Когато градовете решат да превърнат музиката и звука в оръжие

Че детските песнички са форма на средство за изтезания е факт за всеки, на когото в по-зряла възраст се е наложило да се докосне до тях. Когато обаче американският град Уест Палм Бийч, Флорида, започва да ги използва като средство за отблъскване на бездомниците от красивия си събитиен център, нещата вече си заслужават малко по-голямо внимание.

Според официалната позиция на местните власти в града музиката (песни в стила на Baby Shark) се използва, за да отблъсква желаещите да нощуват в близкия парк около, а понякога и вътре в луксозния павилион (който иначе може да бъде неман за по 250-500 долара на час).

Очевидно проблемът е станал достатъчно голям, за да се извади и тежката артилерия - силна музика, насочена от колоните на сградата.

Когато звукът става враждебен

Опитите за борба с бездомниците не са новост. Градските администрации вече са вкарали всички възможни решения на архитектурата. В някои градове на онези места, където човек може да се сгуши сравнително удобно и да заспи, слагат метални шипове, които да пречат това да се случи. На други се монтират пейки със специален дизайн, който да прави седенето удобно, но лежането - неприятно като усещане. Или други такива трикове.

Местните власти не се притесняват от неетични и дори дискриминационни тактики, стига те да са ефективни и да ги отървават от проблема с уличното спане. И макар музиката отдавна да се използва за влияние върху общественото поведение, тя отскоро влиза в арсенала на борбата на градовете с бездомниците.

Класическата музика е популярен избор, когато става дума за обезкуражаващо антисоциално поведение. Група магазини от веригата 7-Eleven в Канада за пръв път през 1985 г. използва Моцарт и Бетовен като средство за разпръскване на тълпите от тийнейджъри от паркингите си.

През 2005 г. лондонското метро започва да пуска класическа музика в десетки станции като експеримент за справяне с антисоциалното поведение в метрото. Резултатите показват, че при пусната музика случаите на физическа саморазправа и словесни нападки намаляват с 1/3.

Лесно е да се види как музиката може да повлияе на настроението на хората, но е трудно да се установи защо точно класическата музика има тези специфични ефекти. Традиционно хората я намират за успокояваща, а това се свързва с производството на допамин от организма - невротрансмитер за добро настроение, който се намира в така наречените центрове на удоволствие в мозъка.

От друга страна, тийнейджърите са склонни да не харесват класическата музика, така че следва, че тя би имала обратен ефект.

Способността на музиката да повлияе на човешкото възприятие за публичното пространство е и причината да се създаде такава сериозна индустрия около т.нар. "фонова музика", използвана от молове, големи магазини, летища и хотели.

Но освен класическата и фоновата музика, други жанрове също постигат определени ефекти върху хората. Така например в магазините на Rite-Aid в Калифорния в един момент решават да експериментират с музиката на Бари Манилоу и това как тя може да гони безделници от обектите им. А за британския кралски флот се знае, че използва Бритни Спиърс, за да плашат сомалийските пирати край бреговете на Африка.

През 2018 г. националният влаков оператор на Германия Deutsche Bahn обяви плановете си да използва атонална музика в градските жп гари, за да прогони наркоманите и бездомните. Атоналната музика е експериментален тип музика, създаден в началото на 20 век, която не зависи от конвенционалните хармонии и ритми. И ако някои почитатели на експериментаторското я харесват, за мнозина други тя има ефекта да създава вътрешно напрежение и неудобство.

Плановете на Deutsche Bahn обаче бяха изоставени след редица оплаквания от страна пътниците и на музиканти. Те дори организираха концерт за популяризиране на добродетелите на съвременната музика и протест срещу използването й като възпиращо средство.

Комарът / The Mosquito

Други обаче стигат по-далеч. Устройство, наречено Mosquito, създава висок като децибели шум, чиято честота - 17.4 kHz - обаче не може да бъде чута от повечето хора над 25 години.

"Идеята е много проста. С годините хората губят чувствителността си към високите честоти, така че избрахме честота за устройството, която младите хора биха чули като силен хленч, а по-възрастните изобщо няма да чуят", обяснява професорът по физика Тим Лейтън от университета в Саутхемптън.

Идеята на устройството е да прогонва от определени зони младежи, които евентуално създават проблеми и вандалстват. Усещането от звука, по думите на Лейтън, би трябвало да наподобява нещо като стъргане с нокти по черна дъска. За всички над 23-25 години обаче подобен звук няма да се чува.

Компанията, която пусна в продажба устройството през 2005 г. и оттогава досега в САЩ, Великобритания и Швеция са продадени над 40 хил. бройки. През последните години се наблюдава значителен ръст в продажбите и все повече магазини и фирми използват "Комара".

Устройството минава вече и в системите за сигурност на паркинги и обществени пространства през нощта в някои американски градове. Но тъй като то е насочено само към младите хора, включително невинни наблюдатели, не са малко и критиците срещу него.

През 2008 г. Комитетът на ООН за правата на детето отправи искане към Великобритания за преразглеждане на употребата на "Комара" на публични пространства, тъй като то може да наруши правото на децата на свободно движение и мирно събиране. Според правителството обаче опасността от по-сериозни щети за младежите и децата от устройството е нищожна, затова то още се използва в страната.

Саймън Морис, директор на Compound Security, поддържа тезата, че "Комарът" е легален и безобиден.

"Всички сме родители. Комарът се роди от нещастието на нашите собствени деца, които биваха нападани и тормозени от по-големи младежи край местните магазини. Никога не сме имали намерението да ограничаваме нечии права", коментира той.

Морис добави, че "Комарът" се продава на изкуствено висока цена - около 600 паунда или 700 долара - за да възпира недобросъвестни купувачи.

"Поставихме цената така, че хората и бизнеса, които искат да си го купят, трябва преди това наистина да помислят. Взехме съзнателно решение да не го произвеждаме в Китай за по 5,5 паунда парчето, а след това да го продаваме за по 99 паунда, защото тогава всеки идиот в страната би си взел по едно устройство, всеки път когато съседските деца го изнервят", обяснява той и допълва, че целта на устройството е да послужи там, където наистина има проблем, а не да създава блокирани за движение зони.

Може ли звукът да бъде използван за нападение?

Извън честотата на "Комара" и над границите на човешкия слух, се намира ултразвукът, който потенциално може да има вредно въздействие върху хората.

"През 40-те години хората започнаха да се оплакват от ултразвукова болест, със симптоми като главоболие, прекомерна умора и раздразнителност", казва Лийтън от университета в Саутхемптън.

Звуковите вълни с честота по-висока от 20 kHz приемат за ултразвук, но младите хора могат да чуят честоти до 28 kHz. Ако човек може да чуе нещо над 20 килохерца, значи звукът наистина ще го засегне. Това ще му повлияе на концентрацията, на продуктивността, ще създаде главоболие и още редица неудобства, обяснява проф. Лейтън.

По думите му обаче според етичните указания не е позволено на учените да изследват експериментално ефекта на ултразвука върху хората.

Темата за това дали той обаче може да бъде използван като оръжие стана актуална през 2017 и 2018 г., когато американското правителство започна разследване за потенциалната употреба на ултразвук в посолството на САЩ в Хавана, Куба, в края на 2016 г., когато редица дипломати се оказаха засегнати от мистериозни симптоми.

Доказателствата по случая обаче не гарантират съществуването на специални звукови оръжия. Чисто физически работата с ултразвука е изключително трудна, тъй като голяма част от него се абсорбира от заобикалящата среда и дори от въздуха. Също така хората, които в случая с Хавана бяха най-засегнати - възрастни мъже, по принцип са най-устойчиви на ултразвука.

Причината за болестта остава неизвестна, като възможни обяснения са изведени микровълни печки и дори особено неприятни щурци.

Звукът може все пак да бъде силно оръжие, макар и не толкова смъртоносно или поразяващо. Поне засега. Дотогава американските бездомници, тормозени от Baby Shark може да се обърнат към Валери Симеонов, който да защити правото им на тишина.

Новините

Най-четените