира популярност, а фразата впоследствие беше избрана за неологизъм на годината в Южна Корея от няколко големи местни медии.
Шибал бионг е разход, който може да изглежда ненужен, но който ви помага да се почувствате по-добре в тежък, натоварен или изнервен ден. Това са 20 долара, които даваш за такси до вкъщи, вместо да се возиш в метрото в ден, в който са ти отказали повишение, или ненужно скъпа вечеря, когато шефът ти е трил сол на главата за нещо нелепо.
Терминът предполага, че на човек му трябва малко щастие точно сега, защото така или иначе перспективите в дългосрочен план така или иначе изглеждат мрачни. Купи си това хубаво палто, защото повишението и без това изглежда крайно невероятно. Изяж тази хубава, вкусна пържола в този ненужно скъп ресторант, защото никога няма да спестиш достатъчно за качествено пенсиониране. Или въобще нещо от сорта - харчене от самосъжаление.
"Шибал бийонг" не се появява обаче от нищото. Той споделя една по-голяма и по-обща идея на фрази като "джиумсуджео" ("златна лъжица") и "хел джосеон" (адска Корея), които станаха популярни преди няколко години.
Те изразяват колективното отчаяние на едно поколение южнокорейци, за които животът в собствената им страна е станал нетърпим, а цялата система е нагласена така, че да облагодетелства богатите за сметка на средната класа и бедните.
Според статистиката на Корея, през 2015 г. 7 от 10 млади корейци са вярвали, че неравенството е сериозен проблем за страната. И с основание - сред страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), например, Южна Корея се нарежда на 6-о от общо 36 места по неравенство в доходите на населението, показват последните данни за организацията.
През 2018 г. младежката безработица достигна най-високото си равнище от 1999 г. насам, когато страната беше тежко засегната от голямата азиатска финансова криза от 1997 г.
Част от вината за тези проблеми се крие в "чаебол" в Южна Корея - гигантски семейни конгломерати, които все още монополизират голяма част от икономиката на страната и задушават предприемачеството. Младите корейци са оставени пък да се съревновават за малко на брой отпуснати работни места в йерархичния и геронтократичен свят на "чаебол". А алтернатива на това липсва.
Неравенството и усещането за икономическо отчаяние предизвикват жестоко влияние върху психичното здраве на южнокорейците. Почти половината от всички смъртни случаи на хора в 20-те си години се дължат на самоубийства. Общият процент на самоубийствата в страната е най-висок сред страните от ОИСР в периода от 2003 до 2016 г.
Заглавието на една от най-продаваните книги в Южна Корея в последно време - "Искам да умра, но искам да ям Теок-боки" (пикантни оризови сладкиши, популярни в страната - бел. р.) - улавя същността на "шибал бионг". Или както BTS - най-известната корейска момчешка банда - пее в песента си "Go Go": "Нямам пари, но искам да ям Jiro Ono (вид суши - бел.р.) / работих усилено, за да си получа заплатата /… / остави ме, дори и да прекаля с разходите / дори ако утре изхарча спестяванията си".
Според едно проучване от 2017 г., обичайната максимална сума, изразходвана за един "шибан бионг", е около 90 долара.
Скоростта на нарастване на потребителските разходи сред милениалите в страната - тези, родени в началото на 80-те до средата на 90-те години - от 2014 г. е нараснала близо два пъти в сравнение с тази на бейби-бумърите, според данните за използването на кредитни и дебитни карти, получени от южнокорейските медии миналата година. С това темпо, до 2020 г. средният милениал може да задмине средния бейби-бумър, въпреки че ще разполага с далеч по-малко финансови средства за това.
Ако южнокорейските милениали пилеят парите си, то не е защото са загубили връзка с реалността. Точно обратното, за много от тях краткосрочното потребление се е превърнало в рационален избор, максимизиращ полезността на парите въз основа на реалистична оценка на бъдещето.
Проучване от 2018 г. на Националния институт за младежка политика показа, че 46% от младите хора в Южна Корея смятат, че закупуването на къща "би им отнело повече от 20 години" или "никога няма да бъде постижимо“.
Цените на жилищата в метрополитния район в Сеул, където живее почти половината от страната, сега на моменти дори се равняват с тези в Ню Йорк, въпреки че паралел между заплатите на двете места просто не съществува.
Затова и много от милениалите започнаха да избягват традиционните инвестиционни опции като акции или облигации, защото не могат да спестят достатъчно пари или защото смятат, че печалбите от тях не биха могли да отговорят на нарастващите разходи.
"Шибал бийонг" и "тангджинджаем" ("прахосване за забавление) са символични усилия да се отговори на социалните проблеми чрез индивидуално потребление", казва Алекс Тек-Гванг Ли, професор в университета Кюнг Хи в Сеул. "Тъй като спестяванията, за разлика от миналото, вече не могат да гарантират бъдещето, идеята за инвестиране в настоящето, а не в бъдещето, набира сила."
Социалните медии са другата движеща сила в феномена "шибал бийонг". Южна Корея има най-високата собственост на смартфони и най-мащабно навлизане на интернет в ежедневието в световен мащаб. Повечето от милениалите използват платформи като Instagram, Facebook и KakaoTalk, където явното потребление се аплодира, а безсмислените разходи получават социално одобрение.
Когато инфлуенсърите управляват стреса си чрез, например, публикуването на красиви снимки от почивка в Бали, където импулсивно са решили да отидат, прикачвайки към тях хаштага #shibalbiyong, това нормализира културата на незабавно удовлетворение.
Шибал бионг вече резонира сред милениалите и извън Южна Корея. Идеята зад тази тенденция започва да се усеща все повече и сред младежите от Запада. Много млади хора започват да ценят все повече краткосрочните удоволствия, въпреки - или може би поради - факта, че голяма част от тях са завършили следването си и са опитали да си намерят работа в годините след финансовата криза от 2008 г.
И въпреки продължаващият ръст на заплатите, изоставащо доскоро от скоростта на инфлацията, консумацията в стил "поглези се" се възприема сред много от младите хора, които все по-често потребяват видимо излишни неща като возене с Uber, доставки на храна за вкъщи и пътешествия, които заемат голяма част от личния им бюджет.
Това може да изглежда като проблем на едно разглезено поколение, но с времето, ако не се вземат по-сериозни решения за него, той има потенциала да доведе до съвсем реална криза.
Затова има нужда и от политически решения, които да адресират същността на проблема, вместо да го заклеймяват директно като младежки прищевки.
През 2018 г. Банката на Корея обяви, че хората в 20-годишна възраст са постигнали най-ниското ниво на "финансово поведение и отношение" - най-ниското в определението на банката за разумно спестяване - сред работещото население, въпреки че имат най-високо ниво на финансови познания сред всички възрасти. групи. За да отговори на това явление, банката предложи правителството да приеме политики, които да "подхранват правилните ценности, тъй като днес младите хора акцентират твърде много върху потреблението".
Но такива аргументи същината на проблема. Потреблението като форма на катарзис се основава на искреното убеждението сред младите корейци, че сегашната политика на страната няма как да поправи системните проблеми в икономиката.
За тях тези иначе безсмислени харчове не са израз на икономическо невежество, а на проява на някаква форма на здрав разум - по-добре малко удоволствие сега, вместо спокоен живот на старини, който така и няма да дойде. Тези млади хора вярват в обреченото положение на старините си, което няма да се промени, дори и да спестяват всичко, което могат да спестят.
Много от милениалите в страната дори правят сравнително разумно разпределяне на бюджета за своя "шибал бийонг", опитвайки се да балансират щастието днес с потенциално мрачно финансово бъдеще.
Те знаят, че не могат да си позволят тези малки удоволствия, но също така знаят, че на практика не могат да си позволят и нищо друго. А тези луксозни разходи са нещото, което им помага да преглътнат наистина гаден ден.
И сега Южна Корея е изправена пред сериозна дилема. Или ще остави своите млади да харчат парите си сега без оглед за неясното бъдеще, или ще се опита да намери пътя, по който да ги убеди, че в спестяването и инвестирането има смисъл.