Откакто Едуард Сноудън предаде хиляди секретни документи от американската Национална агенция за сигурност (NSA) на документалния режисьор Лора Поатрас и писателя Глен Гринуолд, често се слага знак на равенство между масовото подслушване от страна на американската агенция и злоупотребите на източногерманската тайна полиция "Щази".
Германската комунистическа държава прекрати съществуването си през 1989 г., но въпросната организация остана синоним на всеобхватна, слушаща и знаеща всичко система на подслушване.
Преди година самият Барак Обама цитира Източна Германия като "показателен пример какво може да се случи, когато огромното безконтролно подслушване превърне гражданите в информатори и преследва хората за това, което те са казали в личното пространство на собствения си дом."
Думите му дойдоха в отговор на обвиненията, че точно такава огромна, неконтролируема система за подслушвания и събиране на данни е създавала метастази под негов контрол.
Вероятно не е съвпадение, че Лора Поатрас избра точно Лайпциг, град в сърцето на бившата ГДР, за премиерата на документалния си филм Citizenfour, посветен на Сноудън и NSA.
"Ако правителството се занимава с подобен тип подслушване, това има разрушителен ефект върху демокрацията и обществото," заяви тя след прожекцията.
"Хората, които са го преживели, могат да ви разкажат какво е било усещането."
Така е. Когато се разбра, че NSA са прослушвали телефонните разговори на германския канцлер Ангела Меркел - която е израснала в комунистическа Източна Германия под зоркото око на тайните служби - тя самата заяви на Обама, че "това с нищо не се различава Щази."
В интервю миналата година, информаторът от NSA и източник на Поатрас Уилям Бини също сравни агенцията с "Щази на анаболни стероиди".
Всички те обаче грешат поне в едно
Двете агенции са крайно различни в няколко ключови аспекта. В опитите си да контролира Източна Германия, Щази правеше видимо присъствието си във всяка сфера на живота.
Властта й черпеше сили не само от информацията, която си осигуряваше с масовото следене, но и от страха и недоверието, което подслушването насаждаше сред хората. NSA, от друга страна, действа най-добре в пълна секретност, като мишените й не подозират за съществуването й, още по-малко за масовото събиране на данни.
Дори Поатрас неохотно признава разликата между двете. "Тоталното масово събиране на данни от NSA е фундаментално различно от това, което са правили Щази", казва тя в Лайпциг.
Определянето на Щази като "тайна полиция" е подвеждащо. Името е абревиатура от STAatsSIcherheit, тоест "Държавна сигурност". Основана през 1950 г. като "меч и щит" на източногерманската комунистическа партия, Щази никога не е криела факта, че подслушва.
До края на 80-те години, над 260 000 източногерманци - 1.6% от всички пълнолетни граждани - работят за Щази като агенти или информатори.
Ако прехвърлим това съотношение с днешна дата, NSA трябваше да има 5 млн. души щатни служители, които да шпионират 320 млн. американци.
Щази винаги се стреми да всява недоверие сред обикновените германци, които вечно подозират шпиони сред приятелите си - в идеалния случай, ченгетата ги изкушават или принуждават на свой ред да донасят за ближния.
На моменти обхватът на наблюдението достига абсурдни размери.
Всеки жилищен блок и вход има специален информатор. Шпионите използват специално изградено оборудване, за да отварят писма на пара; отдел за "анализ на боклука" претърсва дори отпадъците на заподозрените.
За да подлудят "класовите врагове", агентите на Щази изпускат въздуха от гумите на велосипедите или преподреждат снимките в апартаментите на жертвите си.
Сътрудничеството с Щази често се "търгува" за кариерен ръст, академичен успех или дори за възможност за закупуване на ново жилище.
Щази има властта да отнеме децата на жертвите си или да им попречи да постъпят в университет. И видимото им и вездесъщо присъствие принуждава източногерманците да се изправят пред морален избор всеки ден: да сътрудничат на порочна и недемократична система или да понесат последствията.
NSA е нещо съвсем различно
Преди разкритията на Сноудън да видят бял свят, това беше една от най-щедро финансираните и могъщи агенции, за която повечето американци никога не бяха чували.
За разлика ЦРУ, което има далеч по-светски имидж, NSA винаги е предпочитала да остава невидима.
След терористичните атаки от 11 септември 2001 г., системата за национална сигурност и Конгресът на САЩ (който не се престараваше да я контролира особено) позволиха на NSA да се разрасне до чудовищни размери. Годишният бюджет на агенцията достигна около 10 млрд. долара. В същото време хората, които усещаха присъствието й, бяха малцинство.
Ако някой се беше оплакал от подслушване от страна на NSA преди две години, публиката щеше да го приеме за съвършен параноик.
Дори когато Сноудън разкри програмите на NSA за достъп до американските телефонни и електронни комуникации, обществената реакция бе по-скоро на отегчена прозявка, отколкото на гневен вой. Както Пол Р. ла Моника пише в рубриката си в CNN Money: "Нямам какво да крия. Не съм терорист."
Технологичните възможности на двете служби също са доста различни.
Досиетата на Щази - понякога в обем от десетки хиляди страници - заемат над 100 км физическо пространство. Въпреки огромните ресурси на агентурата - събраната информация е доста банална: политически интереси и наклонности, сексуални предпочитания, религиозни убеждения, музикални вкусове.
В днешно време хората публикуват всичко това във Facebook, съвсем доброволно.
За да сортират и следят всичко, супершпионите на Източна Германия разчитат на 40 милиона картотеки и компютърни бази данни. Търсенето в повечето случаи се прави на ръка, или с компютрите Robotron - машини с размерите на бюро, които са произведени в ГДР и изостават с години от западните си еквиваленти.
Към края на 80-те години сриващата се източногерманска икономика принуждава агенцията да рециклира конфискувани касети с рокмузика, за да записва подслушвани телефонни разговори.
От друга страна, това, което знаем за технологичните възможности на NSA, звучи невероятно. Само за едно десетилетие агенцията е събрала 1 милиард пъти повече данни, отколкото Щази за половин век (около 5 зетабайта, или 5 милиарда терабайта информация). Според един от изтеклите документи към 2006 NSA са улавяли "по една Библиотека на Конгреса на всеки 14.4 секунди."
За да се справя с морето от информация, NSA разполага с най-бързите компютри на XXI век.
Разпространените от Сноудън данни показват, че те могат да пресяват милиарди източници и да свързват елементи от привидно банална информация, за да разпознават модели на поведение и връзки. Алгоритмите и изчерпателните бази данни правят NSA много по-ефективна, отколкото Щази.
Ето защо сравнението е адски подвеждащо.
То омаловажава ужаса на целенасоченото потисничество на Щази, като същевременно омаловажава и заплахата за демокрацията, която представлява тайното подслушване от NSA.
Тактиките и техниките на NSA може и да не са подобни на тези на Щази - засега. Но невидимостта й, технологичната й грамотност и капацитет, както и липсата на контрол над нея, я правят много по-опасна.
В момента подслушването от NSA поне в Америка е безразборно. Според властите, то цели единствено да предотврати нов 11 септември.
Но има ли как да бъдем сигурни, че е само това? И какви гаранции има, че дори и да е така, нещата няма да се променят? С какви цели се събират всички тези данни и как биха могли да бъдат използвани срещу нас в бъдеще? Ясно е, че дори американският Конгрес не знае отговорите на тези въпроси - и това е особено плашещо.
С толкова много информация на разположение, потенциалът за злоупотреби нараства.
Дигиталните хранилища на NSA с лична информация са ужасяващо ефективен инструмент за всеки, който реши да се разправи с политическите си противници.
Всеки, който твърди, че само престъпниците имат причини да се боят от подслушване, би трябвало да хвърли поглед към "списъка с врагове" на Ричард Никсън или ФБР на Джей Едгар Хувър, който е използвал сведения за сексуалния живот на американски политици и общественици, за да извива ръце и да слага край на кариери.
Вездесъща, дори и да не е била всезнаеща, Щази беше една от най-мразените институции на Източна Германия.
И в крайна сметка тя бе и една от първите, ликвидирани след революцията. Само дни след падането на Берлинската стена, протестиращите окупираха сградите на Щази в цялата страна, за спрат масовото унищожаване на планини от компрометиращи документи.
25 години по-късно Германия е една от най-вманиачените по защитата на личните данни държави в света, не на последно място и заради спомена за злоупотребите на Щази.
Няма място за тактиките на Щази в обединената германска демокрация. Сега от американците зависи да гарантират, че NSA никога няма да застрашат американската демокрация.
