Корин Киола и Шон Карагори работят на пълен работен ден, но парите, които печелят, не им стигат за храна. За да се изхранват, те са принудени да ползват помощта на хранителните банки.
"Не можем дори да живеем от заплатите си. Затова идваме тук", казва 46-годишната Корин, която работи като рецепционистка в хотела.
Двойката посещава хранителната банка към църквата "Сейнт Винсент", в Рино, Невада, откъдето ежедневно минават множество хора, които получават картонени кутии, съдържащи зърнени храни, хляб, мляко, фъстъчено масло и малко месо.
Историята на тези хора предлага един откровен поглед към сложната реалност зад икономическото възстановяване на САЩ, възхвалявано от президента Доналд Тръмп. Ако човек слуша думите на американския президент, страната се е върнала на правия път към най-силното си икономическо представяне от години и дори десетилетия насам. Това беше и водещ момент в тазгодишното му обръщение "За състоянието на съюза", което президентите дават в началото на всяка година.
Сега Тръмп коментира, че САЩ са изправени пред "голямото американско завръщане", в което работните позиции се увеличават, доходите растат, бедността намалява, а годините на икономически спад са приключили.
Тази идея е в основата на кампанията на американския президент по преизбирането му. Тя беше и в основата на първата му кампания през 2016 г., когато Тръмп триумфира над Хилари Клинтън. В Невада Хилари спечели вота с едва 2% разлика. И мнозина в щата бяха доволни все пак да видят кандидата на републиканците начело на държавата.
Западният щат беше един от най-тежко засегнатите от финансовата криза през 2008 г. Цените на жилищата спаднаха до 60%, безработицата нарасна до 14%, а щатът стана първи в цялата страна по брой на семействата, загубили домовете си.
Повече от десетилетие по-късно цените на жилищата в Невада са се възстановили до предишните си нива, а щатът се нарежда на първо място този път по друг показател - ръст на новооткритите работни места за 2018 г. Безработицата пък удря 20-годишен минимум от 3,8%. Отвъд тези положителни цифри обаче реалността е малко по-различна. И една по-голяма разходка в Рино показва това.
Извън центъра с лъскавите му сгради и казина, които дават облика на "Най-големия малък град", човек може да види все още опашки пред приюти и обществени кухни за бедни. Много от хората проста са принудени да прибягват дотам въпреки работата, която имат.
"Безработицата е ниска, но за съжаление безработицата не е толкова добър показател за това колко хора остават гладни", казва Джоселин Лантрип от Хранителната банка на Северна Невада, която прави доставки до редица благотворителни организации, включително хранителната банка на "Сейнт Винсент". По думите й много често клиентите на тези кухни са хора, които вече имат работа, но са принудени да спят на улицата или в някои от мизерните мотели наоколо.
Според Карлос Карило, директор на кухнята за бедни на "Сейнт Винсент" средно на месец има по между 350 и 450 нови семейства, които минават през учреждението, за да заредят с храна за седмицата.
"Преди имахме много клиенти, които бяха безработни или на социално осигуряване, но в днешно време повечето от нашите клиенти са работещи семейства", казва той.
Хранителната банка дори започна да предлага храна за кучета и котки на 1500 семейства месечно - стъпка, която кухнята предприема, след като разбира, че мнозина са готови да нахранят домашните си любимци, вместо себе си.
Голямата причина толкова много работещи да са зависими от тези хранителни доставки, е фактът, че заплатите им не стигат, за да покрият всичко - просто наемите като цяло в щата са се увеличили, изяждайки и дребните възнаграждения на тези семейства.
Така те са принудени да орежат бюджета си за храна, за да си платят наема и сметките. Затова и хранителните банки в момента играят такава важна роля, смята Карило.
Елиът Паркър, ръководител на департамента по икономика към Университета в Невада, твърди, че "възстановяването на Америка е въпрос на гледна точка". Той цитира последните данни на Бюрото за преброяване, които показват, че средният доход на домакинствата в САЩ все още е малко под нивата от 2008 г.
"Най-накрая сме в края на много дълго възстановяване - но заплатите не са се повишили толкова, колкото цените на жилищата и наемите", обяснява Паркър.
Невада има най-лошия дефицит в страната що се отнася до достъпни жилища за семейства с ниски доходи. Според една активистка група например в щата едва 19 на всеки 100 жилища са подходящи за домакинства с ниски доходи. А въпросните домакинства са далеч повече.
Има много причини за този ръст в цените на жилищата, включително и фактът, че застоят в строителството след 2008 г. насам твърде бавно се преодолява. Друг фактор, според жителите на Рино, е т.нар. "ефект на Tesla" - служителите от технологичния сектор, както и пенсионерите от по-скъпия щат Калифорния често предпочитат да се преселят в по-евтината Невада, като по този начин изкуствено вдигат цените за наемите и за покупките на жилища.
Според щатския сенатор Джулия Рати около 50 на сто от жителите на Невада са обременени от наеми, като над 30% от доходите им отиват по това перо.
"Това означава, че те стават много уязвими към всичко, което се случва в живота им - ако спукат гума или детето им се нуждае от медицинска помощ, това означава, че те ще закъснеят с наема", коментира Рати.
Именно това се случва и с Корин и Шон миналата година. След като Шон се разболява и има нужда от медицински грижи, за двамата става невъзможно да си платят наема навреме. Така те се местят да живеят в колата си. Все пак те успяват да закрепят нещата и тази година успяват да си наемат едно студио. То обаче им коства почти всичко, което печелят за месеца.
"Все още не сме стабилни - дори не сме сигурни какво ще се случи. Засега просто живеем ден за ден", обяснява Корин.
Според Джон Рестрепо, анализатор от RCG Economics в Лас Вегас, е вярно, че икономиката като цяло е нараснала. Също така е вярно обаче и че много работещи семейства продължават да се борят да се задържат на повърхността. Това важи особено много за всички онези, които се издържат само от заплатите си.
"Около 60% от нашите домакинства не са инвестирани в фондовия пазар. Те зависят от заплатите си. Голям процент от тези хора, особено работниците с по-ниски доходи, изобщо не са засегнати от възстановяването", казва Рестрепо и оценява факта, че макар безработицата да е намаляла, заплатите остават същите като преди, докато инфлацията се трупа.
Той смята, че много компании, "в резултат на голямата рецесия, решиха да правят бизнес по различен начин" - наемайки повече хора на временни договори и за конкретни задачи.
Голям проблем в случая е и цената на здравните услуги. Джим Игълсмит прекарва четири години в грижа за майка си, която е диагностицирана с хронична обструктивна белодробна болест. Той в крайна сметка губи и работата си клиника по физикална терапия, след като се налага да намали часовете си там, за да може да се грижи за нея.
"Разходите за наем, дом, здравеопазване, хоспис и лекарства изчерпаха спестяванията ни. Похарчих всичко, което имах, мислейки, че от нейните спестявания ще останат малко пари, но в крайна сметка ми се наложи да изразходвам и тях", разказва той.
След смъртта на майка си той остава на улицата в продължение на два месеца, отсяда при различни приятели, докато най-накрая успява да си намери място в общежитие на една фондация, чиято цел е да помага на работещи бедни хора, предлагайки им единични стаи за едва 400 долара на месец.
"Не мога да си позволя много неща, но не съм тук, за да правя пари. Моята лична стойност не се основава на това колко печеля", казва Джим, който сега работи на непълно работно време като строител.
Разходите за здравеопазване в САЩ са сред най-високите в света - което означава, че дори семействата със средни доходи могат да се чувстват уязвими.
35-годишната Адриел Хамон работи в предучилищно училище, изкарвайки по 9 долара на час. Миналата година тя и съпругът й се класират за Medicaid, обществена здравна схема за бедните американци. Именно това им помага, когато синът им попада в Спешната помощ, а цената за лечението му там достига 40 000 долара. Въпросната програма покрива сметките.
Тази година доходите на семейството й са нараснали - Адриел вярва, че сега те са "приблизително средна класа" - но това означава, че вече не се класират за Medicaid. За сметка на това обаче никой от семейството не получава здравна застраховка от работата си.
"Можем да си позволим храна, бензин и да плащаме сметки сега. Но ако трябва да покриваме болнични сметки, нещата стават притеснителни. Не ходим на лекар за нищо, освен ако някой буквално не умира", разказва тя.
Лесно е за политиците и медиите в САЩ да залитнат в едната или в другата крайност - да говорят за сериозен икономически бум и възстановяване или за тежкото положение на семействата с по-ниски доходи.
Истината обаче е, че реалността често е с много повече нюанс - мнозина от работническата класа не искат непременно да бъдат смятани за бедни.
Кейшън Грейда, на 33 години, е на мнение, че колкото и трудно да е положението, пак има място за изход и човек само трябва да прояви воля и инициативност. "Има помощ - просто трябва да я искате. Не можете да хвърлите вината върху някой друг", смята жената. Тя е майка на три деца и наскоро й е била предложена работа в един хотел като камериерка със заплата над минималната.
Тя твърди, че не искат да я смятат за човек, който просто чака на чуждата помощ и че иска да си проправи път към самостоятелност. Дълго време се е възползвала от хранителните банки, но скоро се надява, че това няма да й се налага вече.
Мнозина други също виждат поводи за оптимизъм.
Макар кухните за бедни да са пълни, надеждата е, че скоро цифрите, говорещи за възстановяване, ще повлияят и на тази не толкова възстановена реалност и доходите ще започнат да се вдигат малко по малко, давайки на всички тези работещи семейства шанс да изплуват отвъд линията на бедността.
Засега обаче тя остава доста реална. И въпреки всички хубави приказки на американския президент за "най-доброто положение на Америка от десетилетия насам", за много хора сегашният момент е свързан преди всичко с лишения и храна от хранителните банки.
