Повечето анализатори отдавна приемат, че Испания е недостъпна територия за примамките на крайнодесния популизъм, който се простира до голяма степен в останалата част на Европа, отчасти благодарение на дългата сянка от 40 години под диктатура на Франсиско Франко.
Сега обаче крайнодясната политическа партия "Вокс" спечели 12 места в регионалните избори в Андалусия - най-гъсто населената област в Испания и дългогодишна крепост за испанската социалистическа работническа партия през последните 36 години.
По ирония на съдбата, успехът на "Вокс" дойде само няколко дни преди 40-ата годишнина от ратифицирането на конституцията на страната - дата, която символизира края на фашисткото управление и прехода от диктатура към демокрация.
Сега заглавията показват, че Испания скоро може да следва стъпките на страни като Италия, Германия и Австрия, където популярността на крайнодесните, анти-имигрантски партии нараства с прогресивно.
Но скорошната победа на "Вокс" сигнализира за края на испанското изключение от възхода на крайния консерватизъм в Европа? Отговарянето на тези въпроси изисква по-нюансирано и задълбочено разбиране на истинските причини, поради които Испания досега се е доказала като толкова устойчива срещу крайната десница.
Очевидна липса на интерес от страна на испанците към крайнодесните платформи е още по-забележителна като се има предвид новата история на страната: През последните две десетилетия Испания преживява както масова миграция, така и голяма икономическа криза. Между 1999 и 2009 г. населението на Испания, родено в чужбина, е нараснало повече от девет пъти, от едва 750 000, или 1,5% от общия брой, до около 6,5 милиона, или 14%.
Тази демографска промяна съвпадна с една от най-тежките икономически кризи в историята на Испания, където през 2013 г. безработицата достигна своя връх от 27% от населението като цяло (и 55% сред младите). Тази комбинация - високи нива на миграция и висока безработица - като цяло служи като ракетно гориво за издигането на крайнодесни партии, но в Испания нито една подобна формация досега не е успявала да спечели повече от 1% от гласовете на национални избори.
В своя статия от 2017 г. за Foreign Affairs Омар Г. Енкарнасион от Колежа Бард твърди, че изключителността "имунизация" на Испания към националистическите формации се дължи преди всичко на три основни фактора:
1) Трайното културно отвращение към фашизма и подозрение към националистическите движения, предизвикани от 40-годишното фашистко управление;
2) Фактът, че икономическото благосъстояние на Испания е в голяма степен обвързано с Европейския съюз и е получило значителни ползи от финансирането на ЕС за развитие;
3) Мултикултурното общество на Испания, което обикновено е по-разнообразно от това на страните с по-традиционно хомогенно население в Северна Европа - фактор, правещ страната далеч по-отворена към новодошлите.
Други предполагат, че очевидното приемане на имигранти от Испания и съпротивата срещу ксенофобията може да се обясни със собствената история на емиграцията на испанците. През 50-те и 60-те години на ХХ век голям брой испанци мигрира в страните от Латинска Америка и други части на Европа в търсене на по-добри икономически възможности.
Този модел напоследък се повтаря и сред испанската младеж - много млади испанци избраха да пробват късмета си в чужбина в търсене на по-добър живот и по-добро икономическо положение. Според този аргумент собствената история на миграция сред самото общество прави испанците по-съпричастни към тежкото положение на пристигащите мигранти.
Макар тези теории са полезни, те не успяват да обяснят напълно тази исторически предопределена съпротива на Испания срещу крайнодесните движения.
В края на краищата, редица европейски страни са изпитали на свой гръб авторитарна и дори фашистка власт, но историята им не спира появата на нови, значими крайно десни партии. Нарастващата популярност на партията на Лигата на Матео Салвини в Италия, "Алтернатива за Германия" в Германия и на "Нова зора" в Гърция са добър пример за това.
Има и много примери от други държави, в които многообразието и мултикултурализмът са често срещани, но това не пречи там да има ясна и силна десница с крайноконсервативен уклон. Пример за това са САЩ, където президентът Доналд Тръмп успешно мобилизира силите си именно, стъпвайки върху антиимигрантска реторика и изолационистка политика.
Освен това теорията "ние бяхме мигранти" не успява да обясни възхода на Лигата и движението "Пет звезди" в Италия, въпреки че страната е дала дори повече емигранти от Испания. Много италианци са мигрирали в други части на Европа и в САЩ по време на Втората световна война, а рецесиите и проблемите с престъпността в страната са прогонили приблизително еднакъв брой (на испанците) млади италианци да потърсят щастието си зад граница.
Източникът на съпротивата на Испания към крайнодесните партии има своите корени другаде - в борбата срещу сепаратизма. Навсякъде по света, крайнодесните популистки партии са склонни да трупат подкрепа, стъпвайки върху две основни послания: авторитарна нагласа, която цени централизацията на властта за насърчаване на законността и реда, и силно чувство за национализъм, което често се използва за обединяване на хората срещу общ враг. Все по-често в Европа, а също и в САЩ, избраният популистки враг е бил имигранти.
В Испания, обаче, вече е установена реална и по-явна заплаха за националната идентичност: потенциалната загуба на Каталуния, а преди това и Страната на баските - нещо, което може да доведе до разпадането на Испания. Тази идея изпреварва е далеч по-силна от антиимигрантската реторика.
"Вокс" може да се опита да надигне страхове около темата с мигрантите, но каталунският въпрос продължава да стои в центъра на националния политически дебат. Така че за националистите в Испания много по-лесно и ползотворно е да търсят своя враг сред сепаратистите в Каталуния, отколкото сред пристигащите в страната чужденци.
Това също би могло да обясни защо версията на "Вокс" за национализъм не успя да се представи добре в Каталуния или Страната на баските, където избирателите са склонни да дават акцент на своята регионална идентичност и едва на второ място да се определят като испанци, ако го направят изобщо.
Този национализъм, фокусиран върху националното единство, вече беше успешно насочен от традиционната десноцентристка партия в Испания - Народна партия, както и от новата десноцентристка партия Сиудаданос ("Граждани").
Според Луис Орилос, професор по политически науки в Университета "Карлос III" в Мадрид, който се занимава с изследвания върху възхода на крайната десница в Европа, ако има по-голяма имиграционна криза и дебатът за Каталуния престане да бъде толкова гореща тема, национализмът в Испания може и да започне да се обръща към имиграцията. За да може "Вокс" да натрупа истински успех обаче, тя ще трябва да пренастрои политическия дневен ред към по-голям страх от миграцията.
Но това е по-сложно в Испания, отколкото в останалата част на Европа, тъй като избирателите, които са най-уязвимите в настоящия икономически климат, е много по-трудно да бъдат привлечени с националистически послания. Там просто лявото продължава да е в чисто икономически план ляво и това се вижда от силата на крайнолявата "Подемос" вместо това.
Важен фактор е и самата структурата на испанската избирателна система, която има тенденция да пречи на появата на нови партии.
В много части на Европа, където крайнодесните партии натрупаха популярност като Италия, Германия, Австрия и т.н., избирателната система има тенденция да бъде пропорционална; партиите получават определен брой места в парламента, пропорционално на процента на гласовете, които са получили.
В Испания избирателната система е смесена и предлага много по-малко свобода на по-малките партии да изкарат достатъчно големи резултати, че да вкарат с тях значително количество депутати. За сметка на това в местните асамблеи и парламенти системата позволява повече свобода за по-малките формации.
Всички тези фактори затрудняват създаването на крайнодясна партия в Испания с национално покритие на национално равнище.
Част от скорошния успех на "Вокс" в Андалусия несъмнено се дължи на променящия се политически пейзаж в цялата страна. Днес страната е в средата на политическа лавина: на парламентарните избори през 2015 г. две нови партии излязоха на преден план - Сиудананос и Подемос - за пръв път след прехода на Испания от диктатура към демокрация.
Този безпрецедентен разрив на традиционната двупартийна система, типична за страната. Двете основни партии - Народната партия и Испанската социалистическа работническа партия - губят гласове в опитите си за вътрешно преструктуриране и обновяване на платформите си.
Сега, за да стигнат до властта, те са принудени да търсят коалиции - нещо, което досега е било изключително нетипично за политиката в Испания. Преходът от добре установена двупартийна система към коалиционно правителство е объркан, оставяйки политическата арена отворена и по-уязвима за новодошлите.
Досега нито една партия в Испания не е яхнала темата за миграцията и "Вокс" се опитва да запълни именно тази празнина. Неотдавнашни проучвания показват, че испанците са все по-разочаровани от това, как Народната партия и Гражданите са се справили с каталунския въпрос.
Това оставя вратата отворена за "Вокс", които залагат на твърдата и безкомпромисна реторика по темата, отнемайки по този начин консервативна подкрепа от Народната партия.
Успехът на "Вокс" в Андалусия не означава непременно край на испанската изключителност в отношението й към крайния национализъм. Въпреки това ако се съди по последните социологически проучвания в страната, при национални избори днес, националистическата формация би взела 13% от гласовете на национално ниво - резултат, идентичен с този на националистите в голяма част от държавите в Европа.
Това е особено важно, като се има предвид, че нито една крайнодясна партия в Испания не е събирала повече от 1% от националните гласове. Да не говорим, че на местно ниво в Андалусия партията вече успя да издейства определени отстъпки от Народната партия, избутвайки по този начин нейната платформа по-надясно.
Дали обаче това ще се превърне в нещо повече от моментен успех, зависи от редица фактори.
За целта "Вокс" ще трябва да покаже, че може да определя дневния ред и да създаде платформа за въпроси, които поне засега нямат отговор от вече съществуващите партии. Такъв процес вече има и националистическата формация подхвана своя "кръстоносен поход" испанските "радикални феминистки" - и предложи да прекрати легалните аборти и да отмени закона за 2004 г. относно насилието, основано за подобряване на защитата на жертвите на домашно насилие и наказателно преследване на нарушителите. които едва ли ще спечелят повече гласове от жени и млади.
Партията също така обеща да затвори "радикалните джамии" и да депортира или арестува имамите, които те смятат за подкрепящ радикализъм. И въпреки историческата предопределеност "Вокс" може и да имат своя шанс да оцелеят на политическата карта на Испания.
Какво ще стане тогава? И ще повлияе ли всичко това на испанското общество, което досега не е проявявало признаци на ксенофобия? Остава да видим. Засега националистите остават все още сравнително слаби по сила и с важен (макар и дребен на общия фон успех) в Андалусия. Всичко това скоро обаче може да се промени.
