В нощта, когато група пияни младежи пребиват Роман, радиото в колата му не работи. Това се оказва и повърхностната причина 33-годишният шофьор на Uber да отнесе боя.
В колата младежите му казват да им пусне полска поп музика. Когато им казва, че не може и че няма да им даде телефона си, за да си пуснат от него, те стават агресивни и груби.
"Казаха ми, че не уважавам полската култура", припомня си Роман.
Той спира колата. След като групата излиза от колата му, той ги снима, което само ги ядосва още повече. Те му налитат с юмруци и крясъци: "Не живеем в Украйна, където всички се бият за парче хляб, живеем в Полша."
Нападението над Роман става първият наистина видим случай, в който се вижда тази остра неприязън към украинците в Полша. Шофьорът е с наранено коляно и сериозни щети по автомобила, но това е само един от примерите за предразсъдъците, с които се сблъскват той и други украинци в полската столица.
Роман, който е родом от Харков, идва в Полша като част от вълната украински имигранти, избягали от страната си след избухването на конфликта в Източен Донбас през 2014 г. Тогава работата у дома е малко и преживяването става все по-трудно, докато Полша бележи сериозен ръст в икономиката си и става привлекателна за чужденци от бившия соц. блок.
Само за 2018 г. полското правителство е предоставило около 1,8 милиона временни разрешителни за работа на украинците. Реалният брой на работниците обаче е доста по-малък, тъй като някои имат повече от един документ. Страната също така е приютила около 200 000 украинци с разрешителни за дългосрочно пребиваване, повечето от които са на възраст между 20 и 39 години, сочат данни на правителството.
Но докато полската икономика бързо привлича дошлите в страната украинци заради собствения си недостиг на работна ръка, далеч не толкова леко е приобщаването им в самото общество.
За многото украинци едно от лесните решения за намиране на работа е като шофьори на Uber. От компанията наемат хора във Варшава, където да возят гражданите на полската столица. Взаимодействието с клиентите обаче им дава ежедневни напомняния за несигурността на позицията им като чужденци и мигранти.
Още с показването на чуждите имена върху екрана на приложението, когато клиентите си викат кола, прави украинците забележими. Когато местните жители ги въвеждат в разговор, те често искат да знаят откъде са. Често въпросът обаче не е породен толкова от любопитство, колкото от враждебност. Често има и саркастични подмятания след това за войната в Донбас или за бедността в региона.
Според Мирослав Керик, ръководител на фондация "Нашият избор", която помага на украинци в Полша, антиукраинската реторика може да се дължи поне отчасти на възхода на управляващата партия „Право и справедливост“. През 2015 г. ПиС взе властта в страната с тежка кампания, изградена до голяма степен върху неприязънта към бежанците мюсюлмани. И макар от партията да залагат на страхове от "ислямизацията" на Полша заради прииждащите мигранти, негативните емоции се прехвърлят и върху идващите от Украйна чужденци.
В Полша през последните няколко години се наблюдава ръст в насилието над чужденци и малцинствени групи, а престъпленията от омраза като цяло са се удвоили между 2013 и 2016 г., сочат данните, събрани от националната прокуратура.
За украинците този климат на страх се изостря от исторически обтегнатите отношения между двата народа. Полските политици не се притесняват да експлоатират темата за убийствата на поляци от украински бунтовници, биещи се на страната на нацистите. В социалните медии също често се използват исторически събития, които описват зверствата на украинци, или техните исторически загуби от поляците.
И все пак масово хората не са осъзнавали колко дълбока е ксенофобията в Полша, докато не се чува за подобни нападения като това над Роман. По улиците могат да се видят множество графити "Украинци, махайте се от Полша" или други подобни обиди.
Междувременно украинците шофьори в Uber коментират, че се опитват да избягват конфликтите. Ако не друго, голяма част от тях работят нелегално и са притеснени повече за работата си, отколкото за националната си гордост.
Макар официално те, заедно с гражданите на няколко други държави от бившия съветски блок, да имат по-лесен достъп до полския пазар на труда (от 2017 г. им е позволено да идват в страната без визи), пркатиката показва, че да получиш официално разрешение за работа далеч не е толкова лесно. И някой от шофьорите украинци, които искат да останат в страната за по-дълго, говорят за т.нар. бюрократично "чистилище", където трябва да чакат с месеци, за да им дадат разрешение за работа. Понякога целият този процес може по придобиването на всички необходими документи може да отнеме и цяла година.
Някои просто не издържат. Съпругата на Роман, например, избира да се върне в Украйна, за да роди бебето си там, тъй като се притеснявали, че полската бюрокрация ще им попречи да получат медицинска застраховка навреме.
Ако пък решат да работят като шофьори за Uber, това отваря нова административна Одисея. Краткият път през нея са посредници, т.нар. "партньори на Uber", които се занимават с цялата административна страна на въпроса за снабдяване с коли на шофьорите. Това обаче означава, че голяма част от заплатите на шофьорите остават при посредниците. Допълнително ги има и измамниците, които понякога задържат целите заплати или просто изчезват.
Така единственият начин човек да си осигури приличен живот, докато работи за Uber, е да работи до изнемога.
След побоя Роман започва работа като шофьор на такси, където каза, че клиентите се държат по-добре, а той самият има зад гърба си таксиметровата компания, която да го пази от неприятности. Той предпочита да остане в страната, отколкото да се върне обратно в Полша. Много други са съгласни с него въпреки негативното отношение, което получават от много от местните.
Други - напротив - изпитват много повече оптимизъм за развитието на Украйна след идването на Владимир Зеленски на власт като президент.
Междувременно и едните, и другите отбелязват парадокса на отношението на поляците - тяхната собствена страна е свикнала по-скоро на емиграцията, отколкото на имиграцията, и все пак тези, които са останали в страната си, сега се отнасят с едва ли не презрение към идващите украинци.
"Понякога получавам расистки коментари. Режа ги веднага", казва Дмитро, 27-годишен шофьор на Uber. "Полякът може да отиде в Лондон и да види всички поляци там, той може да отиде в Германия и да види всички поляци там. Ето как работи светът, някои хора просто заминават, за да търсят по-добър живот."
И са си прави хората , по голяма измет от украйнската напаст , няма никъде по света