Пред входа на зоопарка "Бовал" в Централна Франция ежедневно има огромни опашки от посетители, дошли да видят негово величество пандата Юан Менг. Раждането му на 24 август миналата година беше проследено в социалните мрежи от 26 млн. души. Той беше кръстен на помпозна церемония, а негова кръстница е френската първа дама Бриджит Макрон.
На събитието присъства и официална делегация от Китай, въпреки че младият принц прекара по-голямата част от времето в дрямка и в тотално безразличие към интереса, който предизвиква.
Това не е единичен случай. Във Вашингтон Линг-Линг и Синг-Синг, които са подарък от Мао Дзедун за Ричард Никсън от 1972-а, са посетени от повече от 60 млн. души преди смъртта им съответно през 1992-а и 1999-а.
Не е пресилено да се каже, че пандите вече са обект на глобален култ. Година след година образът им се налага навсякъде - от логото на природозащитниците от WWF до видеоигрите, от мангата до анимациите и пълнометражните филми на Pixar. Автомобилният гигант Fiat кръщава един от най-популярните си модели на тях. В света на науката биологът Стивън Джей Гулд издава "Палецът на пандата" и я превръща в символ на еволюцията на видовете.
Списъкът може да продължи до безкрай, но защо е това повсеместно обожание?
На пръв поглед вниманието, което тези черно-бели животни привличат, изглежда лесно обяснимо. Те изглеждат като плюшени играчки и това ни харесва. Безобидни са и затова вдъхват доверие. Представители са на застрашен вид, което ни кара да подкрепяме оцеляването им. И са истински инструмент в дипломацията на Китай.
Но вероятно има още нещо. За да разберем наистина "манията по пандите", трябва да я разглеждаме като симптом. По своя начин този странен култ ни говори нещо, но какво?
Първо, той ни показва сериозната смяна на начина, по който гледаме на природата и живота. Замислете се за животните, които са доминирали общественото съзнание в миналото - лъв, вълк, мечка гризли. Тези животински видове са хищници, докато пандата е вегетарианец. Силните животни са били заплаха, от която сме се пазили. Безобидната панда сама по себе си е заплашена и е наш дълг като хора да опазим вида й.
Хищниците от по-примитивните времена са страшни. Пухкавата мечка, приличаща на играчка, е трогателна.
Вместо да се страхуват от големия лош вълк, децата с удоволствие прегръщат пандата. От ужасяващия звяр сме преминали към симпатичното животно, от страх за собствения живот - към съхраняване на чуждия. Природата вече не е същата, а с нея - и човекът.
Култът към пандата, веднъж осъзнат като симптом, разкрива измененията в човешките възприятия.
Но това е само едно от нещата, които той ни казва, едната страна на монетата. Захласването по пандите също така ни подсказва много и за човешкото съществуване и за нещата, които подсъзнателно или не намираме за хубави, въпреки че може би въобще не са такива. Защото когато стане въпрос за поведението и характера, сладките панди, ако трябва да сме напълно честни, са по-скоро обикновени и дори глуповати.
Американският журналист Дейвид Плац прекарва години наред пред известната двойка панди във Вашингтон, след което ги определя като скучни и безразлични към всичко създания. За него идеята, че пандите са сладки, граничи с абсурд.
Той допълва, че те не са злобни по природа, а нещо по-лошо - по природа са "никакви".
Заключението на Плац не е пресилено. Пандите прекарват по около 14 часа на ден, дъвчейки бамбук и без почти никакво активно движение. В много редки случаи, само няколко пъти годишно и то на произволни интервали те правят секс.
Съберете всички тези черти на пандите и се замислете дали те не са олицетворение на бъдещето на голяма част от човечеството. Черно-бялата мечка, която упорито обожаваме, е индиректна картина на това в какво се превръщаме.
Казано по-просто - пандите прекарват по-голямата част от времето си в ядене, с наднормено тегло са и в миналото са били хищници, но генетична мутация ги превръща във вегетарианци. Показват пълно безразличие, често са сънливи, перманентно им липсва активност и сексуално желание. Не могат да изграждат силни и дълготрайни връзки помежду си. Звучи ли ви познато... ?
