Ако попаднете в Сингапур дори и само за няколко месеца, най-вероятно ще се сблъскате с "kiasu". Възможно е преди това да са ви предлагали чадър в дъжда, но обикновено е необходим само един натоварен следобед, прекаран в пазаруване в жегата с децата, за да разберете за какво става въпрос.
Не е учудващо ако не успеете да се качите в претъпкан асансьор и останете пред вратите въпреки багажа и децата - всички ви изпреварват и ви оставят в почуда.
Ако да се качиш в асансьор изглежда като оцеляване по теорията на Дарвин - ето това е "kiasu".
Думата идва от китайския диалект Hokkien. Съставена е от "kia", което означава "страх", и "su" - "загуба". През 2007-а е включена в речника на Оксфорд, където е описана като "алчно, себично поведение".
Този инстинкт за оцеляване си има своето обяснение - Сингапур е малка и млада нация, само на 53 години, и е в уязвима позиция в средата на Югоизточна Азия. Заобиколена е от съседи, които са културно различни от нея. В съзнанието на сингапурците винаги я има идеята, че трябва да са си самодостатъчни, че трябва да са поне с крачка напред. Необходимостта да си пръв става част от социалната психика.
На практика "kiasu" означава, че сингапурците обичат да напредват и много се притесняват да не бъдат измамени и задминати. Те ще се редят на безкрайни опашки за най-новия модел смартфон или дори за лимитирана серия от играчка Hello Kitty в детско меню в McDonald's.
Сингапурците сами се шегуват със себе си и с навика си на "ръгане с лакти".
В ресторант за бързо хранене можете да видите как си запазват маса и пространството около нея като оставят предметите си, преди да си поръчат.
Kiasu е противоречиво явление - никой не обича да се сблъсква с него, но всички са доволни, когато го практикуват. Погледнато отстрани води до различни реакции - от възхищение, през лека насмешка, до досада и срам.
Запитани за своите топ 10 приоритети, сингапурците го включват в списъка заедно със състезателния си характер и концентрацията в себе си. В противоречие с това поставят семейството и приятелите си в същия списък. Явно жителите на страната са наясно с трудностите при намирането на личния баланс между стремежа към напредък и ненарушаването на позитивната си ценностна система.
Не всички в Сингапур гледат толкова сериозно на kiasu.
Артистът Джони Лау измисля начин да накара сингапурците да погледнат на себе си и навиците си чрез комедия. Той създава много популярния комиксов герой Господин Киасу. Рисуваният персонаж се превръща във важна част от сингапурската култура през 90-те години на миналия век. Сега преживява ренесанс в нова серия от комикси.
Господин Киасу
В края на 80-те Лау се връща от САЩ в Сингапур. Тогава анимацията за възрастни The Simpsons тъкмо прави своя пробив по телевизията и Лау иска да създаде нещо подобно. Идеята му хрумва, докато е в армията за задължителната си военна служба.
За негова изненада въпреки различията в диалектите в казармата, младите офицери успяват да намерят общ език чрез войнишкия жаргон. Някои думи просто преодоляват културните различия и сред тях е "kiasu", която се оказва често използвана. Лау дава пример с един войник, който бил толкова уплашен, че очният му преглед няма да мине добре, че наизустил цялото табло.
За него това е показателно за амбицията на сингапурците да са първи, да са по-напред, да побеждават непрекъснато.
Когато Господин Киасу вижда бял свят, реакциите в обществото са смесени. 60% са обидени, на другите 40% им е смешно. Тези, които са обидени, са по-консервативни хора, които не приемат да бъдат излагани публично и да им се смеят.
Героят обаче става известен, а от McDonald's дори пускат местен бургер на негово име. От него са продадени 1,2 млн. броя. Самият Лау добавя, че е добре да си поне малко "kiasu".
Тенденцията обаче е критикувана от мнозина - предприемачеството, вдъхновено от нея, се цели в краткокрайни печалби, вместо в дълготрайни доходи. Но други сингапурци са устремени към запазването на "kiasu"духа жив.
Много от тях възпитават децата си в тази култура и са горди от това. Те започват да търсят предучилищни занимания още когато децата са само на шест месеца, наемат им частни учители или ги пращат на допълнителни часове по чужд език.
В такава конкурентна среда на тях трябва да им бъде даден възможно най-добрият шанс. Изоставането на децата от връстниците причинява допълнителна доза стрес.
Някои вярват, че липсата на природни ресурси насърчава "kiasu" поведението като ключ към успеха. Според тях просто нямат избор - да си със състезателен дух е единственият ти ресурс.
Така че изглежда, че това не е само страхът да не пропуснеш нещо. Това е едно дълбоко чувство, че само амбициите и искането на най-доброто за себе си ще ти донесат успех.
