Доналд Тръмп е богат и известен. Така се е родил, точка. Милиардерите от неговия калибър правят каквото поискат, говорят без да се съобразяват, а решат ли да се кандидатират за висок пост, още повече за президент на САЩ, тогава става страшно.
Страшно, защото се държат сякаш не могат да бъдат спрени, напук на разума и напук на всичко. Когато 70-годишният Тръмп, с годишна заплата от 250 милиона долара, с нелепа фризура и антураж от компаньонки, обяви, че ще се бори за креслото на Обама, журналистите и полиците не го приеха сериозно.
„Разликата между мен и останалите кандидати е, че аз съм по-честен от тях и моите жени са по-хубави", изтъква се ексцентричният Тръмп и това бе достатъчно, за да бъде отписан от сметките.
Дали?
Нарекоха го бомбастичен претендент (CNN), анти-политик (Times), грешка на системата, но въпреки това търсенията в Google счупиха рекордите. Все пак, той е нещо като Елвис Пресли за бизнеса през 80-те и 90-те, лицето на американската мечта и милиардерът на народа, който плаши собствените си деца с уволнение, ако не се раздават в семейния бизнес.
Собственикът на строителна империя с интереси в цял свят, на правата за конкурса Мис Вселена, на залите за най-големите кеч турнири - и самият той участник във ВИП такъв, на десетки голф игрища, авторът на книги, посветени на самия него, риалити звездата, лудият от малкия екран... този човек не може да е истински кандидат за президент.
Докато анализаторите обсъждаха словесните гръмотевици на магната и предвиждаха да получи нулев резултат на първичните избори на Републиканската партия, Тръмп поведе в рейтингите - и все още изпреварва 16-те претенденти, като злорадо нарича някои от тях „идиоти" и „просяци".
Критиците забравиха, че същото се случи и на предишните президентски избори - Тръмп водеше в предварителните проучвания сред републиканците, но тогава отказа да се кандидатира. Поне от 30 години името му се свързва с потенциална инвазия в политиката, тъй като досега е бил щедър дарител и активен участник в предизборни кампании за други политици.
И ето че Тръмп донякъде очаквано пое по единствения път, който му остава - към Белия дом.
Политическият елит в Америка бе взривен от шоу прийомите на милиардера, които нямат нищо общо с коректността и доброто възпитание, а в редиците на Републиканската партия се опасяват, че Тръмп ще отблъсне избиратели, ако продължава да се държи неадекватно.
„Хайде стига! Искаме ли да спечелим изборите наистина? Или искаме да обидим 53 на сто от избирателите", коментира бившият губернатор на Флорида и опонент на Тръмп Джеб Буш, син и брат на президентите Джордж Буш - старши и Джордж Буш - младши. Според вътрешни анализатори поведението на Тръмп само помага на кандидата на Демократическата партия Хилари Клинтън. А Тръмп казва: "Хилари? Аз съм най-големият й страх".
Той не си държи езика зад зъбите.
Всяка негова публична проява върви с дежурен скандал - сенаторът Джон Маккейн не заслужавал медал за храброст от войната във Виетнам, защото е бил в плен, мексиканските имигранти са основно „убийци" и „изнасилвачи", а жените, които не му харесват - „дебели свине" и „мърлячи".
Заради подобни изказвания негови съпартийци публичното се отрекоха от амбициите на Тръмп, виждайки в него лицето на политическия абсурд и палачът на Републиканската партия. Той им отвърна, че ако не бъде избран, ще се яви като независим кандидат. Не се трогна и от факта, че негови бизнес партньори започнаха да отказват и да развалят договори.
Официалната страница на Тръмп в Twitter дори пусна снимка на нацистки военни на фона на американското знаме - постът бързо беше свален, но мотото „Да си върнем силна Америка" остава.
Нещо средно между професор Вучков и Волен Сидеров, но с голямата подробност, наречена богатство и популярност, Доналд Тръмп има странна предизборна платформа, включваща повече разходи за отбрана, „сприятеляване" с Русия и Китай, свободно притежание на оръжие, както и построяване на стена по границата с Мексико.
„Аз ще построя велика стена - никой няма да я построи по-добре от мен, вярвайте ми. Ще я вдигна на южната граница. Няма да излезе скъпо и ще накарам Мексико да я плати. Помнете ми думата", настоява Тръмп. Той обещава също, че може да създаде „повече работни места, отколкото Господ", както и да съживи „американската мечта".
Той може да извърти всяка ситуация - и никога не съжалява за думите си
Например - въпреки обидната реторика срещу мексиканците, Тръмп твърди, че ще спечели гласовете на „латиносите", защото им дава работа - в строителството на неговите хотели, разбира се.
Той категорично отказа да се извини на водещата на Fox News Мегин Кели, която нападна по време на предизборен дебат. По-късно обяви по неин адрес: „От очите й капеше кръв. Отвсякъде имаше кръв", което принуди близкият му съветник и бивш политически мениджър на президента Никсън Роджър Стоун да попадне оставка.
„Имам чудесни взаимоотношения с жените в бизнеса. Те са чудесни изпълнителни директори. Те са убийствени. Те са феноменални", защити се Тръмп и поиска извинение от Кели, защото му задавала неудобни въпроси. Все пак, говорим за човек, чиято съпруга и бивш модел - 45-годишната словенка Меланиа, го нарича „The Donald".
Жените - слабото място
Доналд Тръмп винаги е бил обвиняван в сексизъм. Освен че щеше да сваля собствената си дъщеря - Иванка, ако не й беше баща, Тръмп се изказа неуместно и за единствената жена в кандидат-президентската надпревара на републиканците - Карли Фиорина, бивш изпълнителен директор на HP: „Осъзнах, че ако я слушате повече от 10 минути, получавате главоболия. Тя няма никакъв шанс".
Никой не се наема да каже какви са неговите шансове
The Donald променя гравитацията и не подлежи на прогнози. Рейтингът му е като кула на сламени крака. Днес той е на върха, но много бързо може да се срине, ако не спре навреме. Към момента той разочарова жените, но се харесва на немалко американци, станали жертва на различни престъпления от имигрантите.
Каквото и да се случи, сигурното е едно - Доналд Тръмп нанесе удар на политическата класа, към която доскоро гравитираше. Той просто й се изсмя в лицето - ето, аз не ставам, но не ме е страх. Появата му в такова важно състезание вече дава резултат и други претенденти си позволяват да минават добрия тон. Кампанията жестока - и в двата смисъла на думата.
