По-малко от 20 дни остават до крайния срок за Brexit, a британският премиер Тереза Мей тепърва ще се опита да прокара през парламента ново споразумение за условията, при които Великобритания ще напусне ЕС.
През януари предложението на Мей беше отхвърлено от британските депутати с подавляващо мнозинство от 230 гласа. Затова се очакваше, че британският премиер ще се върне с кардинално различен подход към проблема, за да има шанс за успех при втория си опит. В петък Мей помоли ЕС за "последен напън" за промяна на споразумението, за да може да убеди депутатите си да го подкрепят.
ЕС обаче настоява на позицията си, че няма да предоговаря вече приети споразумения - а само да добави определени гаранции към него. Въпросът е дали това би било достатъчно за Великобритания, или както го формулира BBC: "Някой изобщо знае ли какво се случва оттук нататък с Brexit?".
Краткият отговор е "не". Но има няколко основни събития, които ще направят следващата седмица ключова за бъдещето на съюза.
Има ли шанс за пробив по т.нар. резервен план за Ирландия?
Сделката за Brexit представлява споразумение от 585 страници за бъдещите отношения между ЕС и Великобритания. Нищо от тях няма да влезе в сила при евентуалното напускане на Лондон от съюза, ако не се реши проблемът с ирландската граница.
Т.нар. резервен план е гаранционна политика, която казва, че дори ако ЕС и Великобритания не успеят да се разберат за бъдещото си партньорство след пълния Brexit, няма да има гранични проверки между Северна Ирландия (част от Обединеното кралство) и Република Ирландия, независимата страна-членка на ЕС.
За да се случи това, цяла Великобритания трябва да остане в митническия съюз с ЕС, а Северна Ирландия да следи по-внимателно за изпълнението на европейските регулации. Резервният план ще приключи, когато двете страни се споразумеят за постоянно-действащ режим с отворени граници, от който Великобритания да не може да се оттегли едностранно.
Привържениците на Brexit се възмущават от този план, защото той оставя здрава връзка между страната им и ЕС, а това е критична несъвместимост с желанието им за пълна независимост. Според тях резервният план за Ирландия е капан, който ще вкара Лондон в безкрайна зависимост от съюза.
Бяха направени няколко алтернативни предложения от страна на правителството на Тереза Мей, но нито едно от тях не беше задоволително за ЕС и не даваше гаранции, че старите граници между двете ирландски територии няма да се върнат. А ЕС е на твърда позиция, че няма да отворят повторно стария текст на споразумението за напускане.
И все пак - не е невъзможно да се стигне и до пробив по въпроса преди вота във вторник. Преди дни главният преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние предложеи две възможности, които биха помогнали за преодоляване на блокадата.
Първата е законово-обвързваща гаранция, че резервният план е предвиден само като временно споразумение, а не като краен вариант. Той може да се приложи само ако ЕС и Великобритания не намерят никакви алтернативи за граничния контрол, докато тече преходният период след Brexit. Тези гаранции бяха потвърдени в писмо от правителствените лидери на ЕС до Мей през януари.
Втората опция (която определено е по-спорна) отваря вратичка в резервния план, който би позволил на Великобритания да напусне с едностранно решение митническия съюз с ЕС, ако Северна Ирландия остане ангажирана в него.
Това на практика беше оригиналният резервен план на ЕС, който бе отхвърлен от Великобритания, защото предполагаше да се създаде физически граничен контрол по средата на Ирландско море, като стокообменът между двата острова да минава през проверки като при външна граница на ЕС. Този режим беше обявен за недопустим от страна на Демократичната юнионистка партия - ирландския коалиционен партньор, който засега крепи кабинета на Тереза Мей.
Партията не желае Северна Ирландия да бъде третирана с по-различен статут от останалите територии на британската държава - а второто предложение на ЕС би нарушило принципа им.
Главният преговарящ за Brexit от британска страна Стивън Баркли също отклони публично идеята на Барние, като коментира, че "сега не е моментът да се връщаме към стари спорове".
Правните гаранции биха могли да спечелят гласовете на някои критици, защото дават повече сигурност в намеренията на ЕС, отколкото досегашния проект на Тереза Мей. Не е ясно обаче дали това би било достатъчно. Не е ясно и дали ЕС би предложил нещо по-различно.
Парламентът трябва да гласува предложението на Мей за Brexit във вторник - оттам нататък всичко е възможно.
Проектът й не се различава особено много от предходния, който парламентът отхвърли през януари. Това означава, че Мей може да се сблъска с поредната си позорна загуба. Времето обаче този път е на нейна страна - остават по-малко от 3 седмици до крайния срок за напускане на ЕС. Дори самият календар може да се окаже достатъчно убедителен, за да накара част от депутатите да гласуват "за" нейния проект, особено ако се боят от риска да се премине към хаотичен Brexit с неговите катастрофални последици.
Тереза Мей се опитва да привлече симпатиите и на някои представители на Лейбъристката партия, като обеща допълнително финансиране за техните избирателни райони (гласували в полза на Brexit)
Мей се опита и да прокара аргумента от "Хотел Калифорния" пред хардлайнерите в собствената си партия - ако не гласуват за нейното предложение, Великобритания може никога да не излезе от ЕС. Това е прекалено драматично описание на положението, но истината е, че има много по-голям шанс Brexit да се отложи.
Тереза Мей обеща на депутатите, че ще прокара още две допълнителни гласувания, ако проектът й се провали във вторник. В този сценарий, те ще се състоят в сряда и четвъртък.
В сряда парламентът може да гласува по предложението Великобритания да напусне ЕС без споразумение на 29 март. Дълбоко разделеният британски парламент трудно може да постигне съгласие по каквото и да е, но поне досега всички основни фракции поддържаха идеята, че Brexit без сделка е неприемлив вариант.
Ако тази мярка не събере подкрепа, в четвъртък парламентът ще трябва да се произнесе по трета опция: ограничено удължаване на срока по Член 50, т.е. отлагане на Brexit.
Мей намекна, че става дума за краткотрайно отлагане за не повече от няколко месеца. Това би премахнало опасността от хаотичен Brexit, който може да се случи на 29 март при липса на съгласие около един конкретен вариант на споразумението.
За да се случи това отлагане, какъвто и да е предполагаемият му срок, страните-членки на ЕС ще трябва да дадат съгласието си. Удължаването на членството на Великобритания може да стане за два или три месеца. Европейските избори ще се проведат през май, а новоизбраните евродепутати ще започнат мандата си през юли - дотогава Лондон би трябвало да е излязъл от съюза.
Въпросът, който ЕС ще постави, обаче остава без отговор: С каква цел се отлага напускането?
Ако не се промени нещо фундаментално в начина на водене на преговори между кабинета и парламента на Великобритания, то отлагането на Brexit ще бъде просто поредното подритване на топката. Под "фундаментална промяна" се приема или провеждането на нов референдум за напускане на ЕС, или нови парламентарни избори, защото настоящият състав на парламента очевидно не може да постигне съгласие около евентуална сделка.
Отлагането на крайния срок досега изглеждаше слабо вероятно, но ЕС също не иска да изпада в ситуацията на Brexit без сделка. Със сигурност Брюксел не би желал да поеме вината за подобна криза, особено ако от европейските институции зависи да я избегнат с отпускането на допълнително време за размисъл.
Ако се стигне до това решение, то трябва да бъде потвърдено на среща на Европейския съвет на 21 март - броени дни преди крайния срок за Brexit. В случай че отлагането не бъде одобрено единодушно от 27-те правителствени ръководители на страните-членки, вече всичко е възможно да се случи. Хаотичен Brexit, например. Или трети вот по неодобрявания досега проект на Тереза Мей.
Всичко ще зависи от резултата, който Мей получи на ключовото гласуване във вторник. Ако разликата между опозиционнните и подкрепящите гласове е достатъчно малка, премиерът може да направи и трети опит за споразумение. Но ако сделката на Мей отново бъде отхвърлена с повече от 50 гласа, едва ли ще има трети шанс.
