В продължение на 25 години Беларус е управляван от автократа Александър Лукашенко. Човекът, наричан понякога "последният диктатор на Европа", донякъде омекна в отношението си към Запада, но най-голямото му политическо предизвикателство все още предстои.
В сряда той отбелязва 25-та си година, откакто е начело на държавата си. След оставката на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев през март, 64-годишният президент на Беларус остана лидерът с най-дълъг стаж начело на държава от бившия СССР.
Бащата на "Съвременен Беларус"
Лукашенко, който в годините на СССР управляваше държавна ферма, или т.нар. през съветската епоха Совхоз, бе избран за президент на Беларус на 10 юли 1994 г. Страната, бивша съветска република, граничеща със сегашната източна граница на Европейския съюз, бе придобила независимост едва преди три години.
Лукашенко и синът му събират картофи
За кратко време младият лидер успя да си спечели сред населението фамилиарния прякор "Батка" или "Бащица" на народа. Оттогава насам той се опитва да влезе максимално в този образ. През март например той посети ферма, за да провери дали кравите са надлежно поддържани. Недоволен от лошото отношение към животните, той уволни няколко бюрократи и министъра на земеделието.
Често се казва, че Лукашенко е превърнал Беларус в миниатюрна версия на Съветския съюз, тъй като относително силните индустриални и селскостопански сектори в страната са силно субсидирани и се възползват от тесни връзки с Русия. Кремъл от своя страна успя да се възползва от тази сериозна и дори прекомерна зависимост, например чрез поставяне на ограничения върху вноса на беларуско мляко.
"Последният диктатор в Европа"
Управлението на беларуския президент също така е белязано от неговия персонализиран и дълбоко авторитарен стил на управление. За да запази властта си, той разчита на тайните служби на страната - КГБ, която все още носи същото име като предшественика си от съветската епоха.
Лукашенко е използвал референдуми, за да измени законите и дори конституцията по начини, които да разширят правомощията му и да премахнат мандатността на управлението му.
Парламентът на страната е лишен от власт, либералната опозиция е изключително маргинализирана, а медиите са поставени под цензура. Междувременно през годините няколко опозиционни депутати изчезнаха безследно и политическите протести бяха потушени.
Политическият анализатор Валери Карбалевич, който е автор на биография на лидера, казва, че два фактора обясняват възхода и постоянството на авторитарния белоруски режим.
"Лукашенко беше гладен за власт и отказа правомощията му да бъдат ограничавани. Но в същото време, белоруското общество жадуваше за чувство за стабилност в Съветския съюз", коментира Карбалевич. Същевременно обаче в голяма част от Европа той отдавна е смятан за "последния диктатор" на континента. Съответно ЕС наложи санкции на президента и неговия близък властови кръг.
Завой към Запада
И все пак времената се променят. След анексирането на Кримския полуостров през 2014 г. и последвалата война в Източна Украйна Лукашенко зае неутрална позиция. Той продължи да организира мирни преговори в столицата Минск - ход, който му спечели международно уважение.
Беларуският лидер също така освободи няколко дисиденти, което накара ЕС да отмени санкциите си през 2016 г. Въпреки това, Беларус не може да бъде класифицирана като истинска демокрация: неотдавнашен доклад на специалния докладчик на ООН отбеляза, че в страната продължават "системни и систематични нарушения на човешките права".
Постепенното сближаване на Лукашенко със Запада достигна своя връх през февруари тази година, когато за пръв път той трябваше да присъства на Мюнхенската конференция за сигурност. Това обаче не се случи, тъй като пътуването му бе отменено скоро, след като той се срещна с Владимир Путин. Това предизвика спекулации, че руският президент е вдъхновил внезапна промяна в мнението на беларуския президент.
Русия иска да запази Беларус близо до себе си
Беларус винаги е поддържал близки отношения с Русия. През 1997 г. с тогавашния руски президент Борис Елцин основава Съюзната държава Русия и Беларус. Наднационалният съюз обаче на практика съществува само на хартия. Беларус също така е член-основател на Евразийския икономически съюз, един от проектите на Путин за подпомагане на събирането на различни държави от бившия ляв блок и най-вече на тези от бившия СССР.
През последните месеци обаче Русия увеличи натиска си върху Лукашенко, за да задълбочи връзките между Минск и Москва. Икономическата политика на Русия означава, че сега Беларус печели по-малко от руския петрол, включително преработването и продажбата му на Запад.
Има и спекулации, че Путин може да помисли за съживяване на проекта на Съюзната държава Русия и Беларус като средство за удължаване на собственото си президентство. След изтичането на този му мандат начело на Русия по конституция той трябва да се оттегли, но масово анализаторите са на мнение, че той ще остане пряко намесен във властта. Ръководството на общия проект с Беларус изглежда като един от начините за това.
Засега Лукашенко отхвърли разговорите за обединена беларуска и руска държава и дори сгълча Русия (макар и без да атакува пряко Владимир Путин) за опитите да продължи процеса на интеграция.
Междувременно най-голямото предизвикателство пред беларуския лидер все още предстои - неговото излизане от политическата сцена.
Неотдавна той обяви, че президентските избори през 2020 г. ще бъдат проведени, както е планирано, и се очаква той да се кандидатира отново.
В биографията си за Лукашенко Валери Карбалевич го описва като "заложник", заловен в собствената си политическа система: "Лукашенко няма друг избор, освен да се опита да остане на власт за неопределено време. Без видим приемлив наследник, едно негово изборно поражение ще доведе до радикална промяна на режима".
