В днешно време е все по-трудно да окачествим времето, прекарано онлайн, като "качествено". Безцелният браузинг и прехвърлянето от един любим сайт към друг бяха заменени от още по-безцелното плъзгане на палец върху екрана на смартфона в прехвърляне на съдържанието в социалните мрежи. Там по-често "няма нищо интересно", въпреки че милиони отделят огромна порция от ежедневието си в търсене на такова.
В един момент обаче събуждането със смартфон в ръка, заспиването с него и дори храненето с такъв се превръщат в проблем. Без значение дали обсебеният от интернет потребител осъзнава това.
Южна Корея е най-свързаната държава в целия свят. Почти всеки там има смартфон и достъп до интернет. Това обаче има и своята мрачна страна.
Официалните данни за миналата година показват, че над 140 000 млади хора са пристрастени към интернет. Други доклади обаче намекват, че реалният им брой може да е много по-голям. В резултат на това из Южна Корея има множество центрове, където тийнейджъри могат да отидат, за да бъдат "лекувани" и да получат помощ, за да се откъснат от мрежата.
Училищата също въвеждат специални програми с превантивна цел – идеята е да се възпрепятства пристрастяването на децата преди вече то да е станало факт.
Но какво всъщност означава да си пристрастен към интернет? Да си пристрастен изобщо към нещо е онова състояние, в което даден човек няма контрол над действията си – той прави, приема или използва нещо до степен, в която то започва да му вреди.
Пристрастеността към интернет е онази ситуация, в която човек прекарва толкова много време онлайн, че това се отразява негативно на неговото психично или физическо здраве. А понякога и на двете.
Тя може да повлияе на поведението на човек и на това как той взаимодейства с истинския свят. Пристрастените към интернет също така могат да загубят представа за времето и дори да пренебрегнат свои базови потребности – като храненето и съня.
Също като при другите видове зависимости, да не е в интернет може да доведе до сериозни проблеми за някой, който е пристрастен – например да му създадат усещане за гняв или тъга.
Лагерът за интернет зависими е място, където хората могат да потърсят помощ за нездравословната връзка, която имат с интернет.
Там могат да научат техники, които да им помогнат да станат по-независими от онлайн света и да започна да гледат по различен начин на идеята да прекарват време онлайн.
От 2014 г. насам над 1200 млади хора са преминали през лагера в южнокорейския район Муджу. Правилата там са много строги, а телефоните не са позволени, разказва BBC. В момента, в който тийнейджърите пристигнат, те трябва да предадат всичките си електронни устройства. Дори такива уреди като преса за изправяне на коса…
Лагерът се фокусира върху това да помага на младежите да приемат по-добре идеята за живота си далеч от телефоните. Провеждат се различни уроци по занаяти, спортни занимания, игри и други дейности, чиято цел е тийнейджърите да се измъкнат от дигиталния свят и да се завърнат в истинския.
Идеята зад всички тези занимания е да помогнат на тези, които са в лагера, да намерят други начини да се чувстват щастливи и отпуснати, вместо само чрез начина, с който вече са свикнали – трупането на "харесвания" или играенето на онлайн игри.
В лагера се провеждат и специални разговори, в които децата имат възможност да говорят открито за своите проблеми. Психолозите помагат на тийнейджърите да разберат кога да спрат да използват смартфоните си и как да променят своята нагласа спрямо устройствата.
Шим Йон-чул е мениджър на лагера. Той обяснява, че всички работещи там се опитват да дадат на младите алтернативи на интернет, игрите и социалните мрежи. Да им покажат, че могат да се чувстват ценени и уверени и извън кибер-света.
Но какво е да си в такъв лагер?
17-годишната Хауон се намира там заради своята пристрастеност към гледането на клипчета в YouTube.
"Гледам неща в YouTube буквално всеки ден, понякога по 18 часа. Взимам телефона си с мен в банята или го държа дори докато се храня. На ум си казвам "Ще гледам още един час", но след това продължавам още и още. Трудно е да спреш", разказва тя.
Хауон обяснява, че животът в Южна Корея може да е стресиращ, особено за младите хора, от които се очаква да се трудят изключително усърдно в училище. Заради това тя мисли, че корейците използват своите смартфони, за да се борят със стреса. Самата Хауон е гледала толкова много видеа в YouTube, за да се почувства по-щастлива.
"Отрази се на успеха ми в училище, а когато се видехме с приятели, стояхме само над телефоните си и не си говорехме. Случвало се е да заспивам в училище. Ядосвах се на хората без причина", разказва тийнейджърката.
Тя разбира, че има проблем, който се нуждае от решение, и вижда лагерът като възможност за това. Иска да превъзмогне своята зависимост – да се оглежда около себе си, а не да гледа само в телефона си.
Проблемът с пристрастеността към технологиите не е нов за Южна Корея. През 2016 г. има проучвания, според които около 10 процента от корейските тийнейджъри са интернет-наркомани.
Шим, тогава директор на Националния център за лекуване на младежката интернет зависимост, обяснява пред The Washington Post, че правителството в страната е рекламирало новите технологии и различни видове устройства, с което е спомогнало за създаването на този проблем, след което се е заело с опитите да го реши.
Няколко години по-рано, през 2011 г., южнокорейското правителство прие и специален закон, станал известен като Shutdown Law, който забранява деца на възраст под 16 г. да играт онлайн видео игри в часовете между 00:00 и 06:00 ч.
Законът обаче доведе до случаи, при които децата крадат чужда самоличност в опит да заобиколят ограничнието. В същото време законът може и да покрива онлайн игрите, но по никакъв начин не влияе на конзолните или мобилни такива. А от 2014-а насам родители имат възможност да поискат изключение за децата си.
Хауон е едно от десетте момичета в лагера в Муджу. Повечето лагери продължават между една и четири седмици, в зависимост от това колко сериозна е зависимостта на тийнейджърите.
Още на първия ден Хауон остава без телефона си – едно сериозно предизвикателство за нея, с което не знае как ще се справи. С подобни тревоги се сблъскват доста от младите хора, които посещават лагера. Първата реакция винаги е "Искам да си ида вкъщи".
С времето обаче свикват. 17-годишната тийнейджърка също е минала през това. Надеждата й е, че когато си тръгне от лагера, ще успее да ограничи времето, прекарано в гледането на видеоклипове онлайн.
А освободеното време далеч от екрана й се иска да прекара със семейството си.
