Правото на лична свобода и неприкосновеност става все по-ограничено в епохата, в която технологиите напредват непрекъснато. И това не е случайно: навсякъде по света властите разработват все повече и все по-комплексни инструменти за събиране на информация за гражданите си, независимо дали се намират на улицата или в супермаркетите.
Технологиите за проверка на самоличността се превръщат в растящ бизнес-сегмент, чийто пазар се очаква да стигне до 12,8 милиарда долара до 2024 г.
Китай, разбира се, е водещият играч на това поле. Проверката на самоличността на местното население се използва дори за регистрация на дребни простъпки като неправилно пресичане на пешеходец.
Данните от последните години показват, че Китай не се ограничава само на своя територия, а разработва този бизнес и зад граница. Чуждестранни компании и правителствени служби адаптират китайските технологии по такъв начин, че да могат да следят криминогенната обстановка, но и да наблюдават тенденциите при елементарни всекидневни задачи.
Някои страни не само се вдъхновяват от технологичните решения на Китай (особено от камерите за автоматично засичане на лица), но и вече ги прилагат на свой терен.
Китай предлага своята система за наблюдение на Еквадор в замяна на износ на петрол по време на президентския мандат на Рафаел Кореа, когото обвиняват в налагане на автократичен режим заради политиката му за ограничаване свободата на словото.
Служители на китайски компании са инсталирали близо 4000 камери за видеонаблюдение ECU-911, за които правителството твърди, че са от ключово значение за разследването на престъпления в страната. Властите твърдят още, че системата за масово наблюдение стимулира гражданите да се държат по-възпитано на публични места.
Криминалната статистика обаче не показва ефективно намаление на нивото на престъпността в Еквадор.
Противниците на системата смятат, че камерите не се използват за повишаване на сигурността и подобряване на обществения ред. Оказва се, че в определени райони на столицата Кито, известни с високото ниво на престъпността, дори не са монтирани ECU-911. Вместо това камерите са разположени в квартали, в които живеят опозиционери и критици на властта.
Един от тях е бившият полковник Марио Пазминьо, чиято къща е подложена на постоянно наблюдение от полицейските камери, с пряка видимост към всекдневната, стаята на дъщеря му и гаража на дома му. Пазминьо смята, че системата се използва за следене и сплашване на политически дисиденти, а не за обществена полза.
Подобно на Китай, властите в Съединените щати също разполагат с камери за лицево разпознаване, инсталирани по улиците. За разлика от Китай обаче тази технология почти не се прилага в градовете. С някои малки изключения.
През 2016 г. ръководството на полицията в Чикаго закупува софтуера Face Watch Plus от компания в Южна Каролина с идеята да го ползва за по-лесното разкриване на престъпления. След вълната от недоволство от страна на правозащитни активисти полицейските власти обявиха, че използват технологията рядко заради ограничените й възможности, при това - без да я следят в реално време, а само при разследването на престъпление, което вече е извършено.
В Детройт също разполагат със софтуер за следене и разпознаване на лица, като програмата се разработва под името "Проект Зелена светлина". Полицията защитава използването на тази технология с идеята, че ще има възпиращ ефект върху престъпленията, извършвани в късните часове на денонощието. Камерите за видеонаблюдение и лицево разпознаване са купени през 2017 г. и вече са инсталирани на всевъзможни точки из града - от църкви до центрове за репродуктивно здраве.
Франция има по-различен подход към този вид технологии. Вместо да ги използва за засичане на извършителите на криминални деяния по улицата, компаниите в страната се опитват да ги адаптират за по-удобно и бързо обслужване на клиенти.
Sodexo например инвестира в компания, която предоставя услуга за идентифициране на хранителни продукти чрез AI-камера, като софтуерът подава информация за цената на стоката, състава или калорийния й баланс. Системата вече се използва за разплащане при самообслужване в някои китайски ресторанти и училища, като се очаква тя да влезе във Франция до края на 2019.
Carrefour и Google, които също си партнират в сферата на разработки, наскоро създадоха своята лаборатория за изкуствен интелект Artefact - интерактивен проект, който помага за разглеждането, анализа, преобразуването и визуализирането на данните, които се ползват за изграждане на по-добри модели при управлението на бизнеса и обслужване на клиентите на търговската верига.
Ако Китай няма проблеми със запазването на данни за самоличността на милиони души в централен сървър, Франция не може да си позволи въвличане в програми за всекидневно и повсеместно следене.
По-близко до китайския модел е решението на Сингапур да въведе система за следене с функция за лицево разпознаване.
Очаква се инсталирането на повече от 100 хиляди камери за видеонаблюдение по стълбовете за улично осветление. Правителството предвижда тази мярка като част от плана си "Умна нация". Целта му е да анализира събраните масиви от данни и да използва камерите като помощна система при провеждането на антитерористични операции. Системата ще може да следи движението както на гражданите на Сингапур, така и на чуждестранните посетители.
Страната обаче има по-сериозен проблем - как да гарантира, че събраната информация няма да стане обект на външни атаки. През лятото на 2018 г. личните данни на 1,5 милиона пациенти - включително на премиера Ли Сиен Лун - изтекоха при хакерски пробив в сървърите на най-голямата болнична група в Сингапур SingHealth. Инцидентът доведе до временно замразяване на всички проекти, свързани с "Умна нация".
И докато "Големият брат" тепърва започва да навлиза в Сингапур, Великобритания вече е сред лидерите в сферата на наблюдението на публични места.
Лондон се нарежда на второ място след Пекин по брой на камерите. Според данни от 2019 г. на всеки 14 души в британската столица се пада средно по едно "око" от системата за видеонаблюдение.
Очаква се към 2025 г. този дял да се увеличи още повече, като в града ще бъдат инсталирани 1 милион камери за следене.
Полицията вече започна прилагането на технология за автоматично лицево разпознаване по улиците на града. По данни на "Гардиън", камерите се използват за проследяване на заподозрени лица, криминални престъпници или хора, нарушаващи обществения ред.
Подобно на китайската система, камерите в Лондон също правят "карти" на лицата, които впоследствие могат да се сравняват с полицейските регистри.
Камерите са разположени навсякъде в Лондон, като следят поведението на хората по улиците, в търговските центрове, на трибуните на футболни стадиони или в залите за музикални събития. Решението за евентуално предприемане на мерки при засичането на извънредна ситуация е оставено на преценката на полицейските служители на терен.
