Спомня ли си някой за Донецк? Европа, изглежда, отдавна забравила за тази част на континента, където въпреки всичко все още тече война. Война, която продължава по-дълго от кампанията на Хитлер срещу Съветския съюз. А войници и цивилни от двете страни умират там почти ежедневно.
В неделя Донецк се върна в новинарските заглавия заради проведените там избори в в самопровъзгласилите се Народни републики Луганск и Донецк.
Европейският съюз и САЩ не признават гласуването, тъй като то представлява нарушение на споразумението от Минск. Киев описва изборите като фарс, който няма нищо общо с волята на народа. А Русия? Москва отново се опитва да си придаде вид, че няма абсолютно нищо общо със случващото се в региона.
Но изборите в неделя всъщност заслужават внимание, защото този път те бяха не толкова предизвикателство, колкото продукт на политическа небрежност.
Нещата се връщат към 31 август, деня на убийството на Александър Захарченко, държавният глава и премиер на Донецката народна република. Същата вечер Захарченко и няколко от приближените му влизат в кафене, намиращо се на една пряка от сградата на правителството, експлозивно устройство, поставено точно на входа на заведението се задейства.
Има много неща, които да се научат от случилото се след убийството в Донецк. На първо място: Русия не се интересува особено от честност, когато става дума за отношенията си с източно-украинските сепаратистки републики.
След експлозията Москва - която сякаш винаги изглежда да гледа на настъплението като на най-добрата форма на защита - веднага обвини Киев за убийство. Елиминирането на Захарченко, според руското външно министерство, означаваше, че Украйна превръща враждебните действия в района на Данас в "кървава война".
Председателят на руската държавна Дума заяви, че смята продължаващите мирни преговори за приключили с неуспех и че убийството връща нещата до състоянието им преди споразуменията от Минск.
Същия ден силите за сигурност в Донецк съобщиха, че са арестували "украински саботьори", отговорни за убийството, и скоро ще разкрият хората, стоящи зад убийството на Захарченко и хората му. Това обаче така и не се случи, а скоро след това дори престана да се говори за предполагаемите саботьори.
Актуалната версия в момента, която се споделя от повечето експерти, е, че Захарченко най-вероятно е бил убит от руските сили или от фракция в собствения му лагер.
Захарченко, който пое властта като премиер на Донецка република през 2014 г. и по-късно обяви, че желае "Руска пролет" в Донецк и Крим, е описван като упорит и труден за контролиране.
Според вътрешни източници на Der Spiegel в Москва месеци преди убийството Захарченко е бил под нещо като домашен арест. Нещо повече - според същите източници той заявил по време на среща със западен дипломат, че възнамерява да се откаже от поста си. По това време лидерът на Донецката народна република вече не държал нещата в нея под контрол.
Подобно на Захарченко, редица високопоставени сепаратисти и командири са били изоставени или свалени през последните години.
В края на миналата година дойде редът на Игор Плотниски, водач на съседната Народна република Луаганск. Той не беше убит, но в един момент се видя принуден да избяга в Русия.
Захарченко и Плотницки са двамата, които подписаха споразумението за Минск през 2015 г., заедно с Франсоа Оланд, Ангела Меркел, Петро Порошенко и Владимир Путин. Те трябваше да са гаранция за мира в източната част на Украйна.
И все пак това беше роля, в която те така и не влязоха. Вместо това те неглижираха споразумението и продължаваха със сила да подсигуряват властта си. Всичко това се приемаше от Москва, за да се запази историята, че местните представители на народа управляват в Донецк и Луханск. След това се случи и покушението срещу Захарченко.
Версията за режисиран от Киев атентат става все по-малко вероятна, особено на фона на чистката в ръководството на сепаратистите в Донецк.
Министърът на данъците и таксите Александър Тимофеев - който беше смятан за един от най-близките приятели на Захарченко - е само един от изчезналите и арестуваните. Специална комисия в момента разглежда "незаконните" отчуждавания, за които се твърди, че са инициирани от Тимофеев.
Наред с други обвинения, за него се казва, че е конфискувал имота на голям търговски център в Донецк, присвоявайки 850 милиона рубли в процеса. Специалисти руската разузнавателна служба ФСБ, разследват нови случаи на корупция и въоръжените сепаратистки звена са поставени под руски контрол.
Всичко това до голяма степен потвърждава думите на Игор Гиркин, един от офицерите, които започнаха войната през 2014 г., а впоследствие станал и военен министър на Народната република, че "бандити" са взели властта, а региона на Донбас просто бива "обиран".
В края на 2017 г. той говори пред руския сайт The Insider и там обвини политиката на Москва за това. По негови думи представителите на Путин в региона са изтеглили по-важните специалисти от региона в Русия, причинявайки по този начин сериозни щети на икономиката.
Според него Москва никога не е имала намерение да превърне районите в независими държави и че те просто ги използват като лостове в спора с Киев.
На фона на настоящата ситуация в региона това звучи все по-реално. Икономиката на региона се бори за оцеляване, а в онези мини, които все още работят, миньорите печелят едва по около 15 000 рубли (или около 200 евро на месец), което се равнява на по-малко от една трета от това, което руските миньори изкарват. Електричеството и водата често се изключват, както и мобилната телефонна мрежа.
И все пак не е в интерес на Москва регионът да западне напълно. Ето защо убийството на Захарченко не е най-лошият сценарий за Кремъл. Сега Москва може да си позволи директно да дърпа конците в Донецк - и дори да не се опитва да скрие влиянието си.
На 1 октомври тази година наблюдателите на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) отбелязаха за пръв път път как конвой от камиони, превозващи противовъздушни оръдия, прекоси границата от Русия в сепаратисткия регион по черен път.
След убийството на Захарченко други важни лица в Донецката република, вземащи решенията там, бяха отведени в Ростов на Дон в Русия, където представители на президентската администрация в Москва ги информираха за бъдещия курс на "Народната република".
Руски представители също така избраха и наследника на Захарченко - Денис Пушилин, който преди това е бил ръководител на местния парламент. Той бе докаран в Москва специално за тази цел.
При завръщането си от Русия той обяви увеличения на заплатите и пенсиите. Избирателите официално избраха Пушилин на вота в неделя. Според експертите той е поставен на поста, за да осигури връщането на някакъв ред в Народната република и да успокои положението там.
Изборите в двете "народни републики" Логанск и Донецк също така може да се тълкува и като опит за засилването им на фона на придобиващата официално независимост Украинска православна църква, което се тълкува като загуба на руското влияние в страната.
Представители на Москва вече заплашиха, че църковният въпрос ще влоши преговорите за бъдещето на Източна Украйна, а осигуряването на силни хора на Кремъл начело на сепаратистите е важен момент при евентуалното изпълнение на тези закани.
Засега обаче Русия изглежда, че държи нещата достатъчно под контрол особено пред факта, че властите в Киев изглежда, че нямат никаква идея как да решат проблема и как да си върнат контрола над източните части от страната.
Най-големите губещи обаче остават самите живеещи в Донецк и Логанск, за които войната остава нещо съвсем реално въпреки примирията (които така и не бяха уважени достатъчно).
Те вече четири години трябва да живеят в изолирана и непризната държава, която не е достатъчно силна, че да се грижи за хората си. А по всичко личи, че това скоро няма и да се промени.
