От няколко месеца италианците са обхванати от политическа треска в очакването на избора на новия президент на страната.
Всичко започна с предизвестеното оттегляне на досегашния президент, 89-годишният бивш комунист Джорджо Наполитано, най-възрастният действащ държавен глава в Европа.
На 14 януари, след приключването на италианското председателство на ЕС, Наполитано обяви официално, че подава оставка поради напредналата си възраст и призова политическите партии да се споразумеят, за да успеят да изберат негов достоен наследник. Но въпросът дали многобройните политически партии ще успеят да се обединят около една фигура, остава отворен.
Как се избира президент на Италия?
Процесът прилича малко на избирането на папа, когато събраните в Сикстинската капела кардинали гласуват, докато не изберат новия глава на Католическата църква.
Даже и заглавията на вестниците днес са „Черен пушек и при второто гласуване".
Този път обаче избиратели са членовете на двете камари на италианския парламент: 631 депутати от долната камара, 321 сенатори и 58 представители на 21 области. Общо: 1009 души. Гласуването е тайно и се провежда в парламента, по традиция всеки пуска своя глас в специално обособени урни, които приличат на произведения на изкуството.
Гласува се два пъти дневно и невъзможността да се избере президент до момента се дължи на изискването от квалифицирано мнозинство от 2-3 от кворума, или 673 депутата. То важи и за следобедното гласуване в петък.
Ако до утре сутрин няма избран президент, при четвъртото гласуване вече е достатъчно обикновено мнозинство от 51% или 505 гласа.
Кой как гласува?
Вчера и днес сутринта с празни бюлетини гласуваха повече от 500 депутати от Демократическата партия, Форца Италия (Силвио Берлускони), и другите десноцентристки формации.
Останалите парламентарно представени партии издигнаха свои кандидати: след гласуване по интернет от движението на комика Бепе Грило се спряха на магистрата Фердинандо Импозимато, който получи 120 гласа, Северната лига подкрепя журналиста Виторио Фелтри, а отцепилите се от Грило трийсет и трима депутати гласуваха за юриста Стефано Родота, който участваше и в изборите през 2013 година.
Фаворитът Серджо Матарела
Решаваща дума за изборът на президент има настоящият премиер и лидер на Демократическата партия Матео Ренци. Той може да разчита на 444 гласа.
В четвъртък сутринта той призова съпартийците си да подкрепят Серджо Матарела, конституционен съдия, бивш християндемократ, бивш министър на правосъдието, автор на промени в изборния кодекс.
„Серджо е честен човек, той се бори с мафията и е политик с главно П" - обрисува го италианският премиер.
Ренци заложи на личност, която ще обедини разногласията в собствената му партия, но така обтегна отношенията си със Силвио Берлускони и партията на Анджелино Алфано. Последният е министър на вътрешните работи и коалиционен партньор в правителството на демократите.
Първият директен сблъсък на Матарела с Берлускони е през 1990 г., когато той подава оставка като министър на образованието в знак на протест срещу закона „Мами", с който се узаконява телевизионният монопол от страна на империята на Кавалера Фининвест.
В момента Берлускони е в период на пробация след влязла в сила присъда за данъчни измами. Той няма право да заема политически длъжности и полага общественополезен труд в старчески дом близо до Милано. Подкрепата на Кавалера обаче е ключова за осъществяването на пакета от реформи, нужни на Италия.
Какво ще се случи?
Тази седмица Ренци проведе редица консултации с всички парламентарно представени партии. Преговорите продължават и докато трае гласуването може да се очакват всякакви изненади.
Италианският премиер ясно осъзнава, че изборът на президент е сериозно предизвикателство за неговото правителство. Измина почти година откакто 40 годишният кмет на Флоренция пое управлението на Италия с обещанието да прави по една реформа на месец, но Италия остава в дълбока рецесия, а реформите на трудовия пазар и на изборното законодателство бяха приети много трудно в парламента като окончателният им изход остава неясен.
Най-вероятно новият президент на Италия ще се казва Серджо Матарела, а Ренци ще изчака „гневът на Берлускони да отмине".
В партията на Кавалера също текат отцепнически процеси. Едно от крилата счита, че проблемът на Форца Италия е именно нейният лидер и някои от депутатите му биха подкрепили кандидатурата на левицата.
Но дали Берлускони и неговите верни ще преглътнат дългогодишната вражда с Матарела? И как това ще се отрази на споразумението за реформи с правителството на Ренци? Италианският премиер залага много, може би защото е убеден, че държи всички козове на противниците си.
